Р Е Ш Е Н И Е

Номер 335 04.11.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1123 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от Д.И.Ц., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу ЕТ “П. П. К.” със седалище гр.Р.за заплащане на сумите 428,90 лв. трудово възнаграждение за м.ноември, 405,08 лв. трудово възнаграждение за м.декември 2012 г., сумата 46,53 лв. обезщетение за забава при заплащането на трудовото възнаграждение за периода 16.12.2012 г. – 03.07.2013 г., сумата 2001,53 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 84 дни, 100 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди поради задържане на трудовата книжка на ищеца от ответника, изразяващи се в нервно напрежение, стрес. Сочи, че е работил на длъжност “шофьор товарен автомобил” при ответника ЕТ на пълен работен ден, че не са му изплатени трудовите възнаграждения за последните два месеца, както и посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Твърди, че работодателят не е оформил и не е върнал своевременно трудовата му книжка, поради което той изживял нервно напрежение, стрес и притеснения относно предстоящо регистриране в БТ, психически натоварвания, свързани с търсенето на нова работа, продължило до средата на м.януари, когато му била върната книжката.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че исковата молба е нередовна поради липса на справка по чл.366 от ГПК. Прилага длъжностна характеристика, декларация, трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, допълнително споразумение.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 23.01.2007 г. Със заповед на работодателя трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.12.2012 г. В заповедта е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 84 дни. Трудовата книжка му е била върната на 15.01.2013 г. След прекратяването на трудовото правоотношение ищецът се е регистрирал като безработен в Бюрото по труда на 12.02.2013 г.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ответникът е начислил трудовото възнаграждение на ищеца за м.ноември и декември 2012 г. в размер на 336,21 лв. и 317,54 лв. като чиста сума, след приспадане на удръжките за данък и осигуровки. Размерът на обезщетението по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск е начислен на ищеца в размер на 2 001,53 лв., а след приспадане на данъка върху доходите на физическите лица чистата сума за получаване е 1 801,38 лв. При изготвянето на заключението вещото лице е отчело като платени 163,79 лв. с РКО без номер и дата. Във ведомостите срещу тези суми нямало подпис, положен от ищеца. Законната лихва върху сумата 172,42 лв. до датата на исковата молба е 9,46 лв., а върху 317,54 лв. – 14,76 лв.

Според показанията на свид.Й. ищецът е имал проблеми при получаването на трудовата книжка. Свидетелката го е придружавала по време на посещение при ответника, но двамата не са открили никой, който да върне трудовата книжка. По същото време в Бюрото по труда е имало свободна позиция за шофьор, която той не могъл да заеме, поради това, че не му е била върната трудовата книжка. Забавянето на изплащането на трудовите възнаграждения било причина за конфликти в семейството на ищеца.

След призоваването по реда на чл.176 от ГПК на управителя на ответното дружество за отговор на въпросите, свързани с представения на вещото лице РКО и конкретно за изясняване на обстоятелството за начина на изплащане на трудовите възнаграждения и на командировъчните в дружеството, призованата не се яви, въпреки предупреждението от последиците на неявяването.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявените искове за заплащане на трудови възнаграждения са частично основателни и доказани, а именно в размер на 336,21 лв. трудово възнаграждение за м.ноември и 317,54 лв. трудово възнаграждение за м.декември 2012 г. Това са чистите суми, които следва да бъдат получени от ищеца, след приспадане на законовите удръжки. Съдът не счита, че ответникът е доказал, че е заплатил част от трудовото възнаграждение за м.ноември 2012 г. В представения на вещото лице /но не и като доказателство по делото/ РКО не е посочено какво задължение за м. ноември се погасява. Тъй като законовия представител на ответника не се яви да отговори на въпроса за начина на заплащане на командировките, съдът на основание чл.176, ал.3 от ГПК приема, че е доказано, че има и други задължения на ответника към ищеца, които също са периодични, следователно с плащането на сумата по представения по делото РКО би могло да бъде погасено и друго задължение освен процесното.

Искът за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск е частично основателен и доказан. При прекратяването на трудовото правоотношение ответникът е имал право на отпуск, което се е преобразувало в право да получи обезщетение за този неползван отпуск на основание чл.224 от КТ. Това обезщетение е в размер на 1 801,38 лв. чиста сума за получаване.

В останалата им част и двата иска се явяват неоснователни, тъй като тези суми се дължат от ищеца и същите следва да бъдат внесени чрез работодателя към НАП за данък върху доходите на физическите лица, социални и здравни осигуровки.

Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено е недоказан. В исковата си молба, респ. допълнението към нея ищецът е посочил, че същите се изразяват в нервно напрежение, стрес и притеснения относно предстоящо регистриране в Бюрото по труда, психически натоварвания, свързани с търсене на нова работа, което е продължило до средата на м.януари, когато е получил трудовата си книжка. Според посоченото от него това е довело до неудобства в семейството, които са приключили при връщането на трудовата книжка. Същевременно гласните доказателства установяват, че ищецът и съпругата му са имали конфликти по повод забавянето на заплатите, тъй като нямали пари, за да посрещнат празниците, т.е. не е установена причинна връзка между невръщането на трудовата книжка в срок и изживените от ищеца негативни емоции, за които са представени доказателства. Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неосноветелен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Искът за заплащане на обезщетение за забава на трудовото възнагражедине е частично основателен и доказан. Това обезщетение следва да се изплати в размер на законната лихва, а не в размер на основната такава, тъй като ответникът не е доказал, че се намира в хипотезата на чл.245 от ГПК /да е изплащал трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата/. Според вещото лице размера на дължимото обезщетение е 24,22 лв. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК дължи и направените по делото разноски от бюджета на съда в размер на 80 лв., както и държавна такса за трите уважени иска в размер на 72,06 лв. за иска за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ и по 50 лв. за исковете за трудово възнаграждение и за обезщетение за забава.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “П. – П. К.”, ЕИК **** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.****** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Ц., ЕГН ********** *** сумата 336,21 лв. /триста тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ трудово възнаграждение за м.ноември 2012 г. като чиста сума за получаване, сумата 317,54 лв. /триста и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ трудово възнаграждение за м. декември 2012 г. като чиста сума за получаване, сумата 1 801,38 лв. /хиляда осемстотин и един лева и тридесет и осем стотинки/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск като чиста сума за получаване, ведно със законната лихва върху трите суми, считано от 03.07.2013 г. до окончателното им изплащане, сумата 24,22 лв. /двадесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за периода 16.12.2012 г. – 03.07.2013 г. и сумата 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявения размер, а искът за заплащане на сумата 100 лв. /сто лева/ обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.226, ал.2 от КТ изцяло като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЕТ“П.– П.К.”, ЕИК **** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 172,06 лв. /сто седемдесет и два лева и шест стотинки/ и сумата 80 лв. /осемдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: