Р Е Ш Е Н И Е

№ 601 14.12.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на петнадесети ноември 2013 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 680 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е.П.Н. против наказателно постановление № 17-045/31.07.2013 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” гр. Разград, РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.24 ал.1 т.1 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 65 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, излагайки аргументи за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2013 г., около 23,50 ч. контролните органи по ЗРА, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в акваторията на яз. “Бели Лом”, в землището на с.Бели Лом. При същата установили, че жалбоподателят ползва два броя рачила, които били в работно положение – потопени във водите на язовира и със стръв вътре в тях. Констатирали, че уловени раци към този момент няма. Проверяващите приели, че жалбоподателя извършва любителски риболов с нерегламентирани в чл. 24 ал.1 т.1 от ЗРА риболовни уреди и актосъставителят св. В., съставил за това АУАН с бл. № 0008537, който бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че не е знае, че рачилата са забранени. Въз основа на акта, на 31.07.2013 г., било издадено и атакуваното НП, с което санкционираното нарушение е описано, като извършване на любителски риболов с нерегламентирани в чл. 24 ал.1 т.1 от ЗРА уреди, за виновно нарушена е посочена същата разпоредбо, чието съдържание е цитирано и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 65 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Въз основа на показанията на разпитания в хода на производството свидетел – актосъставителката В., се установява идентична с изложената в акта и НП фактическа обстановка. В показанията си свидетелката сочи още, че жалбоподателяте е притежавал риболовен билет и проверката е била осъществена в тъмната част на денонощието.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това извършено ли е административното нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.1 от ЗРА са уредени лимитативно разрешените уреди за любителски риболов. Посочената норма е императивна и съгласно същата, лицата упражняващи любителски риболов са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти. Според легалната дефиниция на понятето «любителски риболов» дадена в пар.1 т.26 от допълнителните разпоредби на Закона, това е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми от физически лица. Самото поставяне пък на уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, представлява риболов по смисъла на пар. 1 т.25 от ДР на ЗРА. Последно посоченото дава основание да се заключи, че нарушението на нормата на чл. 24 ал.1 т.1 от Закона е формално. Ето защо и установеното от контролните органи и отразено в наказателното постановление поставяне на двете рачила във водите на яз. «Бели Лом» от Н., осъществява от обективна страна признаците на нарушение на посочената законова разпоредба. Съдът намира осъщественото деяние за съставомерно и от субективна страна. Незнанието на правната норма, не изключва отговорността на жалбоподателя. Законосъобразно е ангажирана неговата отговорност от административнонаказващият орган по реда на чл. 65 от ЗРА, предвиждащ вида и размера на следващото се наказание при извършване на любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24 ал.1 от Закона. Административното наказание «глоба» е определено на минимума от 100 лв., поради което липсвати основания за изменение на наказателното постановлението в този смисъл.

Що се отнася до поддържаното от защитата становище за наличие на основания за приложение разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, съдът не споделя същото. Действително по отношение на жалбоподателят липсват данни да е извършвал други нарушения на ЗРА. Безспорно установено е и че към момента на проверката уловени раци в рачилата не е имало. Същевременно, както бе посочено и по – горе, нарушението осъществено от жалбоподателя е формално. При това същото се изразява не в ползване на разрешени по закон уреди за извършване на риболов, но с брой надхвърлящ позволения, което отново би представлявало нарушение на посочената правна норма, а в ползване на такива които изначално не следва да бъдат ползвани. При това тези уреди са били два на брой. Не без значение, за определяне тежестта на осъщественото нарушение се явява и обстоятелството, че същото е извършено в тъмната част на денонощието, което само по себе си представлява самостоятелно административно нарушение на разпоредбата на чл. 24 ал.5 от ЗРА. Ето защо, съдът не счита че настоящото нарушение представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, представлявайки «маловажен случай» по смисъла на закон. Посочените по – горе смегчаващи обстоятелства, са отчетени от административнонаказващият орган при определяне размера на следващата се административна санкция в минималния предвиден от закона размер.

По изложените по – горе, съображения намира че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-045/31.07.2013 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” гр. Разград, РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.24 ал.1 т.1 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 65 от ЗРА на Е.П.Н. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: