В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и осми октомври, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1201 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за непозволено увреждане и е предявен на основание чл.45 и сл. от ЗЗД. Цена на иска 4000 лева.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 4000лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на виновно причинени й телесни увреждания, получени при ПТП на 15.11.1012г. в гр.Разград, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането до окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, признава иска по основание, както и вината си за настъпилото ПТП, но оспорва размера на търсеното обезщетение. Заявява, че е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№****

и има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД-гр.София със срок на валидност 31.12.2012г. Затова в срок е поискал привличането на застрахователя като трето лице-помагач в процеса и е предявил обратен иск срещу него в размер на 4 000 лева.

Застрахователят-„ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД-София, конституиран като трето лице в процеса, след получаване на препис от молбата за привличане, е поискал да замести ответника по реда на чл.222 от ГПК. След дадено в съдебно заседание съгласие от ищеца и застрахованото лице Х.Й.Ц., по делото като ответник е конституирано „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД-София. Застрахователното дружество признава иска по основание и размер, но твърди, че не е бил уведомен нито от застрахованото лице, нито от увреденото лице за настъпилото ПТП, не е дал повод за завеждане на делото и затова не дължи заплащане на разноски по делото-чл.78 ал.2 от ГПК.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а видно и от материалите по приложената като писмено доказателство прокурорска приписка с вх.№1265/2012г. на РП-Разград, на 15.11.2012г. при управление на собствения си лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег.№ *****, в гр.Разград посока Бензиностанция „ОМВ” към ул.”Дунав” при преминаване през пешеходна пътека тип”зебра” Х.Й.Ц. с ЕГН-********** е блъснал с предната лява част на автомобила ищцата-Г.И.К., пресичаща пътното платно по пешеходната пътека от ляво на дясно, която паднала на платното. Пострадалата е била откарана от Ц. ***, където й била оказана медицинска помощ. Водачът на автомобила е бил изпробван за алкохол с техническо средство, не е била установена употреба на такъв. За настъпилото ПТП е бил съставен констативен протокол рег.№230/15.11.2012г. и АУАН с бл.№526609/15.11.2012г., като с наказателно постановление №976/23.11.2012г. н н-к сектор „ПП” при ОД на МВР-Разград на водача е наложена глоба за извършено административно нарушение. Било е образувано и досъдебно производство №ЗМ-В-9/2013 по описа на ОД на МВР-Разград, вх.№1265/2012г. по описа на РП-Разград, прекратено поради несъставомерност на деянието с постановление от 11.04.2013г. на РП.Разград.

Видно от представената с писмения отговор на първоначалния ответник комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите №06112000194297 водача на автомобила е имал сключен договор за застраховка с „ДЗИ-Общо Зстраховане”ЕАД-София със срок на валидност до 31.1.2.2012г.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че в резултат на претърпяното на 25.11.2012г. ПТП ищцата е получила:1/контузия на главата, с разкъсно-контузна рана в лявата слепоочнотеменна област.Мозъно сътресение леко изразено по тежест-без изпадане в безсъзнателно състояние, с кратотрайно замъгление, спетенно помрачение на съзнанието; 2/контузия в лявата половина на тялото-кръвонасядания в лявата половина на шията и пи предната и задна повърхност на лявото рамо. Изкълчване на акромиоклавикуларната става с ограничени и болезнне движения на лявата ръка в раменната става, без категорични рентгенови данни за изкълчването;3/ кръвонасядания на кожата с лек оток на меките тъкани по задновъншната страна на лявата предмишница, десния лакет, под дясното коляно по вътрешната страна на лявото бедро. Хематом в областта н левия глезен и охлузвания на кожата в областта на десния лакет. Съгласно заключението на вещото лице получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като средния срок за приключване на оздравителния процес е около един месец, през което време ищцата е имала главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, болки и ограничени движения на лявата ръка в раменната става, което е било пречка увредената да упражнява пълноценно професията си на цигулар. В съдебно заседание вещото лице обяснява още, че контузията в раменната става е „между крайната част на ключицата и израстъка на лопатката” и при прегледа на ищцата във връзка с експертизата на 21.11.2013г. е констатирал, че „крайната част на костта стърчи около 2 см нагоре”; това е изкълчване, но тъй като ищцата не е ходила на ортопед и не е правила допълнителни изследвания непосредствено след увреждането тази т.н.”стърчаща кост” е невъзстановима и води до лесна уморяемост на лявата ръка и ще затруднява и за в бъдеще упражняването на професията й-цигулар-„цигулката ще стои точно на издадената част на костта”.

По делото не се събраха данни застрахованият-първоначалния ответник Х.Й.Ц. или ищцата като увредена да са уведомили застрахователят за настъпилото ПТП.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен. В резултат ПТП, причинено по вина на ответника, ищцата е получила описаните по-горе телесни увреждания, довели до болки и страдания продължили близо месец. Ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, които е длъжен да възмезди. Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД е с императивен характер:”Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Тази отговорност на деликвента е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите. В случая е налице валидно сключен договор за застраховане, като застрахователят е заместил по реда на чл.222 от ГПК застрахования в процеса, затова именно той следва да бъде осъден да възмезди увредената ищца.

Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. Пред вид степента на причинените увреждания и пред вид продължителността на оздравителния процес при ищцата, както и пред вид факта, че за около месец тя е била нетрудоспособна, ще продължава и за в бъдеще да търпи болки при натоварване на лявата ръка и раменна става, съдът счита, че ответникът следва да възмезди болките и страданията му със сумата от 4 000 лева, толкова колкото се претендира.

Законна лихва, връху определеното обезщетение се дължи от датата на увреждането- 25.11.2012г. и лихва следва да се присъди от посочената дата.

Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, както е сторил привлеченото трето лице, разноските по делото се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че в случая посочената разпоредба не следва да намери приложение, тъй като встъпвайки и замествайки деликвента в процеса застрахователят поема изцяло отговорността му по образуваното дело, което включва и дължимост и на направените по делото разноски. Това е така и пред вид разпоредбата на чл.267 ал.1 от КЗ според която застрахователят покрива отговорността на застрахования и за „разумно направени разходи…,включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Покриването и на съдебните разноски законодателят не е свързал със задължението на застрахования за уведомяване по чл.224 ал.1 от КЗ, още повече,че в конкретния случай застрахования е изпълнил задължението си по чл.224 ал.2 от КЗ-по предявения иск е поискал привличане на застрахователя в процеса и е предявил обратен иск срещу него. Ето защо застрахователят следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 560 лева. Той дължи и заплащане и на възнаграждението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза в размер на 150 лева, което е платено от бюджета на съда.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК-****-гр.София ул.Г.Бенковски” №3 да заплати на Г.И.К. с ЕГН-********** *** сумата 4000 лева/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат на ПТП на 25.11.2012г. в гр.Разград при упрувлание на лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег.№ *****, собственост на Х.Й.Ц. с ЕГН-********** ***, ведно със законна лихва, считано от 25.11.2012г. до окончателното плащане, както и 560 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с ЕИК-****-гр.София, ул.”Г.Бенковски” №3 да заплати на районен съд-гр.Разград 150 лева възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, платено от бюджета на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения обратен иск ОТ Х.Й.Ц. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД-София, поради извършено заместване на подпомаганата страна по реда на чл.222 от ГПК

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: