№
347
02.12.2013 г., гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет 14.11.2013 г. в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието
на секретаря Д.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1755 по опис на Районен съд –
Разград за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявeн е иск с правно основание чл.108 от ЗС от Община Разград срещу “Водоснабдяване-
с. Раковски” ООД с. Раковски
Депозирана е
искова молба от Община Разград, с която
е предявен иск срещу “Водоснабдяване- с. Раковски” ООД с. Раковски, с
който се иска да се признае че община Разград е собственик на недвижим имот-
публична общинска собственост, представляващ вътрешно водопроводна мрежа в
селата Раковски и Киченица, община Разград както и се осъди ответника да
предаде владението на описаните имоти на ищеца. Ищецът сочи, че той е
собственик на процесните имоти, а ответникът ги владее и ползва, без да има
основание за това. В с.з., чрез пълномощника си поддържа иска и излагат
допълнителни съображения.
Ответникът
оспорва иска. Сочи, че той е собственика на процесните имоти. Същите ги е
придобил от предишния им собственик ЕТ
“Е. Ч” с. Р, с договор за прехвърляне на търговско предприятие. От своя страна ЕТ “Е. Ч” с. Р. ги е бил закупил на публична продан провела
се по изпълнително дело № 195/1998г. по описа на СИС при РРС. В с.з. чрез пълномощника си адв. Н.К.К. ***
поддържа отговора и излага допълнителни съображения.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото се
приети Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.1.2005г., влязло в
сила на 27.02.2005г., по изп.д. № 195/1998г. по описа на СИС Разград, с
Постановление за добавка и поправка на ЯВГ от 12.11.2007г. и Постановление за
добавка и поправка на ЯФГ от 07.03.2005г. и Постановление за добавка и поправка
на ЯФГ от 31.01.2005г. /л.51-54/. Със същите ЕТ „Е. Ч.” е обявен за купувач при
публична продан на процесните ВВМ, собственост на длъжника ЗПК „Надежда” с. Раковски /в ликвидация/.
С Договор за
прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ /л. 48-50/ от ЕТ „Е.
Ч.” се прехвърлят на настоящия ответник „Водоснабдяване – с. Раковски” ООД
процесните ВВМ.
Видно от
показанията на свидетелите водени от ответната страна – С., Т. и Т., е че през
60 – те г. на ХХ в. се изградила
вътрешната водопроводна мрежа на село Раковски. В селото се събирали пари за закупуване
на тръби. След това същите били доставени от местното ТКЗС. Всеки изкопавал
пред дома си канал за тръбите, като тръбите били свързани от водомайстори към
ТКЗС-то. Страните не спорят, че по същия начин е изградена и водопроводната
мрежа в съседното с. Киченица.
Видно от заключението
на Съдебно техническата експертиза, е че вътрешно водопроводните мрежи на с. Киченица са изградени в периода
1951-1970г., а тези на с. Раковски – от 1966-1970г. Вътрешните водопроводни
мрежи на селата Киченица и Раковски са били изградени с бюджетни средства
/държавни и общински/ в размер на 90 до 95 % от стойността на строежа и със
средства от самооблагане и доброволен труд на населението на тези села в размер
на 5-до 10% от тяхната стойност.
Съдът намира
заключението за достатъчно пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за
неговата правилност. Обстоятелствата които вещото лице изтъква въз основа на
собствения му опит, не представляват свидетелски показания, а насочват към
богатия му практически опит, въз основа на който е дал отговори на поставените
въпроси.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Недействителността
на публичната продан е противопоставима на
действителният й собственик, който като трето на извършената продажба лице има
правен интерес със сила на пресъдено нещо да установи
правата си върху вещта – чл.387 ГПК (отм.) и чл. 499 ГПК /нов/ . В този смисъл
вж. Решение №184 от 1949 г. - I отд. - 1 ВС; Решение №
24 от 1 1.09.2009 г. на ВКС по т.д. №596/2008 г.. II т.о.: Решение №80 от 27.04.2009 г на ВнАС по в.т.д. №115/2009 г.
Основателното
провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на
пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито
на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху
спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Наведените твърдения за това, че ищеца е собственик на процесния имот, който се
владее без правно основание от ответника обуславят извод за допустимост на
предявения осъдителен иск за собственост, поради което съдът дължи произнасяне
по съществото на спора.
Няма спор по
делото, че процесните ВВМ се владеят от ответника. Основният въпрос по делото е дали, праводателят – ЗПК „Надежда” с.
Раковски, е бил собственост на процесните ВВМ.
Видно от заключението на
експертизата, е че ВВМ в с. Раковски и Киченица са изграждани с държавни
средства – 90-95 %, а остатъка с доброволен труд и самооблагане на населението.
Съгласно смисъла на
Закона за самооблагане на селското население и Закона за самооблагане на населението, събраните
суми от населението, които се внасяли в приход на бюджета на местния народен съвет, имат
обществен характер, а не частен такъв. Като законът
- чл.2, ал.1, т.5 от Закона за общинската собственост, третира всички имоти и
вещи като общинска собственост. Начинът на
финансиране изграждането на водопреносната мрежа чрез самооблагане е безспорно, а и се установява от и с представения от ответника Протокол от
22.04.2005 год., изготвен от комисия лица,
участвали в изграждането на водопреносната мрежа.
Съгласно чл.51. ал.1 от
ЗМСМА (в ред от
17.09.1991 год.. ДВ. бр.77) Общината като юридическо лице има право на собственост,
чийто обхват и начин на
придобиване се определят със закон. Със съшия закон (ЗМСМА) с неговите Преходни и заключителни
разпоредби - §6 е направено изменение в Закона за собствеността, като е определено, че общинска собственост е
имуществото предоставено със закон в собственост на общините - т. 1,
както и това изградено с доброволен труд и парични средства на
населението - т.3. В
допълнение т. 8 от §6 постановява - общинска собственост
е и имуществото прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните
разпоредби на този закон, т.е. ЗМСМА. Съгласно §7 с влизане в
сила на ЗМСМА в собственост на
общините преминават и следните държавни
имоти, които по т.7 са: мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната
община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
С
оглед горното - собствеността на Община Разград обхваща всички недвижими имоти
разположени на територията й като административно-териториална единица. В този ред - и в съответствие с подетата
инициативата на гражданите, подписали се под Протокола от проведеното заседание на инициативен комитет
в село Раковски, община Разград
от 18.11.2006 год. (представено от ответника). ВВМ на двете села са общинска собственост, но не и на двете кметства
Съгласно разпоредбата §10 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗОС в редакция от
1996 година, според която: „С влизането на закона в сила преминават в
собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени
на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението,
включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят но баланса на
търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество."
Гореизложеното
води до извода, че ВВМ на с. Раковски и с. Киченица на се били собственост на
ТКЗС, респективно не са били собственост на ЗПК „Надежда” с. Раковски /дори и
да се приеме че ЗПК се явява правоприемник на ТКЗС/. Ето защо, въз основа на
извършената публична продан правото на собственост върху същите не е преминало
върху ЕТ „Е. Ч”, поради което и неговия правоприемник – ответника по делото, не
е станал собственик на същите.
Ето защо,
липсва валидно правно основание за упражняваното от страна на ответника на владение върху процесните
ВВМ.
Наличието на
всички кумулативно изискуеми предпоставки налагат извод за основателност на
предявения ревандикационен иск и като такъв същият следва да се уважи.
По държавната такса.
Същия предмет
на спора е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 1318/2006г., приключило с
Решение № 201/13.07.2007г., след като е било оставено в сила с Решение № 17 от
20.02.2008г. по в.гр.д. № 350/2007г. на РОС, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 86 от 19.11.2008г. по гр.д. № 2975/2008г. на ІV г.о.
на ВКС. По това производство съдът, в т.ч. ОКРЪЖЕН
СЪД РАЗГРАД, е приел цена на иска за процесните вещи, идентични с
настоящите, в размер на 1 8773.10 лв., на осн. чл. 69, ал.1, т.2, пр.2 ГПК /вж.
искова молба, приета за редовна от всички посочени по горе инстанции в т.ч. и РОС/. Страните по настоящото
производство, не сочат друга цена на иска. Ето защо, държавната такса на осн.
чл. 71, ал.2 се явява в размер на 187.73
лв. От тази ДТ ищецът е внесъл сумата от 30 лв. Ето защо, с оглед изхода от
спора, остатъка от 157.73 лв., следва да бъде заплатен по сметка на РРС от
ответната страна.
По разноските.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторените разноски в настоящето производство в общ размер от 1 785.37
лв., от които за заплатено възнаграждение на вещо лице – 1 437.50 лв., заплатена
държавна такса - 30 лв., такса по по т.8а от ТТР към ЗЧИ – 24 лв., юрисконсултско възнаграждение - 293.87 лв. на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Водоснабдяване - с. Раковски” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Р***, представлявано от
управителите Е. А. Ч. и Е. Б. Г., че Община
Разград, ЕИК ****, с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана
от Кмета на общината Д. С. Б. Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, публична
общинска собственост, представляващ
вътрешно водопроводната мрежа в селата Раковски и Киченица, и двете в община
Разград и ОСЪЖДА “Водоснабдяване - с. Раковски” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. Раковски, общ. Разград, ул. Елин Пелин № 1, представлявано
от управителите Е. А. Ч. и Е. Б. Г., ДА
ПРЕДАДЕ на Община Разград, ЕИК ****,
с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от Кмета на
общината Д. С. Б., ВЛАДЕНИЕТО на описания
недвижим имот - представляващ вътрешно водопроводната мрежа в селата Раковски и
Киченица, и двете в община Разград, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване - с. Раковски” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Раковски, общ. Разград, ул. Елин Пелин № 1, представлявано от управителите Е. А. Ч. и Е. Б. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК *****, с адрес гр. Разград, бул. Бели Лом № 37А, представлявана от Кмета на общината Д. С. Б. сумата от 1 785.37 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и деветстотин и три лева и шестдесет и девет стотинки/ представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване - с. Раковски”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Раковски, общ. Разград, ул. Елин Пелин № 1, представлявано от
управителите Е. А. Ч. и Е. Б. Г. ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Разград сумата от 157.73 лв. /сто петдесет и седем
лева и седемдесет и три стотинки/, за доплащане на държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: