Р Е Ш Е Н И Е

№ 598 17.12.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на петнадесети декември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 737 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б.Х.К. против наказателно постановление № 469 от 03.09.2013 г. на началник РУ “Полиция” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.08.2013 г., около 08,00 ч. от контролните органи по ЗОБВВПИ била извършена планова проверка за изискуемито по този закон и по Закон за лова, документи от членовете на ловни дружинки, при откриване на лова за прелетен дивеч. Жалбоподателят бил проверен в землището на с. Езерче, м. “Кайнъка” в ловното поле на дружинката в с. Езерче, на разстояние от около 4 км. извън селището. Същият не бил в състояние да представи членска карта, удостоверяваща членство в ЛРД, ловен билет и разрешение за носене на огнестрелно оръжие. На проверяващите той обяснил, че документите се намират в колата му, която била спряна в началото на гората. Тъй като такъв автомобил, който да попада в полезрението на проверяващите и нарушителя нямало, актосъставителят – св. И., счел че жалбоподателят носи ловно огнестрелно оръжие – МА 153, кал.12 с № 1115304579, което не е придружено с разрешително за носенето му. Съставил за така установеното, което квалифицирал като нарушение на чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ, акт за установяване на административно нарушение с бл. № 586878, който бил предявен и подписан от жалбоподателя, с отбелязване, че има възражения, които ще представи в писмен вид. Въз основа на акта, на 03.09.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото нарушение е идентично с даденото в акта, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание същия текст от закона, отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

В хода на съдебно производство, като свидетел е разпитан актосъставителят, който с показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, съдът намира атакуваното НП за законосъобразно от формална страна. Изтъкнатите от защитата аргументи, че съдържанието на постановлението не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, не се споделят от настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че в акта, не е посочена като виновно нарушена разпоредбата на чл. 93 ал.1 от ЗОБВВПИ, според която физическите лица получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, могат да носят и употребяват носеното от тях оръжие, само когато то е придружено от издаденото разрешение, не ограничава по никакъв начин правото на защита на субекта на административното нарушение. Това е така, тъй като съдържанието на посочената за виновно нарушена и в АУАН и в наказателното постановление норма на чл. 189 ал.1 от Закона, съответства на хипотезата и диспозицията на чл. 93 ал.1 от Закона, като предвижда вида и размера на следващото се административно наказание за носене на притежавано от лицето огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, без последното да е придружено от съответното разрешение. При това положение, а и съобразно дадените от жалбоподателя обяснения за местонахождението на разрешението му, съдът намира, че гарантираното му от законо право на защита не е нарушено по начин, представляващ самостоятелно основание за отмяна на НП. Несъстоятелно е и твърдението, че санкционната норма касае само оръжия за самоотбрана. По отношение на тях, тя е приложима ако се носи повече от един брой от посочените в разрешението.

Що се отнася до това, осъществено ли е нарушението от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Разпоредбите на ЗОБВВПИ, касаещи настоящото нарушение, уреждат условията и реда за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия. При безспорно установеното обстоятелство, че на посочената в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят е бил с ловно огнестрелно оръжие, липсата на разрешение за носенето му у същия, представлява нарушение на закона. И текста на чл. 93 ал.1 и този на чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ , поставят изискване при носене на огнестрелно оръжие, то да е придружено с разрешително за носенето му. Редакцията и на двата текста от закона, не поставя под съмнение, че изискването оръжието да е придружено с разрешително, означава, че последното следва физически да се намира на мястото, на което се намира и самото оръжие. Всъщност твърденията, че този документ се е намирал в автомобила на жалбоподателя са твърдения на последния, които обаче не бяха доказани в настоящото производство. Дори да бе така, това нямаше да повлияе върху извода за съставомерност на нарушението, тъй като невъзможността да предостави на контролните органи разрешение за носене на ловно оръжие в момента на проверката, налага извода, че жалбоподателят е носел оръжието без то да е придружено от разрешението. По този начин той е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административното нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност. Що се отнася до размера на следващата се санкция, то същата е определена в абсолютна стойност от нормата на чл. 189 ал.1 от ЗАНН на 500 лв., поради което липсват и основания за изменение на постановлението в този смисъл.

Съдът не намира че в случая са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Евентуално наличие на такива, би могло да се приеме при положение че в производството бе доказано, че жалбоподателя притежава разрешение за носене на същото ловното оръжие, което е било у него в момента на проверката, че това разрешение действително се е намирало в автомобила му и че този автомобил, макар и не в непосредствена до мястото на проверката близост, се е намирал поне в местността, в която е установено нарушението. Тези обстоятелства обаче, останаха недоказани. И именно в тежест на самия жалбоподател бе тяхното установяване, тъй като осъщественото от него нарушение е формално. Нещо повече, съдът намира че в случая се установиха обстоятелства изключващи приложението на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока следва да бъде тълкувана установената липса у жалбоподателя въобще на необходимите за ловуване документи, а не само на разрешението за носене на огнестрелно оръжие. Що се отнася до законодателно определения абсолютен размер на глобата, сам по себе си, той не би могъл да бъде аргумент за маловажност на нарушението.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 469 от 03.09.2013 г. на началник РУ “Полиция” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 189 ал.1 от ЗОБВВПИ на Б.Х.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: