Р Е Ш Е Н И Е

No 342 гр. Разград 15.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 07.11.2013г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 1320 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР.

Депозирана е молба от К.С.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат Д.В.Ц. ***, с която моли съдът да допусне промяна във фамилното му име от И. на К. Сочи, че с това фамилно име е известен повече 25 г., като с това име фигурира и в документите му за самоличност издадени му от Р Турция. С тази фамилия в Р Турция са съпругата и децата му. Сочи, че разминаването във фамилните му имена между българските и турските официални документи, му създава неудобства. В с.з. чрез пълномощника си поддържа исковата молба. Представя и писмена защита.

Община Разград, депозира становище, че молбата е неоснователна. Излага подробни съображение. В с.з. при редовност в призоваването не изпраща представител.

РРП не депозира отговор. В с.з., при редовност в призоваването, не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщеното на л. 5 копие на Акт за раждане е видно, че молителят К.С.И., е роден на ***г. от майка Б. Р. М. и баща С. И. К.

Видно от Удостоверение за съпруга и родствени връзки /л.10/, е че молителят има съпруга Е. Р. И. и две дъщери – Б. Р. И. и С. К.И..

Видно от представените преписи от турски документи за самоличност, е че молителят освен с българско гражданство, разполага и с турско такова.

Безспорно е по делото, че през 1989г. молителят със семейството си се преселил от РБ в Р Турция където живее и до днес. Там всички ги познавали като рода К., т.е. рода от с. Раковски. Това е така тъй като К. е старото /турското/ име на родното село на молителя – с. Раковски.

Видно от представените преписи от турски документи за самоличност, е че в Р Турция молителят, съпругата му и двете му дъщери са с фамилно име К.

Видно от показанията на свидетеля Н. С., е че молителят действително е известен с фамилно име К. Различието между фамилното име в българските документи за самоличност и фамилното име в турските документи за самоличност, създавало затруднения на молителя.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Името е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко физическо лице. Гаранция за обществените и лични интереси е промяна на името да се извършва само по съдебен ред и само при наличие на определени в закона предпоставки. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, са предвидени общи предпоставки, при наличие на които законодателят е уредил възможността съдът да допуска промяна на елементите на името – собствено, бащино или фамилно, а именно: когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона не е дадено определение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко са важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Изхождайки от основните принципи на гражданското общество и обществения морал важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично или обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на име, за което се иска да бъде променено.

Конкретният случай не е такъв.

Вярно е, че в обществото молителят е известен с фамилното име К., а не с фамилното име И.. Обстоятелството - придобиване на известност е основание за добавяне на псевдоним към фамилното име на лицето на основание чл. 14, ал. 4 ЗГР и с това се изчерпва правното значение на соченото обстоятелство. Така и Решение № 582 от 30.09.2010 г. по гр. дело № 1197/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС.

При образуването на фамилното име на молителя са спазени правилата на чл.12 - 14 от ЗГР и към настоящия момент са съответни на законоустановените правила - фамилното име на молителя е бащиното име на бащата на молителя.

Що се касае за сочените от молителя затруднения породени от различието между фамилното име в българските документи за самоличност и фамилното име в турските документи за самоличност, съдът намира че същите не са важни причини по смисъла на чл. 19 ЗГР.

Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че с Решение № 369 от 30.08.2000г. по гр.д. № 509/2000г. по описа на Районен съд – Кубрат, съдът е отхвърлил искането на молителя за промяна на фамилното му име на К. /л.28/.

Молбата за промяна на името се явява допустима, но неоснователна и недоказана и като такава не следва да бъде уважена, на основание чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на К.С.И., ЕГН **********,***, с която моли съдът да допусне промяна на фамилното му име от „И.” на „*********”.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: