Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

гр. Разград 11.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, 10.10.2013 г. в публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

при участието на секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1224 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е молба от И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *******, бул. ****** № **, вх.**, ап. **, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.4, изр.2, ГПК вр. чл. 1, ал.1, т.2 и т.3 ЗУТОССР, да бъде прието за установено по отношение на Община Разград и РУСО – Разград, че времето от 01.08.1995г. до 30.11.1995г. се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както и за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, относно ищеца, тъй като ищецът е работил в този период в Община Разград, на длъжност главен специалист, координиращ функциите на отделите „****”, „****” и „*********”, на пълен работен ден.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адвокат Д. Б. от АК-Разград поддържа молбата си и излага допълнителни съображения.

Ответникът Община Разград, намира исковата молба за нередовна, исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни. В с.з. чрез пълномощника си юрисконсулт Станислава Веселинова Русева, поддържа отговора на ИМ и излага подробни съображения. Претендира разноски.

РУСО – Разград, намира исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни. В с.з. чрез пълномощника си юрисконсулт Силвия И. Василева, поддържа отговора на ИМ и излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението за нередовност на ИМ.

Допуснатите нередности в ИМ изразяващи се в непосочване на адресите на Община Разград и РУСО Разград са несъществени, тъй като адресите им са общоизвестни. Законодателят в чл. 4, т. 6 ЗУТОССР, е предвидил алтернативно посочване в молбата на „конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана”. В случая в молбата молителят е посочил работа, която е изпълнявана, а не длъжност, а именно - „отговарящ за строителството” в Община Разград, докато се избере постоянен заместник кмет, тъй като в края на 1995г. престояло провеждане на местни избори. Необходимостта от изпълнение на такава работа е възникнала, след като зам. кмета инж. А. Т., напуснал този пост и бил назначен за зам. областен управител на област Русе. След повеждането на местните избори в края на 1995г. за зам. кмет отговарящ за строителството бил избран и досега действащия зам. кмет Л.Ц., поради което необходимостта от продължаване на работата на молителя в община Разград отпаднала. В допълнителна молба /л.23/ молителят уточнява и длъжността, която е заемал – главен специалист, координиращ функциите на отделите „*******”, „********” и „******”. В първата молба, а и с уточнението в допълнителната /л.23/, молителят е посочил и начина на заплащане на труда му – ежемесечна заплата от 4 000 лв заплащана му от касиера на община Разград. В допълнителната молба /л. 23/, молителят е уточнил и продължителността на работния ден – 8 часа. Ето защо, всички нередовности в първоначалната молба са отстранени.

По допустимостта на претенциите.

Молителят има правен интерес времето през претендирания период да му бъде признато за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както и осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, с оглед отразяване на същото върху размера на получаваната пенсия, поради което исковите претенции се явяват допустими.

По делото, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, е приложено удостоверение /л.4/, издадено от работодателя/осигурителя – Община Разград при който е придобит стажът, че документите за изплатени възнаграждения за процесния период са унищожени, поради изтичане на давностния период, а и в архива не съществуват документи, които да доказват периода през който лицето е работило и възнаграждението, което е получавало.

Видно от неоспорената от страните Заповед № 795 от 04.08.1995г. на Кмета на Община Разград /л.5/, е че контрола по изпълнението й е бил възложен на молителя.

Същата се явява писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия и осигурителния стаж, по смисъла на чл. 6, ал.2, т. 9 ЗУТОССР. Факта, че в заповедта не е посочен периода на изпълнение, не води до обратния извод, тъй като липсата на това обстоятелство, не изключва вероятността на трудовия и осигурителния стаж. Следва да се изтъкне, че законодателят в цитираната разпоредба, говори за вероятност, а не за доказване по несъмнен начин. Досежно възраженията, че посочените в заповедта мероприятия и сроковете по тяхното изпълнение, не съвпадат с претендирания от молителя период, следва да се изтъкне, че е ноторно известно, че при мащабно строителство, каквото е визирания в заповедта „цялостен ремонт на пътните и тротоарните артерии на гр. Разград”, нерядко се случва същото да не може да се осъществи в плануваните срокове. Ето защо, съдът допусна свидетелски показания, на осн. чл. 6, ал.1 ЗУТОССР.

В т.2 от процесната Заповед изрично се сочи, че Управителят на ЕООД „БКС” – Разград инж. Л.Ц., е бил задължен да създаде необходимите ремонтни групи и завърши ремонта. Вярно, е че „БКС” ЕООД е самостоятелно ЮЛ, различно от Община Разград, респективно отделен работодател. Същевременно обаче „БКС” ЕООД е била общинска фирма /Кмета на общината видно от заповедта, е имал право да нарежда на управителя му/. Ето защо, въпреки, че относно управителя на „БКС” ЕООД - Л.Ц., работодател не се е явявала Община Разград, съдът намира, че същият се явява допустим свидетел, съгласно духа на чл. 6, ал.4 ЗУТОССР. Досежно останалите двама свидетели – П.С. и Н.Н., следва да се подчертае, че дори ответникът Община Разград не оспорва факта, че както към процесния период, така и към настоящия момент същите са служители на ответника Община Разград. Ето защо, съдът намери за безпредметно да изисква доказателства по см. на чл. 6, ал.4 ЗУТОССР, за това че двамата свидетели са работили в Община Разград през периода, през който е положен претендираният стаж. Естествено, при евентуално оспорване на това обстоятелство, няма пречка на осн. 186 ГПК, въззивната инстанция да изиска от Община Разград кадровите дела на тези свидетели.

Свидетелят П.С. сочи, че от 1987г. работи в Община Разград. През 1995г. тогавашния кмет Веселин Узунов му представил ищеца, като човек, който ще координира инвестиционното строителство на общината. Дейността на ищеца се изразявала в упражняване контрол от страна на възложителя – Община Разград върху извършваното строителство. Работното време на молителя било както на всички служители в администрацията на Община Разград – осем часов работен ден, от понеделник до петък, вкл. Свидетелят сочи, че ищецът работил в община Разград за периода от м. юли или август 1995г. до края на м. ноември 1995г.

Свидетелят Н.Н., сочи че от 1988г. работи в Община Разград. През 1995г. свидетелят работил в кадастъра и правил справки на ищеца. Сочи, че ищецът, в качеството му на служител на общината е идвал при него за въпросните справки. Свидетелят твърди, че знае че кабинета на ищеца е бил на втория етаж в сградата на Общината. Тъй като работили на различни етажи /свидетеля е работил на първия/, свидетеля не може да каже какво точно е работил ищеца и работното му време. Свидетелят сочи, че ищецът е работил в Община Разград през част от 1995г., но не може да конкретизира периода.

Свидетелят Л.Ц., сочи че от 1989г. до м. ноември 1995г. е работил като директор на „БКС” ЕООД, като след това е станал зам. кмет на Община Разград, какъвто е и понастоящем. През 1995г., когато бил директор на „БКС” ЕООД, кмета на Община Разград го извикал и му е казал, че ще работи с молителя, като молителя ще бъде представител на Кмета на Община Разград. Така през 1995г., в продължение на около 3-4 месеца, считано от лятото, молителя бил представител на община Разград досежно изпълняваните от „БКС” ЕООД строителни задачи, възложени от община Разград по строителството на улици.

Всички посочени, свидетели са служители на ответника – Община Разград, по делото липсват доказателства които да им противоречат, поради което съдът няма основание да откаже да ги кредитира с доверие.

Всички изложени в исковата молба обстоятелства бяха потвърдени от молителя, с нарочна декларация, на осн. чл. 8 ЗУТОССР.

Ищецът е категоричен, че през процесния период е работил на граждански договор, и правоотношението му с ответника Община – Разград, е било гражданско правно /вж. т.4 от Допълнителна молба /л.23/, както и Декларация /л.37/.

Въз основа на гореописаните доказателства, съдът приема, че за периода от 01.08.1995г. до 30.11.1995г., ищецът, е работил въз основа на Граждански договор сключен с Община Разград.

След като е полагал труд без трудово правоотношение, то времето от 01.08.1995г. до 30.11.1995г., през което ищецът е полагал труда си не може да бъде признато за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както и не може да му бъде признато за осигурителен стаж с оглед неангажиране на доказателства за внасяне на осигурителните вноски, на осн. чл. 1, ал.2 ЗУТОССР.

Ето защо, исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на Община Разград и РУСО – Разград по 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, бул. ******* № **, вх.**, ап. **, срещу :

- ТП НА НОИ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” – гр. Разград, с адрес: гр. Разград, ул. Бели Лом № 40,

- ОБЩИНА РАЗГРАД, с адрес гр. Разград, БУЛ."БЕЛИ ЛОМ" №37А, представлявана от Кмета Денчо Стоянов Бояджиев,

иск с правно основание чл. 124, ал.4, изр.2, ГПК вр. чл. 1, ал.1, т. 2 и т.3 ЗУТОССР, с петитум: Да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че времето от 01.08.1995г. до 30.11.1995г. се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както и за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, относно ищеца, тъй като ищецът е работил в този период в Община Разград, на длъжност главен специалист, координиращ функциите на отделите „******”, „*******” и „********”, на пълен работен ден, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, бул. ****** № **, вх.**, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на ТП НА НОИ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” – гр. Разград, с адрес: гр. Разград, ул. Бели Лом № 40, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, бул. ***** № **, вх.**, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, с адрес гр. Разград, бул."БЕЛИ ЛОМ" №37А, представлявана от Кмета Денчо Стоянов Бояджиев, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: