Р Е Ш Е Н И Е

Номер 364 04.12.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1531 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С. Ш.М., Н.Ш.С. и Х.Е.С. срещу “В.-Я.” ООД, Н.Ш.А. и Р.И.А., с която обективно са съединени искове, в условията на евентуалност за признаване на установено спрямо ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на 1/3 идеална част за първия и 1/3 ид. част за втория и третия ищец в режим на СИО от следните имоти: нива с площ от 15,619дка представляваща имот №028003 в землището на с.Т. и нива с площ 22,780дка съставляваща имот №037012 в същото землище, евентуално за приемане на установено по отношение на първия ответник, че първите двама ищци са собственици по наследство на по 1/9ид. част /изменен в с.з./ от същите имот, като се прави и кумулативно искане за отмяна и обезсилване на констативен нотариален акт за собственост №69 том ІV рег. №5226 дело №588 от 30.07.2012г. и при двете претенции. Твърди се, че процесните имоти са възстановени на наследодателя на първите двама ищци и втория ответник, които владели и стопанисват от 2001г. до 2012г. На 30.07.2012г. втория и третия ответник, се снабдили с констативен нотариален акт №69 том ІV дело №588 за собственост на процесните имоти, които още същият ден продали на първия ответник като сделката е обективирана с нотариален акт №70 том ІV дело 589, който ответник осъществява фактическата власт върху имотите от началото на стопанската 2012/2013г. Претендират за заплащане на направените разноски.

Първият ответник не депозира отговор. Вторият и третият ответник намират иска за недопустим, поради липса на доказателства относно процесуалната легитимация на ищците, респ. за неоснователни. Твърдят, че са придобили по давност владение в условията на СИО правото на собственост върху процесните имоти.

Предявените искове са допустими – налице е правен интерес, предвид снабдяването с нотариален акт от първият ответник за процесния имот, а по отношение на втория и третия ответник е налице произнасяне на ОС-Разград по ч.в.гр.д. №168/2013г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Първият, вторият ищец и вторият ответник са деца на Ш.А. М. починал на 25.06.1959г., който е син на А. М. М.. Последният се е изселил в Република Турция, където е приел е имената Х. М., като на 21.01.1983г. е починал. Същият е имал и други деца изселили се с него в Република Турция – Ф. Г. и М. Б., както и четвърти син, Т. А., който е починал без да остави наследници, видно от решение по гр.д. №85/13г. на Гражданско юридически съд Бабаески-Република Турция. С решение №147А от 30.01.1995г. на ОСЗ гр.Л. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М. М., върху нива с площ 15,619дка съставляваща имот №028003 в местност “Зерделик” в землището на с.Т., общ.Л. и нива с площ 22,780дка съставляваща имот № 037012 в местност “Махляарка” в същото землище. На 30.07.2012г. втория и третия ответник се снабдили с н.а. №69 том 4 рег. №5226 н.д. №588/2912г. за право на собственост по давностно владение върху двете ниви. На 30.07.2012г. тези ответници продали имотите на първия ответник с н.а. №70 том 4 рег. №5228 по н.д. №589/2012г. Във връзка с владението върху имотите по искане на ищците са разпитани свидетелите Й. Б. Д.и М. Д. Я., а по искане на ответника Н.А., са разпитани свидетелите К. С. А. и А. М. А.. Св. Д.познава ищците, за които знае, че имат земи в с.Т., откъдето е и тя. Същите били обработвани от един арендатор до 2001г. – П.Л., а след това от друг – К. В., като свидетелката изготвяла ведомостите и изплащала рента за ползването на нивите от дядо им А.. В селото никой не е работел земите си частно. Св. Я., който в момента е председател на кооперацията в с.Т., сочи че наследствените земи се обработвали от различни арендатори, един от които и първият ответник. Свидетелят К. А. сочи, че е обработвал от 2001г до 2005г. нивите на втория ответник в селото, като копаел основно царевица, събирал жито, а машини го жънели. Свидетелят А. А. сочи, че вторият ответник е имал около 30 дка земеделски земи, за които имал генерално пълномощно от родителите си, знае, че има сестри като последно през 1995г. е ходил да му помага за нивите.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: По първият иск ищците следва да докажат, че са владели претендираните идеални части от процесните имоти в продължение на поне десет години. Съгласно чл.68 ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя, а според чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10години. Първият и вторият ищеца са упражнявали фактическа власт, но не бе доказано това да е сторено върху конкретно 1/3 идеална част от двата имота, каквато е претенцията на всеки. Имотите са били възстановени на наследодателя им А. М. М./Х. М./ и са съсобствени с техния брат - втория ответник, както и с другите две деца на А. М. – Ф. Г. и М. Б.. Т.е. ищците и втория ответник са били наследници на общо 1/3 идеална част от имота, каквато се полага на техния баща, като първият, втория ищец и вторият ответник са собственици на по 1/9 ид. част. Не се доказано както първият ищец, така вторият и третият ищец в режим на СИО, да са упражнявали както фактическа власт върху 1/3 идеална част, така и по отношение на същата част да са демонстрирали промененото отношение за превръщането на държането във владение за себе си. В случая ищците не доказаха да са владели частите и на останалите наследници/над своята 1/9 ид.част/. Напротив бе установено, че от наследствените земи рента е получавал и вторият ответник, като тези им действията са на обикновено управление, а не такива сочещи на променено отношение за своене и по отношение на идеалните части на останалите съсобственици, в този смисъл и ТР №1 от 06.08.2012г. по т.д. №1/12г. на ОСГК на ВКС. Още по-малко такова намерение е било демонстрирано по отношение на наследниците, които живеят в Република Турция и имат по 1/3 ид. част от имотите – Ф. Г. и М. Б., спрямо които няма никакви доказателства за активно поведение и демонстрация от страна на ищците на такова намерение. Имотите са запазили наследствения си характер и не са били придобити по давност в прендирания размер от 1/3 ид. част. Поради което съдът намира, че предявеният иск за собственост въз основа на давностно владение за недоказан.

По отношение на евентуалния иск следва да бъде доказано наследственото правоприемство, което предполага притежаване на вещно право от страна на праводателя на първите двама ищци. От решение №147А/30.01.1995г. на ПК гр.Лозница се установява, че на наследодателя - дядо на първите двама ищци и втория ответник, са били реституирани процесните имоти, а от удостоверение за смърт №78 от 11.11.2013г. издаден от Гражданска служба Бабаески/Къркларели Република Турция/л.127-128/ и решение №2013 /842 по гражданско дело №2013/85 на гражданско-юридически съд Бабаески/л.131-136/ се установява неговата смърт както и наследниците. Наследодателят на страните е бил изселен за Република Турция на 10.11.1979г., поради което не е могло да бъде издадено удостоверение за наследници от Община Лозница/л.59/. Съдът няма причина да не кредитира тези писмени доказателства, които отговарят на изискванията на чл.185 от ГПК, а съгласно законодателството на Република Турция качеството на наследник по закон се установява със съдебно решение, каквото е представеното по делото. Неоснователно е възражението на представителя на ответниците в писмените бележки, че тези документи следва да бъдат заверени от МВР на РБ. Тази формална процедура за удостоверяване от дипломатическите и консулски служби на държавата на чиято територия следва да се представи документът, не се прилага в случая, тъй като съгласно чл.4 във вр. с чл.3 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, е достатъчно удостоверение от компетентния за това държавен орган от държавата, от която произхожда документа. Т.е. в случая тези документи имат т.нар. удостоверение - “Апостил”. Съдът намира за необходимо да отбележи по отношение на евентуалния иск, че независимо, че в с.з. не е допуснал изменение на същия относно размера от 1/12 на 1/9 ид. част, намира, че в действителност бе заявено увеличението му от първия и втория ищец на същото основание – наследствено правоприемство, поради което следва да се произнесе в така заявения в с.з. размер. Съгласно чл. 5 от ЗН, първият и вторият ищец като деца на Ш.А. М., заедно с втория ответник наследяват по равно, неговата 1/3 ид. част от наследството на А. М.М., а именно по 1/9 ид. част. Поради което евентуалният иск за установяване, че са собственици по наследство е основателен и доказан.

Съгласно ТР №3/29.11.2012г. на ВКС по т.д. №3/12г., на отмяна по чл. 537 ал.2 от ГПК подлежат констативни нотариални актове, като с постановяването на съдебното решение което признава правата на трето лице, по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени, съответно измени. Поради основателността на претенцията, нотариален акт за собственост №69 том 4 рег. №5226 дело №588 от 2012г., издаден в полза на втория и третия ответник, с който е признато правото на същите, че са собственици на процесните два имота, следва да бъде изменен като се отмени частично над размера от 1/9 идеална част от същите имоти или до размер на 2/9 идеални части.

С оглед основателността на втория иск на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на първия и втория ищец направените разноски в производството съгласно приложения списък в размер на 500лв за първия ищец и 560лв. на втория, като следва да се присъди и допълнително внесената от тях д.т. от 50лв. /л.45/, т.е. 610лв. Съдът намира, че претендираните разноски от двамата ищци в размер на 2934,25лв., направени във връзка с воденето на съдебно производство в Република Турция по гражданското дело за наследство и наследници, не следва да се присъждат, тъй като са във връзка с друго производство и направени по различно по предмет дело, които ищците могат да претендират по друг ред.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “В.-Я.” ООД, ЕИК****, гр.Разград бул.”******, , че С.Ш.М., ЕГН********** и Н.Ш.С., ЕГН********** са собственици по наследство от дядо им А. М. М., всеки от тях на 1/9 идеална част от следните имоти: 1.Нива с площ 15,619дка/петнадесет декара шестотин и деветнадесет квадратни метра/ трета категория, съставляваща имот №028003 местност “Зерделик” в землището на с.Т., община Л., област Разград, ЕКАТТЕ 73262 при граници и съседи: землищна граница, имот №028002 нива на В.М. И., имот №000107 полски път на Община Л. имот №028004 нива на П. М.Д., 2. Нива с площ 22,780дка/двадесет и два декара седемстотин и осемдесет квадратни метра/, трета категория съставляваща имот №037012 местност “Махляарка” в землището на село Т. община Л., област Разград, ЕКАТТЕ73262 при граници и съседи: имот №000115 полски път на Община Л., имот №037044 нива на Л. Ц. Д., имот №037045 нива на Х. Р. С., имот №037014 нива на Х. Р. С., имот №037015 нива на “В.-Я.” ООД и имот №037011 нива на “В.-Я.” ООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ш.М., ЕГН**********, Н.Ш.С., ЕГН**********, действаща чрез Н. Х. Х. и Х.Е.С., ЕГН********** иск срещу “В.-Я.” ООД, ЕИК****, гр.Разград бул.******, Н.Ш.А., ЕГН ********** и Р.И.А., ЕГН**********,***, за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на 1/3 идеална част за първия и 1/3 ид. част за втория и третия ищец в режим на СИО от следните имоти: нива с площ от 15,619дка представляваща имот №028003 в землището на с.Т. и нива с площ 22,780дка съставляваща имот №037012 в същото землище както отмяна и обезсилване на констативен нотариален акт за собственост №69 том ІV рег. №5226 дело №588 от 30.07.2012г. на нотариус №378 при РС Разград.

ИЗМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот №69 том ІV, рег №5226 дело №588 от 30.07.2012г. на нотариус №378 при РС Разград, кто го отменя частично до размера на 2/9 ид. ч./две девети идеални части/ над припадащата се на Н.Ш.А., ЕГН********** */9 идеална част от двата имота предмет на същия.

ОСЪЖДА “В.-Я.” ООД, ЕИК****, гр.Разград бул*********, Н.Ш.А., ЕГН ********** и Р.И.А., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Ш.М., ЕГН********** сумата 500лв./петстотин лева / за направени разноски.

ОСЪЖДА В.-Я.” ООД, ЕИК*****, гр.Разград бул.”******, Н.Ш.А., ЕГН ********** и Р.И.А., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Ш.С., ЕГН********** сумата 610лв. /шестотин и десет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: