Мотиви към Присъда №625/02.12.2013г., постановена по НОХД №877/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Г.П., руски гражданин, за това, че на 16.11.2013г. в гр. Разград е отнел чужда движима вещ - преносим компютър “Asus” /без батерия/ на стойност 350 лв от владението на Д.Б.Д. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои– престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.П. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, женен, осъждан.

Подсъдимият П. е гражданин на Руската федерация, но има статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България. Живее отдавна в България, където е завършил средното си образование и владее много добре писмено и говоримо български език.

Подсъдимият П. и св. Д.Б., който бил адвокат в АК – Разград се познавали отпреди, тъй като спрямо първия се водели и други съдебни дела, като по едно от тях той бил упълномощил адв. Д. Б. да го представлява. Двамата се уговорили подсъдимият да заплати на св. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв, но подсъдимият не го направил. На 16.11.2013г. след обяд около 14, 30 ч. подсъдимият П. се срещнал в центъра на гр. Разград със св. Д. Б.. Двамата се поздравили и П. обещал на Д. Б., че ще му изплати сумата от 50 лв, които му дължал и св. Б. тръгнал в посока различна от тази в която била кантората му. Виждайки това П., отишъл в сградата, където била кантората на адв. Д. Б.. В този момент в кантората бил само св. М. М., който също бил адвокат и ползвал същото помещение за кантора заедно със св. Д. Б.. Влизайки в кантората П. попитал св. М. къде е Д. Б., въпреки, че малко преди това го бил срещнал. М. отвърнал, че Б. бил излязъл преди малко по работа и дори предположил че би трябвало да са се срещнали с П. по пътя. Подсъдимият П. отвърнал, че не е срещал св. Б. и тръгнал да излиза от помещението, при което минавайки край бюрото на св. Д. Б., видял лаптоп марка “Asus”, който бил оставен отгоре. П. взел лаптопа без зарядното устройство и кабелите към него и побягнал към изхода на сградата. Св. М. го подгонил, но не могъл да го стигне. П. излязъл от сградата и успял да се укрие. Св. М. уведомил по телефона св. Б. за извършената кражба, а последният уведомил полицейските органи за това. Полицейски служители от РУП – Разград посетили адреса на подсъдимия, но не го открили и го обявили за местно издирване. Вечерта на същия ден подсъдимият бил издирен и отведен в РУП – Разград. Междувременно подсъдимият бил оставил лаптопа в заложна къща в гр. Разград, където работел св. Ст. Р., на когото подсъдимият не казал, че същата вещ е крадена. След разкриване на деянието посоченият свидетел предал лаптопа на полицейските служители. С постановление на разследващия полицай лаптопа бил върнат на св. Б..

Според заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на отнетия преносим компютър е 350 лв.

От заключението на назначената психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване, може да разбира свойтвото и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от доказателсвата, събрани на досъдебното производство -показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали, които категорично подкрепят признанията на подсъдимия, направени пред съда. На досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения, които също потвърждават обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Доколкото спор относно фактите по делото не съществува, то съдът приема фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт за напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А.П. е осъществил състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194 от НК, тъй като на 16.11.2013г. в гр. Разград е отнел чужда движима вещ - преносим компютър “Asus” /без батерия/ на стойност 350 лв от владението на Д.Б.Д. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. Подсъдимият е отнел посочената движима вещ от фактическата власт на собственика й и е осъществил своя такава власт. Деецът е действал с пряк умисъл и с цел да присвои отнетата вещ, което е видно и от последващото му поведение.

В случая не може да се приложи чл.218б от НК, както претендира защитата, тъй като случаят не е маловажен. Самото деяние на подсъдимия, с оглед начина на извършването му, се характеризира с висока степен на обществена опасност – подсъдимят е проявил изключителна дързост, отнемайки чужда вещ пред очите на свидетел. Поради изложеното съдът намира, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита, че подсъдимият е осъждан в предходни случаи. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат направените от подсъдимия признания. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода за срок от шест месеца. Тъй като в случая съдът е длъжен да приложи чл.58а от НК, то така определеното наказание следва да се намали с една трета и подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. В случая не може да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като и преди подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода условно /НОХД №758/2007г. на РРС/ и не е реабилитиран. Наложеното наказание следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.

На основание чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне времето през което подсъдимият е бил задържан считано от 17.11.2013г.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: