Мотиви към Решение  №658/10.12.2013г., постановено по НАХД №854/2013г. по описа на Разградския районен съд .

 

                 

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Г.С.Г. *** за това, че на 01.11.2013г. в гр. Разград не е изпълнил съдебна заповед за незабавна защита от 09.10.2013г., издадена по гр.д. №1627/13г. по описа на Разградския районен съд, издадена на Ст.Ив. К. от гр. Разград за защита от домашно насилие, съгласно която същият се задължава да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Ст.Ив. К. от гр. Р., отстранява се от жилището й в гр. Р.****** и му се забранява да доближава същото жилище – престъпление по чл.296, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение  срещу  обвиняемия.

Обвиняемият Г.Г. не дава обяснения.  

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Г.С.Г. е роден на ***г***, живее в същия град. Същият е с средно образование, неженен,  неосъждан.

Обвиняемият Г. е внук на пострадалата Кьорчева и живеел в нейното жилище в гр. Р. От известно време отношенията им се били влошили – обвиняемият злоупотребявал с алкохол и понякога осъществявал насилие над баба си. Тъй като тези прояви на обвиняемия станали чести св. К. подала до РС – Разград молба за защита от домашно насилие. Със заповед за незабавна защита от 09.10.2013г.  по гр. д. №1627/2013г. по отношение на нея била наложена мярка за защита, влючваща следните защитни мерки - обвиняемият се задължава да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Ст.Ив. К. от гр. Р., отстранява се от жилището й в гр. Р.*****и му се забранява да доближава същото жилище и местата  за социални контакти и отдих на свидетелката. Със заповедта обвиняемият бил предупреден за последиците от неизпълнението й, а именно, че  на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. Въпреки това на 01.11.2013г. след полунощ обвиняемият отишъл в жилището на баба си, влязъл в стаята й, където последната била в същото време и започнал да й крещи, че му пречи. Св. К. опитала да го убеди да спре да вика, но обвиняемият й нанесъл няколко удара с юмруци. При това свидетелката избягала от жилището при свои съседи, които се обадили на тел. 112. Малко след това на мястото пристигнали полицейски служители – свидетелите Р. Ц. и И. Д. Те позвънили на вратата на апартамента и обвиняемият им отворил. Според свидетелите бил във видимо нетрезво състояние. Понеже свидетелите знаели за проблемите между обвиняемия и баба му, го попитали къде е тя. Г. казал, че тя спи, но в същото време свидетелката се показала от долните етажи, като плачела. Тя обяснила на полицейските служители какво е станало и им показала заповедта за защита. Обвиняемият бил задържан за срок от 24 ч. в РУП гр. Разград за нарушението съгласно ЗЗДН.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство,  писмените  доказателствени материали. Обвиняемият е дал кратки обяснения на досъдебното производство, в които без изрично да е признал обстоятелствата по делото, то фактически казаното от него се явява потвърждение на същите обстоятелства. В крайна сметка обстоятелствата по обвинението не са спорни, поради което съдът ги намира за напълно доказани.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Кадиров  е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, тъй като  на 01.11.2013г. в гр. Разград не е изпълнил съдебна заповед за незабавна защита от 09.10.2013г., издадена по гр.д. №1627/13г. по описа на Разградския районен съд, издадена на Ст.Ив. К. от гр. Р. за защита от домашно насилие, съгласно която същият се задължава да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Ст.Ив. К. от гр. Р., отстранява се от жилището й в гр. Р.****** и му се забранява да доближава същото жилище. Обвинаемият е съзнавал забраната наложена спрямо него по силата на посоченото решение, но не се е съобразил с нея. Същият не само е доближавал жилището на К., в момента в който заповедта е действала, но и направо е влязъл в жилището, с което очевидно е попречил на изпълнението на същата заповед за незабавна защита  и всъщност е осуетил изпълнението й. Обвиняемият е действал от субективна страна с пряк умисъл, защото е съзнавал, че нарушава  забрана, наложена му  по силата на съдебна заповед.   

При определяне на наказанието  на обвиняемия Г.  съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му  от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до три години  или глоба  до пет хиляди  лева, деецът не е осъждан  и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Въпреки, че има дадни обвиняемият да е употребил алкохол, то не може да се прецени дали е бил във пияно състояние по смисъла на чл.78а, ал.6 от НК, тъй като квалификацията “пияно състояние”, зависи от количеството алкохол в кръвта на дееца, а в случая това обстоятелство е невъзможно да бъде изяснсено. Затова и съдът намира, че остава приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Чл.78а от НК  предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът намира,  че конкретното деяние на обвиняемия в случая е с по- висока степен на обществена опасност, тъй като не се изразява в просто нарушение на заповедтта за незабавна защита, а е свързано и с нанасяне на побой над пострадалата, проявено е агресивно поведение,  което повишава тежестта на деянието. Това и налага наказанието наложено на обвиняемия да бъде в размер над минилния, като в случая съдът намира за справедливо на обвиняемия да се наложи наказание глоба в размер на 2000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на дееца.  

Мотивиран така съдът постанови решението  си.

                                                                                   

                                                        

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: