Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесети ноември две
хиляди и тринадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№1019 по описа за
Производството
е с правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.55 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Е.А.Х. срещу “Райфайзенбанк /България/”ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове за установяване
недействителността на редица клаузи от договор за кредит от 04.10.2006 г. и за
връщане като недължимо платени на сумите 7 465,77 лв. разлика между
предварително договорените и заплатените от ищеца месечни вноски за периода 15.10.2007 г. – 30.05.2013 г. и
106 лв. платени от ищеца на ответника месечни такси. Сочи, че сключения между
страните договор е бил за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди, че
договорените месечни вноски са били в размер на 638,63 лв., но впоследствие
няколко пъти ответникът е увеличавал размера на лихвата по кредита, което е
довело и до увеличаване на тези вноски, че в договора не е била предвидена
месечена такса, каквато след това му е била начислявана в размер на 1 лв., а
след 01.02.2009 г. и на 1,50 лв. месечно, че договорът бил типов образец, който
бил приготвен от ответника и клаузите по него не били договаряни между
страните. Твърди, че е заявил желание за промяна на част от клаузите, но
банката отказала да преговаря. Счита, че част от клаузите нарушавали
договорното равноправие. Твърди, че уговорките били във вреда на потребителя,
че не отговаряли на изискванията за добросъвестност и водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, че част
от клаузите зависели само от волята на банката и не подлежали на предоговаряне,
че само от волята на ответника зависи кога и как да променя някои от условията
на договора, поради което те се явяват неравноправни на основание чл.143 т.3 и
т.10 от Закона за защита на потребителите /последното защото само от волята на
ответника зависи промяната на договора/ и по чл.143 т.12 от ЗЗП, тъй като дава
право на ответника да увеличава цената, без потребителя да има право да се
откаже от договора. Счита,че същите клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.2
о ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени. Твърди, че клаузите противоречат
и на Директива №93/13/ЕИО на Съвета на Европа от 05.04.1993 г. Счита, че част
от извършените от него плащания – тези в рамките на иска, произтичат от нищожни
клаузи, поради което следва да му бъдат върнати, като недължимо платени. В с.з. на 20.11.2013 г. ищецът намали иска си на 7 356,89 лв. , от
които 7326,89 лв. , внесени като анюитетни вноски и 26 лв., внесени като
месечни такси за периода 30.05.2008 г. –
30.05.2013 г.
Ответникът в своя отговор прави възражение за изтекла погасителна давност
за сумите, платени преди 30.05.2010 г. Признава, че между страните по делото е
сключен договор за кредит в размер на 58 000 лв., както и че банката е
уведомявала ищеца за всяка промяна на лихвения процент и погасителния план по
договора, което се е случило шест пъти за процесния период. Счита, че така
предявените искове са неоснователни. Счита, че между страните е сключен валидно
индивидуален договор за банков кредит. Счита, че клаузите не са неравноправни,
че лихвения процент е двукомпонентен и включва фиксирана надбавка и плаваща
банкова база, както и че ищецът не оспорва валидността на чл.4.1, който дефинира
вида и начина на изчисляване на лихвата, че стойността на банковия ресурс е
определен сбор от показатели, които са обективни и променливи и върху които
банката не може да влияе и която стойност е еднаква за всички клиенти на
банката. Твърди, че индивидуалната надбавка е индивидуално уговорена и отразява
оценката за риска от неизпълнение на всеки конкретен кредитополучател. Сочи, че
в договора не са конкретно посочени дефинициите на компонентите, чрез които се
определя СБР – стойност на банковия ресурс, тъй като за срока на договора е
възможно да бъдат променени тези дефиниции, че се касае до обективни промени,
които не са еднопосочни и не винаги са във вреда на потребителя. Счита, че по
отношение на процесните клаузи е неприложим чл.143, т.3 от ЗЗП, тъй като
посочените от ищеца клаузи не се отнасят за задължението на търговеца, а за
това на потребителя, че тези клаузи не са уговорени във вреда на потребителя,
счита, че тези клаузи не са неравноправни, тъй като в договора са посочени
факторите, които обуславят СБР, че разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП не се
прилага по отношение на банковите кредити, както и че в случая се касае за
изключение, визирано в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, че цената на паричния ресурс е
променлива и не е под контрола на банката. Твърди, че стойността на банковия
ресурс е напълно определяема и към всеки един момент може да бъде проверена
правилността на изчисляването му от банката и че промяната на пазарните
условия, визирана в чл.4.2 от договора касае изменението само на този обективен
компотент. Счита, че част от посочените в исковата молба клаузи, чиято
нищожност се иска да бъде прогласена, без ясна обоснованост, не кореспондират с
изискванията на чл.20 от ЗЗД, тъй като не могат да се разглеждат избирателно. Така
счита, че не може да се приеме, че кредитополучателят не дължи обезщетение за
забава, че законодателят е предвидил общи и специални условия, при които
банката може да търси незабавно изпълнение По отношение на сумите, чиито
връщане се иска, счита, че те са платени на валидно основание – договора за
банков кредит, а събраните такси се дължат според Общите условия за делова
дейност на банката за обслужване на разплащателната сметка, по която се
извършва предоставянето и обслужването на банковата сметка.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Предявените
искове са допустими. Кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла
на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Договорът за банков кредит е търговска сделка от
категорията на банковите сделки, имаща за предмет предоставяне на финансова
услуга свързана с дейността на кредитните институции по смисъла на §13 т.12 от
ДР на ЗЗП. Кредитът е слючен преди влизане в сила на Закона за потребителския
кредит и е с краен срок, поради което попада вън от приложното поле на ЗПК по
силата на пар.5 и е налице правен интерес, тъй като претенцията попада в
приложното поле на ЗЗП.
На
04.10.2006 г. между страните бил сключен договор за банков кредит, с който
ответникът се е задължил да предостави за ползване на ищеца сумата 58 000
лв., която да бъде ползвана за рефинансиране на кредити в “Банка ДСК” и
Райфайзенбанк и за потребителски нужди, който
ищецът следвало да погаси от една първа изравнителна вноска в размер на 812,63
лв. и 239 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 638, 63 лв.,
дължими до 15-то число на месеца, считано от 15.12.2006 г. до 15.10.2026 г.,
при 12% годишна лихва, представляваща стойността на банковия ресурс, определен
от банката /СБР/ +7,5 пункта надбавка годишно. По този договор ищецът като
кредитополучател е имал съдлъжник, който не е страна по делото. В чл.4.1. от
договора е уговорено, че стойността на банковия ресурс /СБР/ е лихвеният
процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка “предлага”
плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на
задължителни минимални резерви и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от “Ликвидност и инвестиции” при банката.
Изпълнението на задълженията на ищеца по договора е обезпечено с учредяване на
договорна ипотека с нотариален акт №5, т.9, рег.№8828, дело №1049, от
04.10.2006 г. на нотариус с рег.№282 и район на действие Районен съд Разград.
В чл.4.2 от договора е посочено, че
при промяна на пазарните условия Банката може едностранно да променя лихвата в
частта “Стойност на банковия ресурс” със съответната дефиниция, посочена в
договора, а новият процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя. В договора за банков кредит, сключен между страните били
включени и следните други клаузи: чл.4.5 При забава в плащането на дължими,
съгласно настоящия договор суми, кредитополучателят дължи на банката
наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва, увеличена с 8/осем/
пункта надбавка годишно върху неизплаената част от главницата /в т.ч. и
непадежиралите вноски/, за времето на забавата до окончателното погасяване на
забавените вноски., чл.5.3 С подписване на настоящия договор,
кредитополучателят и съдлъжникът дават своето неотменимо и безусловно съгласие
банката служебно да събира своите вземания, произтичащи от и във връзка с
договора от всички техни сметки при банката и /или да прихваща вземанията си
срещу всякакви авоари на кредитополучателя при нея, чл.5.7 При предсрочно
погасяване на суми по кредита, кредитополучателя заплаща на банката комисиона
за предсрочно погасяване в размер на 3% от предварително погасената сума и
дължи лихва само за реалното време на ползване на кредита, чл.6.8
кредитополучателят се задължава да не гарантира дългове на трети лица и да не
отпуска заеми на трети лица, да не ползва други заеми и/или лизинг, без да
уведоми банката за това, чл.9 По смисъла на настоящия договор за случай на
неизпълнение ще се счита всеки един от следните случаи: чл.9.1.Кредитополучателя
просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска за повече от 45 дни
от съответната дата на дължимото плащане, чл.9.2. кредитополучателят предоставя
неверни или неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на този договор
и/или свързаните с него договори и документи, чл.9.3 Кредитополучателят или
лице, предоставило обезпечение по кредита, заведе съдебна и/или арбитражна
процедура срещу Банката с какъвто и да било предмет, чл.9.4 При сериозно
влошаване на финасовото положение на кредитополучателя по преценка на Банката,
чл.9.5 Кредитополучателите не изпълнят което и да е друго свое задължение по
договора и/или свързаните с него договори и документи, чл.9.6 При налагане на
запор, по която и да е сметка в лева или валута на кредитополучателя при
банката и/или откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на
кредитополучателя. В чл.10 и сл. са договорени права на банката при настъпване
на случай на неизпълнение по чл.9 от договора: чл.10.1 Банката има право да
начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на
която и да е вноска или част от вноска по настоящия договор, върху цялата
усвоена и непогасена главница, без да обявява предсточна изискуемост по реда на
чл.10.2, чл.10.2 Банката има право да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна лихва/ и комисионите
за предсрочно и незабавно изискуеми, чл.10.3 При настъпване на случай на
неизпълнение по смисъла на чл.9 кредита /непогасената главница, ведно с
дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става незабавно изискуем
и Банката има право да пристъпи незабавно към събиране на всички дължими суми
по предвидения в закона ред, без да уведомява за това кредитополучателя, чл.10.4
банката има право да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране
на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите и /или
имуществото, срещу което започва изпълнението. В чл.11.1. е уговорено, че с
подписване на договора кредитополучателят
и длъжникът декларират и потвърждават пред банката, че са съгласни в
отношенията им с банката да се прилагат правилата, установени в Общите условия
за делова дейност на банката в актуалната им редакция към всеки момент, чл.11.2
урежда правото на банката да прехвърли правата си по този ред, чл.11.3
предвижда в случай, че вземанията на банката по настоящия договор са
прехвърлени на нов кредитор, кредитополучателят и съдлъжникът дават своето
неотменимо и безусловно съгласие банката
да събира от името на новия кредитор месечните вноски, начислени лихви,
евентуална наказателна лихва, комисиони и разноски по този кредит.
Ответникът предоставил на ищеца договорената сума, която била усвоена. След това с последващи писма
ищецът бил уведомяван от ответника за едностранни промени на лихвения % в
частта СБР, с приложен към тях нов погасителен план. Така от 15.09.2007г. договорената
лихва от 12% е променена от ответника на 12,50% /л.20/, като промяната била по
отношение на СБР, който вече бил 5%, респ. месечната вноска станала 658,47 лв. Не
се спори между страните, че от 15.05.2008 г. банката отново е коригирала СБР,
което е увеличило месечната вноска на ищеца за погасяване на кредита на 708,19
лв. От 15.09.2008 г. /л.25/ договорената лихва се променяла на 14,50%, след
промяна на СБР на 7% като месечната погасителна вноска се увеличила на 738,28
лв. От 15.12.2008 г. лихвата е увеличена на 15,50% /л.30/, при промяна на СБР на 8%, респ. 778,78 лв. месечна вноска. От м.
януари 2011 г. с нов погасителен план месечната вноска станала 759,61 лв. От м.11.2010
г. има нов погасителен план /л.35/ с месечна погасителна вноска в размер на
729,46 лв.
По искане на ищеца
/л.67/ е отрита банкова сметка ***. В искането е посочено, че с тази сметка ще
се оперира съгласно нормативните актове,
регулиращи банковото дело в България и Общите условия за делова дейност на
Райфайзенбанк /България/.
Според
представената по делото банкова референция /л.9/ месечната такса за обслужване
на разплащателната сметка е 1 лв. за периода 04.10.2006 г. – 01.02.2009 г. и
1,50 лв. за периода 01.02.2009 г. – 06.06.2013 г. Видно от приложението към нея
ищецът е заплащал месечната вноска по договора по начина, по който същата е
била изменяна.
Според заключението
на счетоводната експертиза за периода от
сключване на договора през м.октомври 2006 г. до м.май 2013 г. /датата на
предявяване на иска/ лихвеният процент, в частта си на СБР е променян шест
пъти, за което съответно е бил уведомяван ищеца. Стойността на банковия ресурс
е себестойността за банката за привличане на свободен капитал. Съгласно
възприетата от банката методолагия СБР в лева се изчислява посредство формула,
представляваща сбор от три основни компонента: разходи за първичен депозитен
ресурс в лева, разходи за вторичен ресурс
и допълнителни разходи.
До 01.06.2013 г. по
договора за кредит са платени 58 810,09 лв., от които 580 лв. комисионна,
удържана при усвояването на средствата, 20 лв. еднократна такса, 5 508,41
лв. плащания по главницата и 52 595,68 лв. лихви. За откриване и
поддържане на разплащателната сметка са платени 106 лв., от които 28 лв.
месечни такси за период октомври 2006 г. – януари 2009 г. и за периода февруари 2009 г. – юни 2013 г. –
78 лв.
Погасителните
вноски по договора са определяни, внасяни и отчитани в съответствие с
измененията на лихвения процент, приети от банката, за които промени е уведомен
ищеца. Ако лихвеният процент по договора не беше променян, а беше постоянен – в
размер на 12 % за периода от сключването му до 01.06.2013 г. разликата между платената
сума и тази, която би се дължала при първоначалния лихвен процент е 7 446,00
лв. Съответно, ако не е имало увеличение на таксите за обслужване на
разплащателната сметка платената за това сума би била с 26 лв. по-малко от
тази, която е удържана на ищеца.
За периода от м.октомври
2008 г. до м.ноември 2010 г. стойността на СБР варира от 4,5% до 8%. За периода
декември 2010 г. – юни 2013 г. тази стойност е намалена от 8% на 6,65%.
Условията за това изменение са общата икономическа обстановка в световен и
регионален мащаб /икономически спад и спад на брутния вътрешен продукт,
отрицателни прогнози за развитие на пазара/ и свързаните с това завишени
надбавки за кредитен риск при използване на външно финансиране, обстановката в
България /намаляло доверие към банките, рецесия/, която дава отражение на рязкото
покачване нивата на лихвите по междубанковите депозити и приетите от страна на
банката методология за изчисляване на СБР и правила за промяна на СБР.
Основните индекси, които оказват влияние върху размера на СБР за лева са
индекса СОФИБОР, разходи за ФГВ /Фонд за гарантиране влоговете на вложителите/
и МЗР /Минимални задължителни резерви/. През процесния период индексът СОФИБОР
се е движил от 3,78% през м.октомври до 9,74 % през м.юни 2009 г., лек спад до м.август
2010 г. – 8,03% и следващ спад до м.юни – 3,07%. Минималните задължителни
разерви от м.октомври 2006 г. до м.декември 2008 г. са нарастнали от 8% до 12%,
а от м. януари 2009 г. са намалени на 10%. Вноската във Фонда за гарантиране на
влоговете не е променяна – 0,50% от привлечените средства.
Индексите Софибор,
МЗР и ФГВ са определяли стойността на СБР в периода от м.10.2006 г. до м.август
2010 г. Техните стойности за всеки месец, изчислени по една и съща формула
дават определена цифрова величина. При увеличаване на тази величина банката е
увеличавала СБР, респ. и лихвения процент по договора с ищеца, като СБР винаги
е определян със закръгляне до 0,5 % и увеличението на СБР /л.209/ като
компонент от лихвения процент /кол.2/ е било по-плавно от изчисления по
формулата СБР /колонка последна/. Разликата между тези две величини
/изчислената по формулата и използваната като компонент от лихвения процент по
договора/ е била до 2,42% / м.юли 2009 г./. Трите компонента, които влияят на
стойността на СБР за този период не се определят от банката, а както следва :
Софибор – от официалния сайт на БНБ, МЗР - % според Наредба №21 на БНБ, ФГВ - %
определен от Закона за гарантиране на влоговете на гражданите в банките.
След влизане в сила
на Закона за банковия кредит през м.август 2010 г. са променени компонентите,
които банката използва при формиране на СБР. След този месец това са лихва по
новооткрити депозити, Софибор в три разновидности в зависимост от периода, за
който се изчислява, първична депозитна база в лева, вторично финансиране от
други финансови институции, цена на депозити БНБ /л.212, табл.3/, МЗР, ФГВ.
След м.август СБР се изчислява и като средна шестмесечна стойност. За м.август 2010 г. СБР е изчислен по стария
начин /л.210/ - 8,68% и по новия начин /л.212/ - 8,09%. До м.декември 2011 г.
СБР като част от лихвения процент по договора е по-ниска от стойността на СБР,
изчислено по формулата въз основа на компонетните. След тази дата използвания
като компонент при изчисляването на лихвения процент на ищеца СБР /кол.2 на
табл. 3 л.212 – в червено/ е малко по-нисък от този, който се изчислява по
формулата /предпоследната колонка в табл.3 на л.212/, като разликата е до 0,47%
/м.април 2013 г./. Според вещото лице
банката ответник не влияе върху компонентите, които определят стойността на СБР
след м.август 2010 г. , а техните параметри са зададени от: лихва по
новооткрити депозити – от БНБ, Софибор 12 m.p90 – публикувани на официалния
сайт на БНБ за последните две години, усреднени след премахване на 10-те% най-високи
стойности, надбавка МЗР % определен от Наредба №21 на БНБ и надбавка ФГВ - %
определен от Закона за гарантиране на влоговете на гражданите в банките.
Според
представената разпечатка от сайта на БНБ и признанието на процесуалния
представител на ответника Райфайзенбанк/България/ заедно с редица други банки е
член на Асоциация на банките в България. Тази асоциация заедно с БНБ и Ей Си Ай
България имат договор за определяне на индекса Софибор. При изчисляване на
последния се вземат предвид определени курсове и на Райфайзенбанк /България/
/л.226/.
През същия м.август
2010 г. банката ответник в съответствие с новоприетия Закон за потребителския
кредит е публикувала Методология за изчисления на СБР и правила за неговата
промяна. Според тази методология СБР в лева се изчислява посредством формула,
представляваща сбор от три основни компонента : 1.Разходи за първичен депозитен
ресурс в лева, 2.Разходи за вторичен ресурс, 3.Допълнителни разходи. С новата
методология според допълнителното заключение на вещото лице депозитната база е
детайлизирана на вторична и първична, цената на депозитната база е
конкретизирана, като е включена като ценообразуващ компонент “лихва по
новооткрити депозити” за цена на първичната депозитна база. Според тази
методология за цена на вторичната база се използва Софибор в % за последните
две години, усреднени след премахване на 10-те процента на най-високи
стойности, който не е нов ценообразуващ компонент, а е детайлизиран.
Допълнителните разходи са тези, които имат ефект върху стойността на ресурса и
са възникнали на база промени в законодателството или в следствие на
административни актове, след датата на влизане на Закона за изменение и
допълнение на Закона за потребителския кредит /в сила от 31.08.2010 г./, като
тези разходи са с настояща стойност 0.
В съответствие с
договора за банков кредит – чл.4.5 до м.февруари 2008 г. ответната банка е
начислявала наказателна лихва върху цялата неизплатена част от главницата /в
т.ч. и непадежиралите вноски/. Така за периода 15.01.2008 г. – 16.01.2008 г. е
начислена наказателна лихва в размер на 12,68 лв. От м.февруари 2008 г. с
влизането в сила на Закона за потребителския кредит наказателната лихва е начислявана само върху
просрочената част от главницата, която наказателна лихва е на стойност 11,44
лв.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: По отношение на иска за прогласяване нищожността на осемнадесет клаузи /тъй като чл.9 и чл.10
няма самостоятелно съществуване/ в процесния договор поради това, че са
неравноправни, намира следното: Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
неизчерпателно изброява конкретни случаи на такива уговорки, сред които и
посочените в исковата молба от ищеца: чл.143 т.3 – поставяне изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; чл.143 т.10 – при предвидена
възможност на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора, въз основа на непредвидено в него основание; т.12. – при предоставяне
право на търговеца или доставчика, да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на
договора. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално - чл.146 ал.1 от ЗЗП. Неиндивидуално уговорените клаузи са дефинирани
в чл.146 ал.2 от ЗЗП – изготвени предварително, при които потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, като пример за такива клаузи
при договорите сключвани при общи условия. Т.е., за да е нищожна като неравноправна
договорна клауза сключена с потребител, следва да не е уговорена индивидуално и
да попада в някоя от хипотезите на
чл.143 от ЗЗП. Същевременно разпоредбата на чл. 144, ал.3, т.1 регламентира
изключение, според което разпоредбите на чл.143, т.7,10 и 12 не се прилагат по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена и свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. В тази разпоредба
директно е транспонирана разпоредбата на т.2, б”в” от Директива 93/13/ЕИО, на
която се позовава и ищеца в исковата молба.
Неравноправната
клауза се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет
на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи в договора или на друг договор, от
който зависи – чл.145 ал.1 от ЗЗП. В случая съдът приема, че процесните клаузи
не са били индивидуално договорени, т.к. са били изготвени от ответника и
ищецът не е могъл да влияе върху съдържанието им, като тежестта да докаже дали клаузата е индивидуално
уговорена съгласно чл.146 ал.4 от ЗЗП е върху банката, която в случая не е
ангажирала доказателства в този смисъл. Дори разпоредбата на чл.9.6 от договора
, която визира откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация,
говори за типов договор, тъй като това не са институти, които са приложими по
отношение на физически лица, каквито са страните по процесния договор.
Съгласно чл.4.2 от процесния договор за банков
кредит, при промяна на пазарните условия, банката може едностранно да променя
лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена
в уведомлението до кредитополучателя. Доколкото процесния договор за банков
кредит е сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти,
чиято цена е свързана с пазарните условия, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги, то тя попада в хипотезата на чл.144 ал.3
т.1 от ЗЗП, според която разпоредбите на чл.143 т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП, не се
прилагат по отношение на сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца. Касае
се за обективни и измерими факти на финансовия пазар, довели до увеличаване на
някои от компонентите, включени във формулата за изчисляване на СБР, съответно
и до неговото увеличение в един период, в какъвто смисъл е заключението на
вещото лице. А лихвата съгласно чл.4.1 от договора представлява сбор от СБР и
надбавка, като в резултат на промяната на СБР е бил променян и лихвения процент
по кредита, което се дължи на промяна в пазарните условия. Най-общо
компонентите на СБР са посочени в самия договор – лихвения процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка “предлага”
плюс законоустановените разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и
свързаните с ФГВ. Поради което съдът
намира, че чл.4.2 от процесния
договор, не е нищожна клауза. Същата не попада и в хипотезата на чл.143 т.3 от
ЗЗП, който предвижда изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика да
е в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
В случая разпоредбата урежда задълженията на ищеца, а не тези на
ответника-търговец, поради което чл.4.2 от процесния договор, не попада в
обхвата на чл.143 т.3 от ЗЗП. В настоящия случай не се установява ответникът да
е променял лихвения процент въз основа на прибавяне на допълнителни условия,
които да не са включени в договора. Въпреки че в първоначалната формула са
предвидени допълнителни разходи на банката /различни от тези за първичен и
вторичен ресурс/ видно от заключението на вещото лице за процесния период тази
величина винаги е била 0, т.е. такива разходи не са калкулирани. Предвид дългия
срок на договора, постоянната промяна на цената на парите като ресурс и
необходимостта от механизъм за промяна на договора по извънсъдебен ред /което
да не налага изменение по съдебен ред съобразно Търговския закон/, съдът счита,
че тази клауза на договора не води до неравноправие между правата и
задълженията на банката и потребителя. Както уговарянето на тази клауза, така и
упражняването на правата по нея от ответника е направено добросъвестно, като
както бе посочено по-горе плаващия компонент от лихвения процент по кредита е
увеличаван по-плавно, а в някои месеци и доста по-малко от индекса, който е
изчислен по формулата.
По отношение на
следващата клауза, за която се твърди, че е неравноправна - чл.4.5 - при забава в плащането ищецът дължи наказателна лихва
за забава в размер на договорената лихва
увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата /в
т.ч. и непадежиралите вноски/, не попада в обхвата на нито една от хипотезите
на чл.143 т.3, т.10, не попада в обхвата и на т.12. Същата обаче е
неравноправна в частта, в която се предвижда обезщетение за забава и върху
непадежиралите вноски, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати неоснователно високо обезщетение или неустойка,
какъвто случай на значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя регламентира разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП. Тъй
като се касае за вземания, които все още не са изискуеми, по отношение на тях
длъжникът не е изпаднал в забава, поради което не се дължи и обезщетение на
кредитора за това. Следва да бъде отбелязано в случая, че след влизане в сила
на Закона за потребителския кредит ответникът е спрял да начислява обезщетение
за забава върху непадежиралата част от главницата. Тъй като разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП урежда признаците на неравноправните клаузи, като в 17 поред
точки урежда конкретни случаи на неравновесие в правата на страните, а т.18
посочва, че изброяването не е изчерпателно, съдът счита, че няма пречка да
прогласи нищожността на тази клауза след като тя създава неравновесие, въпреки
че описанието й е посочено в точка, на която ищецът не се е позовал.
Следващите посочени от ищеца клаузи на чл.5.3 от договора - банката да събира вземания от сметки на ищеца
произтичащи от и свързани с договора от всички сметки в банката и /или да прихваща
вземанията си срещу всякакви авоари на кредитополучателя при нея и следващите
договорени клаузи, свързани със заплащане на комисионна при предсрочно погасяване
на задължението /чл.5.7/, задължението
на ищеца да не гарантира дългове на трети лица, да не отпуска заеми на трети
лица, да не ползва други заеми и/или лизинг
без да уведоми банката за това /чл.6.8/,
случаите, когато кредитът става предсрочно изискуем поради неизпълнение – чл.9 , чл.9.1, чл.9.2, също не
попадат в хипотезите на чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, тъй като същите не
водят до значително неравновение между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В първата от тях /5.3/ е преповторена възможността, дадена от ЗЗД
за прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми задължения. Във втората лихвата
е предвидена само за реалното време за ползване на кредита, а угововарянето на
такса върху предсрочно погасената сума не води до неравноправие, предвид
обстоятелството, че банката прави това по занятие /т.е. за печалба/ и е
нормално предвиждането на съответна цена за предоставения ресурс. Не може да се
твърди, че договорът за кредит е със срок, уговорен само в полза на
кредитополучателя, поради което той може да изпълни когато реши. Набирането на
депозити и даването на кредити е основен предмет на дейност на банката и
планирането на приходи от вложените средства има значение за планиране на
разходите /вкл. и за привличане на депозити/. Забраната за ползване на заеми
или лизинг без уведомяване на банката също не води до неравновесие между правата
и задълженията на страните. Кредитът е отпуснат с оглед финансовото състояние
на потребителя, характеристика на което са и неговите пасиви, поради което е
резонно банката да се интересува от последващи промени. Предсрочната
изискуемост на кредита в случаите на забава, продължила повече от фиксиран в
договора период и при предоставяне на неверни и неточни данни не са
неравноправни клаузи. И двете представляват развитие на правната възможност,
регламентирана в чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора от изправната страна при
неизпълнение.
Клаузата на чл.9.3 сериозно накърнява правото на потребителя на съдебна
защита и освен, че създава неравноправие между страните, същата не отговаря и
на изискванията за добросъвестност. Неслучайно т.16 на чл.143 от ЗЗП изрично
предвижда, че е неравноправна клауза тази, която изключва или възпрепятства
правото на предявяване на иск.
По отношение на клаузите на чл.9.4,
9.5 и 9.6 от договора същите освен, че са уговорени във вреда на
потребителя, те не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя.
Първата от тези три разпоредби предоставя изцяло във волята на банката преценката
кога да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предвид законовата възможност за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
практически това означава, че във всеки един момент банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да събере сумите по него принудително, дори и
ищецът да продължава да го обслужва. По отношение на втората от тези клаузи
общото препращане към “свързаните с него договори и документи” създава една
неизвестност за потребителя и дава възможност на ответника да променя общи
условия и други, по начин, че да направи предсрочно изискуем кредита /дори и
при липса на предпоставката по чл.9.1. – необслужване на кредита и на тази по
чл.9.2 – предоставяне на неверни или неточни данни/. Третата от тези разпоредби
практически е възможна само в хипотезата на налагане на запор на сметка, тъй
като както бе споменато по-горе по отношение на физическите лица не се открива
производство по несъстоятелност, респ. те не подлежат на ликвидация. Запор може
да бъде наложен и като обезпечение на бъдещ иск, който е само вероятно
основателен или дори да бъде допуснато срещу заплащане на гаранция. По този
начин потребителят е в една постоянна неизвестност, изправен пред възможността
всеки граждански субект да го постави в положение, което да доведе до
предсрочна изискуемост на кредита му.
По отношение на разпоредбата на чл.10.1 същата възпроизвежда разпоредбата
на чл.4.5 от договора и поради същите причини се явява неравноправна, респ.
нищожна клауза по отношение на непадежиралата главница.
Не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП, разпоредбите на чл.10.2,
10.3 и 10.4 от договора. Те инкорпорират в договора част от законовите
разпоредби, уреждащи принудителното изпълнение.
По отношение на чл.11.1 от договора същата е в явно нарушение на
разпоредбата на чл.16 ал.2 от ЗЗД. Тъй като ТЗ не урежда изменението на общите
условия при договори с продължително изпълнение /а само установяването на
такива в чл.298 ТЗ/ в случая приложимата правна норма следва да бъде именно
тази, която предвижда изменението или заменянето на общите условия да има сила
за насрешната страна по заварен договор, само ако й е било съобщено и ако тя не
е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Даденото
отнапред съгласие на потребителя с всички евентуални бъдещи изменения в Общите
условия е неравноправна клауза, тъй като дава възможност на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание, което е изрично посочено в разпоредбата на т.10, чл.143 от ЗЗП. Тази
разпоредба освен това налага на потребителя приемането на клаузи, с които той
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора по смисъла на
т.9 от чл.143 ЗЗП.
Текстовете на чл.11.2 и 11.3 от договора, също се явяват неравноправни
клаузи, тъй като дават възможност на търговеца, в случая банката, без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя.
Безконтролната възможност всеки един субект да се окаже кредитор на ищеца, като
едновременно с това банката-ответник ще ползва облекчения законов ред за
събиране на вземанията на банки, нарушава равновесието между страните по
договора.
Така частично нищожни се явяват разпоредбите на чл.4.5 досежно “в т.ч. и
непадежиралите вноски/, чл.9.3, чл.9.4, чл.9.5 и чл.9.6, чл.10.1 досежно
непадежиралите вноски от главницата, чл.11.1, чл.11.2 и чл.11.3, а по отношение
на останалите искът за установяване на частична нищожност се явява
неоснователен и недоказан. Нищожните клаузи по същество са такива, че не се отразяват
на съществените елементи на договора за кредит – сума на кредита и цена –
лихва, поради което не водят до нищожност на целия договор.
С предявения иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ГПК ищецът иска връщане на платената от него
сума в размер на 7356,89 лв., включваща сумата 7326,89 лв., представляваща
платени без основание анюитетни вноски в повече от договореното за периода
30.05.2008 г. – 30.05.2013 г., както и сумата 26,00 лв платени месечни такси и
представлява репариране на даденото, като сумите се претендират като платени
без основание, тъй като ищецът твърди, че основанието за внасяне на тези суми е
нищожно. Тъй като клаузата, регламентираща изменението на лихвения процент не представлява
нищожна клауза от договора, то предявения иск е неоснователен досежно размера
от 7 326,89 лв. Т.е. тази сума е внесена от ищеца в полза на ответника.
Това е направено на валидно правно основание, тъй като промяната на лихвения
процент е извършена по начина, посочен в договора. Основателна е претенцията за връщане на сумата от 26,00 лв. - заплатени
месечни такси, тъй като няма доказателства, че има изменение на общите условия
за управление на разплащателни сметки, както и че това е съобщено на ищеца, за
да може да упражни правата си, регламентирани в чл.16 от ЗЗД.
Предвид
изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от иска. В случая иска за частична нищожност на
част от клаузите на договора е частично основателен, а този с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД – основателен в малка част. Направените от ищеца разноски са
2206 лв., следователно по 1 103,00 за всеки от исковете. За иска за
частична нищожност ответникът дължи заплащане на половината разноски, а именно
551,50 лв., както и 3,90 лв. за втория от исковете съразмерно на уважената част
или общо 555,40 лв.
Ответникът
съответно има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Той е направил 852,87 лв.
разноски за двата иска, следователно по 426,44 лв. за всеки от двата иска. Така
за първия му се следва 213,22 лв., а за втория – 424,93 лв. или общо 638,15 лв.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от Е.А.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, ст.11 срещу
“Райфайзенбанк /България/”ЕАД , ЕИК 831558413 със седалище гр.София и адрес на
управление ул.”Гогол”, №18-20, че клаузите чл.4.5 и чл.10.1 в частта, касаеща
непадежиралите вноски, както и клаузите чл.9.3, 9.4, 9.5, 9.6, 11.1, 11.2 и
11.3 изцяло са НИЩОЖНИ на основание чл.143 от ЗЗП като неравноправни и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за прогласяване нищожността на чл.4.2, чл.5.3, 5.7, 6.8, 9.1, 9.2, 10.2,
10.3, 10.4 от договор за банков кредит
от 04.10.2006 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
“Райфайзенбанк /България/”ЕАД , ЕИК 831558413 със седалище гр.София и адрес на
управление ул.”Гогол”, №18-20 ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Х., ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, ст.11 сумата 26 лв. /двадесет и шест лева/ като недължимо платена и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД в останалата му част до
размера от 7356,89 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “Райфайзенбанк /България/”ЕАД , ЕИК 831558413
със седалище гр.София и адрес на управление ул.”Гогол”, №18-20 ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Х.,
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, ст.11 сумата 555,40 лв. /петстотин
петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ за направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
ст.11 ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк /България/”ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище
гр.София и адрес на управление ул.”Гогол”, №18-20 сумата 638,15 лв. /шестотин
тридесет и осем лева и петнадесет стотинки/ за направените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: