№ 581, 12.12.2013г., град Разград
Разградският районен съд
На пети Ноември 2013 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 577 по описа за 2013г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. В. С. ЕГН ********** ***/09.07.2013г. на Началник Отел
« ОП « към ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174,
ал.3, пр.1 и чл.101, ал.3, т.8, пр. 2 от ЗДвП са наложени съответно административно
наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, на основание чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
административно наказание « Глоба « в размер на 100,00лв., на основание чл.179,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено. Депозирана е и
допълнителна жалба с излагане на доводи
за незаконосъобразност на обжалваното НП.
В съдебното заседание, жалбоподателят
се явява лично и с упълномощен процесуален представител, поддържа доводите
изложени в жалбата и допълнителната жалба, моли процесното НП да бъде отменено.
Административнонаказващия орган не изпраща процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 16.06.2013г. около
23,50ч. свидетелите В. В. и Ф. Ф. и двамата служители на ОДМВР Разград, назначени
в наряд за времето от 20,00ч. на 16.06.2013г. до 08,00ч. на 17.06.2013г.,
извършвали контрол на автомобилното движение, като на бул. „ Априлско въстание”
в гр. Разград, в близост до Русенски Университет – филиал Разград, посока бензиностанция
„ Лукойл ”, спрели за проверка л.а. „ Опел Омега „ с рег. № ******,
при която установили, че автомобилът е собственост на В.
И.
В.
от гр. Разград , управляван от И. В. С. ЕГН **********, който по време на проверката силно лъхал на алкохол.
Последното обстоятелство накарало полицейските служители да проверят водача с
техническо средство за съдържание на алкохол в издишвания въздух. За целта
подготвили «Палмо Алкомер 931 « с рег. № ******** и обяснили на жалбоподателя,
че трябва в продължение на 8-10 секунди да вкарва в мундщука на апарата въздух,
през което време трябва да се чува пискащ звук, за да е качествена пробата. На
три пъти жалбоподателят дал некачествени проби, като или не издишвал
необходимото по сила количество въздух или за недостатъчно време, при което
техническото средство не отчело нищо /никакви показания/. За тези действия на
водача св. В. В. съставил АУАН бл. №
005385, в който вписал, че водачът извършва три некачаствени проби, като силно
мирише на алкохол. Издаден талон за мед. Изследване № 0319671, като С. отказва
да даде кръвна проба. Неизправни предни габаритни светлини. Жалбоподателят
отказал да подпише съставения АУАН, което наложило спирането на друг автомобил
с водач С. Х. А. от с. ******, ул. « ***** « № *, който установил отказа на жалбоподателя да подпише АУАН и Талон за
медицинско изкследване. Актосъставителят – св. В. В. квалифицирал нарушенията
като такива по чл. 171, ал.1,т.б и
чл.101, ал.8 от ЗДвП и връчил АУАН срещу подпис на жалбоподателя.
По късно на 09.07.2013г. адм.
накзващият орган издал процесното НП, в което по абсолютно идентичен с АУАН
начин описал нарушенията, като ги квалифицирал като такива по чл. 174, ал.3,
пр.1 и чл.101, ал.3, т.8, пр. 2 от ЗДвП и наложил съответно административно
наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, на основание чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
административно наказание « Глоба « в размер на 100,00лв., на основание чл.179,
ал.1, т.4 от ЗДвП.
НП връчено редовно на
жалбоподателя на 12.07.2013г. жалбат срещу него постъпила при адм. наказващия
орган на 18.07.2013г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Относно нарушението по чл. 101, ал. З, т. 8 ЗДвП.
Установено е, че, жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с
неизправни светлини - несветещи предни габарити при движение нощно време. Наказателното постановление в
тази част обаче се явява незаконосъобразно от процесуалноправна страна поради
следното: на първо място, на нарушителя е вменено извършване на нарушение по
чл. 101, ал. З, т. 8 ЗДвП. Тази разпоредба не съдържа състав на нарушение;
оттук налице е несъответствие между описаното нарушение и посочената като
съответстваща му виновно нарушена разпоредба. Алинея трета предвижда случаите,
в които не се прилагат разпоредбите на ал. 2 на чл. 101. Правилото за поведение
се съдържа в нормата на ал. 1 на чл. 101, съгласно която при възникване
по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да
вземе мерки за нейното отстраняване. Съгласно ал. 2, когато отстраняването на
място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на
собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението. Именно тази разпоредба не може
да намери приложение, когато техническата неизправност се изразява в неизправни
светлинни устройства, какъвто е случаят (чл. 101, ал. З, т. 8 ЗДвП). От
буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ЗДвП се установява, че тя
третира специална хипотеза - когато неизправността е възникнала по време на
движение, а не когато същата е била факт преди този момент. Следователно
елемент от обективна страна е и това обстоятелство, което следва да бъде
посочено. В случая, видно от наказателното постановление, не е посочено
неизправността да е възникнала по време на движение, т. е. не е отразен
елемент, отнасящ се до обективната страна на нарушението, а това е съществено
процесуално нарушение, тъй като поставя нарушителя в невъзможност да узнае
конкретните факти, субсумиращи се под състава на твърдяното нарушение. Освен
това, при липсата на твърдение за осъществяването им, съдът е в невъзможност да
изследва нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери
приложение посочената разпоредба или друга (например общата по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
Този въпрос има също така значение при преценката, касаеща законосъобразността
на наложеното наказание - основанието, на което се налага, конкретния му
размер.
Поради изложеното
в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно нарушението
на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
съдът не споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, че
нормата на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е само санкционна и не
съдържа в себе си задължително правило за поведение, което да бъде нарушено. Точно
обратното посочената норма е както диспозитивна, така и санкционна, защото
съдържа в себе си забранено действие, което ако бъде осъществено от водач на
МПС, трамвай или самоходна
машина, той е застрашен от налагане на посочената в нормата
санкция. Безспорно в случая, е че жолбаподателят е водач на МПС. От приобщените
по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В. В. и Ф. Ф.,
писмените такива Талон за медицинско изследване, Отговор на Дилектор ОДМВР –
Разград /стр. 15/, паспорт на „ Палмо Алкомер 931”, където в т. 7.3.3 са
посочени начините за неправилно вдухване в устройството /некачествени проби/ и
отчитането им, Разпечатка от сайт на МВР за заведените на отчет техн.
устройства от посочения тип, Разпечатка от паметта на процесното техническо
устройство, от която става ясно, че както към 16.06.2013г. така и към следващия
17.06.2013г. техническото устройство е работело и е отчитало и записвало в
паметта си качествените проби. Съдът намира, че с действията си жалбоподателят
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като
на три пъти е дал некачествени проби, което по същество е нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка неоснователни са възраженията на
процесуалният представител на жалбоподателя за неизправност на техническото
средство към момента на провеждане на проверката, тъй като същото не е минало
периодичен технически преглед за годност. Това би било от значение за предмета
на доказване при положение, че жалбоподателят бе дал качествена проба и не бе
отказал фактически изпробване с техн. средство. Водачът е
санкциониран, не защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата, а защото е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство, т. е. изправността на техническото средство и точността на
показанията му не са предмет на установяване. За прецизност съдът намира, че следва да изложи
съображения относно правната квалификация на това нарушение отразена в АУАН
като такава по чл. чл. 171, ал.1,т.б от
ЗДвП и в НП по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, в тази връзка съдът намира, че адм.
наказващият орган се е възползвал от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото в АУАН по
безспорен начин е установено това нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Наказанието наложено на
жалбоподателя за адм. нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
определено по размер в границите посочени в ЗДвП, явява се справидливо,
съобразено с тежестта на извършеното, мотивите, подбудите и личността на
нарушителя, т.е. обжалваното НП в тази част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че именно с определените по вид и размер
наказания, ще бъдат постигнати целите да се поправи жалбоподателя и да се
приучи за в бъдеще да спзва законовите разпоредби и ще изиграят превантивна
роля по отношение на останалите членове на обществото.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 388/09.07.2013г. на Началник Отел « ОП « към
ОДМВР – Разград, в частта с която на
И. В. С. ЕГН ********** за
нарушение на чл.101, ал.3, т.8, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание « Глоба « в размер на 100,00лв., на основание чл.179, ал.1, т.4 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 388/09.07.2013г. на Началник Отел « ОП « към ОДМВР – Разград в
останалата част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: