Р Е Ш Е Н И Е

№ 622 27.12.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 796 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ю.А.А. против наказателно постановление № 518 от 29.08.2012 г. на началник РУ “Полиция” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 194 ал.3 вр. с чл. 218б ал.1 от НК, на основание чл. 218б ал.1 от НК му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2012 г., около 10,30 ч. в гр. Разград, жалбоподателят заредил в управлявания от него автомобил “Рено Еспейс” с рег. № ********** гориво – газ и бензин А-95 на бензиностанция “Шел” в града. На касата на бензиностанцията заявил за плащане зареждането от колонката за газта, без изрично да посочи на св. К. - касеир, че е заредил и бензин. Свидетелката удържала от дадената от жалбоподателя банкнота от 100 лв. стойността на заредената газ и му върнала рестото, след което той си тръгнал. По – късно през деня, свидетелката установила неплатена сметка от 40 лв. на една от бензиновите колонки. Прегледала видеозаписите от камерите на бензиностанцията и констатирала, че от същата колонка гориво е зареждал жалбоподателя, за което подала жалба до РУП Разград. При извършената проверка, актосъставителят св. Я., въз основа на обясненията на св. К. и жалбоподателя, установил посочената по – горе фактическа обстановка. При разговора с А. на 24.08.2012 г., последният заявил на полицейския служител, че е забравил да плати газта и още същия ден платил дължимата сума от 40,00 лв. На същата дата, от св. Я. бил съставен АУАН с бл. № 586501, в който посочил че на 16.08.2012 г. в гр. Разград, Ю.А. зарежда бензин А-95 на стойност 40,00 лв. в управлявания от него автомобил, без да заплати дължимата сума. В акта за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 194 ал.3 вр. с чл. 218б от НК, същият е предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че е забравил да плати. На 29.08.2012 г. въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от жалбоподателя нарушение е идентично с даденото в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. . 194 ал.3 вр. с чл. 218б от НК и на жалбоподателя на основание чл. 218б ал.1 от НК е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

В хода на съдебно производство, като свидетели са разпитани актосъставителят и св. К., които с показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа заявеното от него в хода на одминистративното производство – че е забравил да заплати бензина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 194 ал.3 от НК, очертава състава на престъплението кражба, в маловажни случаи. Изпълнителното деяние на престъплението “кражба” по чл. 194 ал.1 от НК, включва като обективни признаци на състава отнемането на чужда движими вещ от владението на друго лице без негово съгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа описание на осъщественото нарушение и обстоятелствата при които то е извършено. Следователно, за да съответства на изискванията на посочената правна норма, атакуваното наказателно постановление следва да съдържа ясно и недвусмислено посочване на фактите, субсумиращи състава на санкционираното административно нарушение, в конкретния случай включително индивидуализация на отнетата чужда движима вещ и посочване на лицето, от чието владение тя е отнета. Дори да се приеме, че отнетата вещ е индивидуализирана, като “бензи А-95 на стойност 40,00 лв.” и че посоченото в НП “зареждане”, представлява отнемане, по смисъла на виновно нарушена правна норма, то по никой начин не става ясно, кое според административнонаказващият орган е било лицето, което е владеело вещта. По този начин, чрез непосочване на признак от обективната страна на състава на санкционираното нарушение, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно от формална страна наказателно постановление, което поради този си порок е ограничило правото на защита на субекта на административно нарушение, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. Това представлява и самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Извън изложеното остава и обстоятелството, че в съдържанието на последното не е намерило отражение и друг съставомерен признак на нарушението от субективна страна – намерението за противозаконно своене на вещта. Без неговото наличие обаче, деянието е несъставомерно, поради което той също е следвало да да бъде посочен в наказателното постановление, съобразно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Всъщност от даденото описание на санкционираното нарушение е видно единствено, че административната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, защото не е заплатил зареденото гориво, което описание не включва посочените по – горе съставомерни признаци на кражбата и не може да бъде отнесено към състава на дадената от административнонаказващият орган правна квалификация на същото по чл. 194 ал.3 вр. с чл. 218б ал.1 от НК.

Дори да се счете, че атакуваното НП не е формално незаконосъобразно, което не се споделя от съда, то в производството не бе доказан прекия умисъл за осъществяване на нарушението по чл. 218б от НК, при която форма на вина то би било единствено съставомерно. В случая се касае до зареждане на гориво от бензиностанция в светлата част на денонощието, при работещи видеокамери, последвано от плащане и то с банкнота, покриваща стойността на задължението както за заредената газ, така и на заредения бензин. Обстоятелството, че организацията на работа в бензиностанцията, предполага изрично посочване и изброяване на всеки от заредените видове гориво от съответния клиент, не може да наложи извода, че пропуска да се заяви някой от тях, представлява умисъл за кражба.

Не по последно изложените съображения обаче съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, а поради неговата незаконосъобразност от формална страна, изразяваща се в описание на нарушението несъдържащо признаци от неговата обективан и субективна страна, довели до ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 518 от 29.08.2012 г. на началник РУ “Полиция” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 194 ал.3 вр. с чл. 218б ал.1 от НК, на основание чл. 218б ал.1 от НК на Ю.А.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: