Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 336, 28.11.2013 г., град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На първи ноември
две хиляди и тринадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ж.Р.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 1167 по
описа за 2013г.
Предявен и иск по чл.45 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.С.М. в която се твърди, че с действията си
на 15.06.13 по време на работа ответникът му е нанесъл два вида неимуществени
вреди- лека телесна повреда и обиди. За тези деяния е образувано нохд
№495/13г., приключило със споразумение. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение общо от 5000лв., за причинените
два вида неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-15.06.13г. и разноските по делото.
Ответникът
С.А. М. редовно призован, не е отговорил и не се явява в. с.з.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 15.06.2013г. ищецът бил наряд. Към 19.30ч.
дежурния изпратил сигнал, подаден от оператор на телефон 112, за използване на
телефона не по предназначение. Ищецът и
колегата му отишли на подадения от дежурния адрес в с.Ловско, ул.“Дунав“10, но
ответникът не бил вкъщи. Бил в местния магазин-кръчма. След проверка на
документа за самоличност бил помолен да придружи служителите до РУП-Лозница,
където да му съставят акт. Според св.Т., който в 20ч. отивал да застъпва на
смяна, забелязал в салона, че колегите му от старата смяна са довели лице и
готвят документация. Като ги попитал за какво става въпрос, те му обяснили, че
са довели лицето от с.Ловско, по сигнал за използване на тел.112 не по
предназначение. Обяснили му още, че в момента съставят акт на лицето, като
ищеца го помолил да стане свидетел на акта. Всички били седнали. Още със самото
си влизане свидетелят чул викове, закани и псувни, блъскане по масата. Те
идвали от ответника, който бил в нетрезво състояние. Думите му били „…Ще ви еба
майката, ще извикам телевизия, Бареков ще ви разкатае, барети ще викам, утре ще
свалите униформата, ще намеря къде живеете, ще ви унищожа…“. Повечето от обидите и псувните били насочени
към М.М., тъй като той съставял акта. Отвреме навреме се обръщал и към другите
„мухльовци, за нищо не ставата, не си вършите работата“. М. му обяснил, че има
право на възражения и че трябва да подпише акта. Ответникът категорично
отказал. За отказа се подписал колега. Когато ищецът затворил папката с
актовете, тъй като били приключила ответникът подразнен, започнал да крещи „ти
защо затваряш папката, не сме приключили“. Когато ищецът станал прав ответникът
скочил и му нанесъл удар с юмрук в стомаха. М. се присвил и на лицето му се
появила гримаса от изпитаната болка. През това време ответникът се опитал се да
скъса един от пагоните на ищеца. Св.Т. скочил веднага и двамата с ищеца го
съборили на земята като му сложили белезници. За инцидента всички служители
писали подробна докладна записка. С. бил във видимо нетрезво състояние, залитал
и миришел на алкохол.
По
делото е разпитана като свидетел и съпругата на ищеца-М. М., която твърди, че въпросната вечер мъжът й се
прибрал много късно от работа- към 24ч., като й обяснил че имал проблем с един
гражданин. Като се прибрал го боляла глава, бил вдигнал кръвно, болял го
стомаха. Свидетелката му дала лекарства за смъкване на кръвното и
болкоуспокояващи. След станалото мъжът й се променил станал замислен, не можел
да си обясни станалото. Чувствал се дълбоко наранен от станалото, че не е заслужил
такова отношение. Това продължило около две седмици.
По
делото е назначена СМЕ, според която при липса на видими травматични увреждания
ни може да се определи точния механизъм на полученото увреждане /сила на удара,
в коя част на тялото и др./ От думите на ищеца може да се заключи, че описаният
удар в областта на корема му е причинил болка и страдание, които отшумяват за
няколко минути и не оставят трайни последствия за здравето. С определение
№366/04.07.13г. по нохд №495/13г. Разградският районен съд е одобрил
споразумението, постигнато между подсъдимия и РРП за повдигнатите му обвинения
по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 НК и чл.131 ал.2 пр.4 т.4 във вр. с ал.1 т.12 във
вр. с чл.130 ал.2 пр.1 НК и определените наказания от 2 години лишаване от
свобода, условно за всяко деяние, и определеното общо наказание от 2 години с 3
годишен изпитателен срок.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Искът е частично основателен, що се касае до претендирания размер. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен
начин, че в резултат на виновното поведение на ответника- удар с юмрук в
стомаха, ищецът е търпял болки и е страдал. Показанията на Т. свидетелстват и установяват
по категоричен начин, че ищецът освен обект на физическа саморазправа е бил и
обект на словесни нападки от страна на ответника, който се е обръщал към ищеца с
думите „…Ще ви еба майката, ще извикам телевизия, Бареков ще ви разкатае,
барети ще викам, утре ще свалите униформата, ще намеря къде живеете, ще ви
унищожа…“. За тези си деяния ответникът
е осъден с влязло в сила споразумение за две престъпни деяния, извършени в
съвкупност /хулиганство и лека телесна повреда на полицейски служител по време
на работа/, което е задължително за съда относно фактите дали има извършено
деяние, неговата противоправност и вината на ответника.
Единствената преценка, която
настоящият съд следва да направи е да определи размера на обезщетението за
причинените неимуществените вреди на ищеца по справедливост.
При
определянето на размера на обезщетението за претърпяната болка, съдът съобрази
вида и степента на телесното увреждане, продължителността
на болката и
нейната
интензивност. На ищеца е нанесен един
удар с юмрук, при който същият е изпитал силна, но сравнително краткотрайна
болка, без видими белези по тялото на ищеца. Съдът отчете и, че ударът е
получен по време на работа от пиян закононарушител. Изложените по-горе
съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи практика, дават основание
на съда да приеме, че сумата 500лв. е справедливо обезщетение за претърпените
от М. неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за
нанесените обиди, съдът намира за справедлив отново размер от 500лв. На ищеца е
било необходимо да измине период от две седмици, за да отшумят душевните му
терзания и да утихнат засегнатите му чувства.
Съгласно
правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт, длъжникът изпада в
забава от момента на увреждането-15.06.2013г. Тъй като задължението за
обезщетение е парично, размерът му се определя съгласно чл.86 ЗЗД.
Ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а именно до размера на 56лв.
Ответникът следва да заплати на РРС държавна такса от 50лв. и 150лв.
възнаграждение за вещо лице.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.А.А. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М. ***
с ЕГН ********** сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, сумата от 500лв./петстотин
лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нанесените му обиди,
двете суми ведно със законната лихва считано от 15.06.2013г. до окончателното й
изплащане и 56лв./петдесет и шест лева/ за разноски по производството.
ОСЪЖДА С.А.А.
да заплати по сметка на РРС сумата от 200лв., от които 50лв. държавна такса и
150лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: