Р Е Ш Е Н И Е

Номер 320 07.11.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На девети октомври две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1127 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК – установителен иск за собственост.

Депозирана е искова молба от В.К.М., М. К. М. и Г.Г.М., с която са предявени обективно съединени искове – главен иск за установяване на обстоятелствата, че ищците са собственици на дворно място УПИ ІІ-895 кв.53 с площ 860 кв.м. ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда от 36 кв.м., състояща се от стая, коридор и килер и УПИІІІ-895 кв.53 с площ 925 кв.м. ведно с построената в имота жилищна сграда с площ 116 кв.м. по плана на гр.Ц. К. първият и вторият на по 1/6 идеална част по наследство, а третата – на 3/6 идеални части по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и 1/6 идеална част по наследство. В условията на евентуалност искат да бъдат признати за собственици по наследство и давностно владение в същите идеални части. Твърдят, че имотите са прехвърлени на третата ищца и на наследодателя им с договор за издръжка и гледане на 28.10.1985 г., че жилищната сграда с площ 116 кв.м. е изградена с разрешение за строеж от 1986 г. от Г.М. и общия им наследодател, че са владяли имота необезпокоявани, но на 04.05.1994 г. прехвърлителката Е. Д. е прехвърлила процесните два имота на ответницата. Иска и отмяна и обезсилване на н.а. №155, т.ІІІ, дело №922 от 1994 г. и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че договорът за издръжка и гледане е развален по съдебен ред, че строежът на сградата е спрян на ниво първи надземен етаж. С оглед на горното сочи, че искът за установяване правото на собственост върху сграда с площ 116 кв.м. е недопустим , тъй като това не е сграда по смисъла на ЗУТ. Твърди, че приживе Е.Д. е живяла в имотите и ги е ползвала съвместно с ответницата, а след смъртта й последната е продължила да ги владее и да ги ползва до 2007 г. и да заплаща данъци за тях. През 2012 г. сключила и предарителни договори за продажба на тези два имота.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците са наследници на К. К. Г., като Г.М. е негова съпруга, а останалите двама – син и дъщеря. На 28.10.1985 г. с н.а. № 194, т.ІІ, дело №836/1985 г. на нотариуса при РРС Е.Д. Д. е прехвърлила на К. К.М. правото си на собственост върху дворно място в гр.Х./днес Ц. К./, представляващо урегулиран парцел ІІ-895 от кв.53 по плана на града, цялото 1020 кв.м. с неуредени дворищно регулационни сметки с построената в това място едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда от 36 кв.м., състояща се от една стая, коридор и килер и дворно място в същото населено място, представляващо урегулиран парцел ІІІ-895 от кв.53 по плана на града, цялото от 1 105 кв.м. с неуредени дворищно регулационни сметки срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката. Към момента на сключване на договора К. М. и Г.М. са били съпрузи. На 25.03.1986 г. К. М. е получил разрешение за строеж на жилищна сграда в парцел ІІІ-895 в кв.53 на гр.Х.. От същата дата има и протокол за определяне на строителна линия и ниво. С решение №686/28.09.1988 г. на ВКС е развален договора, сключен между Е.Д. Д. от една страна и К. К.М. и Г.Г.М. от друга страна с н.а. №194, т.ІІ, дело №836/1985 г. от 28.10.1985 г.

С н.а. №155, т.ІІІ, дело №922/1994 г. Е.Д. Д. е прехвърлила на Г.Г.Д. дворно място от 860 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІІ-895 в кв.53 и дворно място от 925 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІІІ-895 в кв.53 срещу задължение за издръжка и гледане. На 01.09.2000 г. с две квитанции покойната Е. Д. е платила данък недвижими имоти. Такива квитанции има и от 28.01.2003 г. През 2004 г. ответницата е подала декларации по чл.14 от ЗМДТ в ТДД Разград. На 11.05.2004 г. същата е платила данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за предходни години, както и на 08.07.2009 г. В началото на 2012 г. ответницата е предприела действия за продажба на двата процесни имота.

За периода 2009 – 2013 г. и ищците са заплащали данъци за същия имот, находящ се на бул.”Дружба”, №61. Зекларация по чл.14 от ЗМДТ същите са подали на 20.05.2013 г.

Във връзка с установяването и естеството на владението по отношение на недвижимия имот са разпитани свидетелите П.П., Д., М. и Ив. П.. В показанията си те сочат, че първата ищца и общия им наследодател К. М. са започнали да строят къща в единия от процесните парцели. Изградили са един етаж с две-три стаи, поставили са плоча, но не са изградили покрив. До къщата изградили и гараж. Постройката са използвали за търговски цели. След това семейство М. се преместили в гр.Р., тъй като К. М. се разболят. Посещавали дворното място рядко, майката на ищцата М. го наглеждала. По време на наводнението през 2006 г. сградата е била наводнена и ищците дошли да почистят, подпомогнати от свои близки. Водата била разрушила оградата /според свид.Ив.П. телената мрежа още е там, но е повалена на земята/, както и стената към пътя. В другия парцел според показанията е построена малка къщичка, в която живеела покойната Е. Д.. В последните си години същата пребивавала продължително време в гр.Р., но лятно време си посещавала имота. След смъртта й и до наводнението ответницата посещавала имота. Свид. Д.искал от ответницата да му продаде тази къщичка. Според свид. М. двата парцела са имали различни входни врати, като ищците са имали ключ за едната /тази към постройката/, а ответницата – към другата /тази със старата къща/. Според показанията на свид.Ив. П., който съжителства с ответницата, същата няма ключ за парцела на по-новата постройка.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск за установяване правото на собственост на ищците по отношение на УПИ ІІ-895 в кв.53 от плана на гр.Ц. К. ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 36 кв. м. е неоснователен и недоказан. На първо място ищците претендират, че са придобили право на собственост върху този имот с договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане. Същият обаче е бил развален поради неизпълнение, поради което правото на собственост е било върнато в патримониума на прехвърлителката. Като евентуално придобивно основание същите твърдят изтекла в тяхна полза погасителна давност. По делото не бяха представени никакви доказателства за упражняване от ответниците на фактическа власт по отношение на този имот. Обстоятелството, че са плащали данъци /очевидно такива за определен период от време са плащани и от двете страни по делото/ е без значение, след като фактическата власт е била упражнявана от покойната Е. Д., а след нейната смърт – от ответницата. Следователно ищците не са придобили право на собственост по отношение на този имот.

Предявеният иск за установяване правото на собстевност на ищците по отношение на УПИ ІІІ-895 в кв.53 по плана на гр.Ц. К. е основателен и доказан. Първото от твърдените придобивни основания – договора за прехвърляне на недвижим имот е развален поради неизпълнение и с неговото разваляне правото на собственост е върнато в патримониума на прехвърлителката. Ищците обаче са продължили да владеят имота по същия начин и със същото намерение, както и до този момент. Ето защо съдът приема, че след влизане в сила на съдебното решение от 28.09.1988 г. в полза на ищците е започнал да тече нов давностен срок. Няма никакви данни за превръщане на владението в държане, нито за противопоставяне на присъствието им в имота, както от покойната прехвърлителка, така и от ответницата, след сключването на сделката от 04.05.1994 г. Следователно ищците са придибили този парцел по давност заедно с приращенията, на какъвто и етап да се намират същите.

В настоящия момент и двата имота не се обитават и след наводнението от 2006 г. почти не се посещават както от ищците, така и от ответницата. Тъй като обаче именно те са осъществили почистването след това бедствие съответно в парцел ІІІ-895 и ІІ-895 и няма данни след това почистване друг да е завладял имотите, съдът намира че и двете страни не са загубили владението върху парцелите, така както са ги владяли и преди това.

Предявеният от ищците иск за отмяна и обезсилване на нотариален акт №155, т.ІІІ, дело №922 от 04.05.1994 г. на РС Разград е неоснователен, тъй като същият не е констативен, а прехвърля вещно право върху недвижим имот, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.537,ал.2 от ГПК. В случая имотът е придобит по давност от ищците след изповядването на този нотариален акт, тъй като от 1988 г. до 1994 г. не е бил изтекъл 10 годишния давностен срок.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.Д., ЕГН ********** ***, че В.К.М., ЕГН **********, М.К.М., ЕГН ********** и Г.Г.М., ЕГН ********** са собственици на дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-895 /три римско, тире осемстотин деветдесет и пет арабско/в кв.53 /петдесет и три/ по плана на гр.Ц.К.,*** с административен адрес ул.”****, с площ 925 кв.м. /деветстотин двадесет и пет квадратни метка/ съгласно регулационния и кадастрастрален план на града, одобрен със заповед №534/1992 г. ведно с построеното в имота, при граници на дворното място – север улица, изток – УПИ ІV-896, юг – граница на населеното място, запад – УПИ ІІ-895, като В.К.М., ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН ********** са собственици на по 1/6 идеална част от правото на собственост, а Г.Г.М., ЕГН ********** – на 4/6 идеални части.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от В.К.М., ЕГН **********, М.К.М., ЕГН ********** и Г.Г.М., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на Г.Г.Д., ЕГН **********, че тримата са собственици на дворно място, съставляващо УПИ ІІ-895 /две римско, тире осемстотин деветдесет и пет арабско/ в кв.53 /петдесет и три/ по плана на гр.Цар К.,*** с административен адрес ул.”****** с площ 860 кв.м. /осемстотин и шестдесет квадратни метра/ съгласно регулационния и кадастрастрален план на града, одобрен със заповед №534/1992 г. ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда от 36 кв.м. /тридесет и шест квадратни метра/, състояща се от една стая, коридор и килер, при граници на дворното място – север улица, изток – УПИ ІІІ-895, юг – граница на населеното място, запад – УПИ І-894, както и иска за отмяна и обезсилване на нотариален акт №155, т.ІІІ, дело №922, от 04.05.1994 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: