МОТИВИ към присъда № 632/ 04.12.2013 г. постановена по НОХД № 725/2013 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия С.Н.С. е за това, че на *** г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи: пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 660 лв. от владението на Е.Й. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като подсъдимият макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Като граждански ищец в производството е конституирана пострадалата Р., която претендира подсъдимият да бъде осъден да й заплати сумата 650 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като при условията на чл. 55 от НК му наложи наказание “пробация”.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в гр. Разград, в сградата на Общински културен център се провел национален фестивал на клубовете за народни танци, с начален час 08,00 и краен час – 16,00 ч. Организатор на събитието, бил танцов клуб “Абритус” гр. Разград, с ръководители свидетелите Р. и П. За участниците във фестивала, вечерта на същия ден била организирана вечеря, при куверт от 20 лв. на човек. В св. Р., се намирали платените от танцов клуб “Пагане” гр. Кубрат, 660 лв., представляващи кувертите на 33 души, в банкноти с раличен номинал. Тези пари, били съхранявани от пострадалата в дамската й чанта, поставени в прозрачен джоб, в който бил и списъка на клубовете участници, завити с бяла хартия. Дамската си чанта пък, свидетелката била сложила на стол зад кулисите на сцената. Към края на мероприятието, преди началото на награждаване на спечелилите във фестивала, водещата поискала от пострадалата списък на клубовете. Р. извадила списъка от плика, в който съхранявала и посочената по- горе сума и оставила джоба с парите на намираща се в съседство до нея маса, след което се отправила към кулисите.

В този момент, подсъдимият който също се намирал зад кулисите на сцената, забелязъл плика с парите и без никой да го забележи се приближил до масата и го взел, като го скрил в дрехите, с които бил облечен. След това, С. бързо напуснал сградата на културния център. По – късно, той похарчил парите за нужди на семейството си, купувайки хранителни продукти с тях.

Междувременно, след като се прибрала в домаси, около 19,00 ч., св. Р., установила липсата на намиращата се у нея сума от 660,00 лв. Свидетелката веднага се обадила на св. П. за да го уведоми и заедно с него и със св. Д. се върнали в сградата на ОКЦ, за да търсят парите, но не ги открили.

Въз основа на заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия се установява, че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Същевременно С. ема изоставане в нервно-психическото развитие, в рамките на лека умствена изостаналост. Посоченото заболяване е от рождение и засяга само възможността да се борави със сложни абстракции, като при изследването му е установена добра социална вградимост и компетентност, което наред с обстоятелството, че за осъзнаване на извършеното деяние не се изискват някакви специални познания е мотивирало и извода на експерта за вменяемост на непълнолетния. В заключението се сочи още, че заболяването на подсъдимия е улесняващ поведението му фактор, в смисъл на недооцененост, импулсивност и по – слаби задръжки.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Р., Г., П., М., Й., Г., С., Д., С., О., Х. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В този смисъл са и направените от подсъдимата самопризнания. Сочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от заключението по назначената съдебна експертиза, поради което съдът намира че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”. На инкриминираната дата, С. е отнел чужди движими вещи – парична сума на стойност 660 лв. от лицето, което я е владеело, без негово знание и съгласие. С вземането на банкнотите от мястото, където са били оставени от пострадалата и скриването им в дрехите си, С. е прекъснал фактическата власт на Р. върху тях. С изнасянето на вещите от помещението, в което са се намирали и по – късно с отдалечаването от местопрестъплението на подсъдимия, той е установил своя трайна такава власт върху предмета на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било довършено.

Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл е съзнавал общественоопасните последици от действията си и е искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочената по – горе движима вещи от възможността да се разпорежда с нея. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението за своене на С. спрямо отнетите вещи. Предприетите от него действия по разпореждане с парите – заплащане на закупените продукти с тях, обективира по несъмнен начин, субективното му отношение към предмета на престъпление, като към негов собствен.

В случая, стойността на отнетите вещи, които надхвърлят двукратния размера на минималната работна заплата за страната към момента на осъществяване на деянието, не позволява квалификацията на същото, като такова представляващо “маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Посоченото, наред с обстоятелството, че причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени, налага извод за по – висока степен на обществена опасност на престъплението, съобразно общественоопасните последици от него.

Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. В случая не са налице предпоставките на чл. 61 от НК, поради обстоятелството че към началото на съдебната фаза на наказателното произовдство, подсъдимият вече е навършил пълнолетие. Горното предполага и индивидуализация на следващото се на подсъдимия наказание след редукцията на същото по реда на чл. 63 ал.1 т.3 от НК. Същевременно, съдът намира че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” от НК. Налице са многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които правят и най – лекотопредвидено в закона наказание “лишаване от свобода”, несъразмерно тежко за осъщественото деяние. В тази насока следва да бъдат преценени ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който е неосъждан, както и липсата на лоши характеристични данни. Не без значение се явява и заболяването, от което страда С. и което се явява улесняващ поведението му фактор. Като такива следва да бъдат преценени и механизма на осъществяване на деянието – касае се до деяние осъществяващо основния състав на престъплението кражба, при липса на квалифициращи обстоятелства. Ето защо и доколкото посочената противообществена проява се явява спорадичен акт, а не проява на трайно формирани престъпни навици от ненавършило пълнолетие лице, съдът намира, че съответно на тежестта на осъщественото се явява наказание “обществено порицание” от алтернативно предвидените при замяна на наказанието лишаване от свобода, за което в специалната част на НК не е предвиден най- нисък предел. С налагане на наказание от посочения вид и при изпълнението на присъдата, чрез обявявяне на съдебния акт, съдът намира, че ще бъде реализиран такъв механизъм на коригиране на общественоопасното поведение, посредством който в пълнота ще бъдат постигнати целите посочени в чл. 36 от НК.

Налице са предпоставките и за ангажиране деликтната отговорност на подсъдимия. При установени в настоящото производство предпоставките на института на непозволеното увреждане – виновното и противоправно подведение на подсъдимия, настъпилата вреда и причинната връзка муждя тях, то гражданскоправната претенция за осъждането му да заплати сумата 650,00 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, се явява основателна в пълен размер. Доколкото претенцията на гражданския ищец - пострадалата от престъплението, не надхвърля стойността на отнетата парична сума, то подсъдимият следва да бъде осъден да заплати същата в цялост.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, по текста, по който е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: