Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 377                                          21.12.2013 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На десети декември                                      две хиляди и  тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: С. ЧОЛАКОВА

 

секретар  Г. Ат.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.1235 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.86 от ЗЗД.

                Депозирана е искова молба от С.Х.Р., с която са предявени обективно съединени искове срещу  “Домина” ЕООД гр.Разград, за заплащане на сумата в размер от 9008,26 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. август 2011г. до края на 2012г., сумата 1885,95 лв. съставляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на петдесет и пет дни, ведно със законната лихва от датата на предявяването им, сумата 1820,46лв. мораторна лихва по първия иск за времето от месец август 2011г. до предявяването на исковата молба по чл.128 т.2 от КТ, сумата 104,55лв., представляваща мораторна лихва за времето от 01.01.2013г. до предявяването на исковата молба за иска за обезщетение по чл.224 от КТ. Сочи, че е работила при ответника от 03.09.2007г. до 01.01.2013г на различни длъжности, когато със Заповед №1/02.01.2013г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение. От началото на 2010г. ответникът престанал да се разплаща редовно и навреме, проблемите се задълбочили през 2011г. и 2012г. когато било изплатено частично полагащото и се възнаграждение. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение съгласно заповедта имала 55 дни платен отпуск.

            Ответникът не депозира отговор. В с.з. процесуалният му представител намира исковете за неоснователни.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът работил по трудово правоотношение с ответника. С трудов договор №** от 03.09.2007 г. е назначен на длъжноста «завеждащ личен състав» с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 180лв., като трудовото правоотношение е за определено време до 03.10.2007г. След изтичането на срока, ищцата била назначена на длъжност «икономист труд» с основно трудово възнаграждение в размер на 316лв.  Със заповед №1/02.01.2013г. на управителя на дружеството работодател на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение. В заповедта е отбелязано, че ищцата има да ползва потпуск за 2009г. – 17 дни, за 2011г. – 18 дни и за 2012г. – 20 дни.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ответното дружество е изплащало суми на ищцата до 15.07.2011г., които суми не са осчетоводени, липсва номер на РКО, добавяни са суми с дата на плащане и подпис, никъде не пише на какво основание са изплащани парите. След 15.07.2011г. липсват документи за плащане. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца от месец август 2011г. до м. декември 2012г. мключително е 11501,93лв. и чиста сума за изплащане 9016,32лв. Вещото лице счита, че от тях са изплатени 5412лв., тъй като били признати за изплатени, като остават дължими 5642,97лв. Размерът на отпуска полагащ се на ищеца е 55 дни, неползван, за които следва да получи сумата 1885,95лв. Размерът на законната лихва за задължението за обезщетение за непозван отпуск е 104,13лв./ОЛП+10/, а размерът на законната лихва за задължението за трудово възнаграждение е 580,08лв./ОЛП+10/.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  Предявените искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от Кт и по чл.86 от ЗЗД, са частично основателни. Действително през процесния период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение. Според заключението на вещото лице по изготвената експертиза, за времето месец август 2011г до м. декември 2012г. включително размерът на дължимото възнаграждение като чиста сума е 9016,32лв. Съдът намира, че не е налице плащане на част от тази сума, тъй като липсват каквито и да било документи за извършено плащане от ответника. Липсват подписи на разчетно - платежните ведомостите от месец август 2011г. до м.12.2012г. включително.  Липсват други документи приобщени като доказателства по делото, от които да е видно, че има извършено плащане. Приложените от в.л. РКО към заключението, не са писмени доказателства, тъй като не са представени от страните, нито са събрани по съответния ред. Поради което съдът намира, че липсват доказателства за плащане на суми за трудово възнаграждение за процесния период. Дори и да се приеме, че приложените към заключението РКО са писмени доказателства, съдът намира, че същите не могат да се приемат и като разписка за евентуално плащане. Това е така, тъй като не е ясно, на какво основание евентуално са изплатени  посочени в тях суми на ищцата, тъй като същите могат да бъдат и във връзка с други служебни плащания и разходи, командировъчни и пр. Поради което съдът намира, че не е доказано, че сума в размер на 5412лв. е изплатена на ищеца, а и вещото лице е посочило, че я приема за такава, не поради наличие на документи, а “признати”. Признание за получаване на такава сума от ищеца не е направено и в исковата молба, а и липсват доказателства, поради което съдът намира, че дължимата сума за положения от ищеца труд за периода от м.08.2011г. до в.12.2012г. включително, е в размер на 9016,32лв. Тъй като претенцията за неизплатено трудово възнаграждение е в размер на 9008,26лв., то последната следва да бъде призната за дължима.  Предвид заключението на вещото лице, полагащата се сума за начисления  55 дни неизползван отпуск на ищеца, е в размер на 1885,95лв. Същият е бил начислен, но не е изплатен. Отразен е и във Заповед № №1/02.01.2013г., издадена от ответника, който документ не е оспорен от същия. Размерът на законната лихва върху обезщетението за неползван отпуск следва да е във втория вариант изготвен от вещото лице – 104,13лв., тъй като законната лихва съгласно чл.86 ал.2 от ЗЗД е ОЛП +10. Размерът на законната лихва изчислен от съда чрез електронен калкулатор върху сумата 9008,26лв., неизплатено трудово възнаграждение е в размер на 1089,65лв., като в останалата част до предявения размер от 1826,46лв., този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан. Съдът намира, че за размера на последния не са необходими специални знания при определянето му, предвид наличието на специален софтуер за изчисление на законната лихва в “Апис 7”, а и в други подобни софтуери, поради което не бе ползвано заключение на вещо лице по отношение на размера на претендираната лихва, дължима върху приетото за неизплатеното трудово възнаграждение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 670лв. съгласно представеното  пълномощно.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за уважените искове, а именно общо 485,76 лв./360,33лв.+75,43лв.+50лв./, както и сумата от 80лв. платени от бюджета за експертиза, или общо 565,76лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

 ОСЪЖДА “Домина” ЕООД гр.Разград, ЕИК***, седалище гр.Р.****, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Р., ЕГН**********,***, сумата 9008,26 лв. /девет хиляди лева и двадесет и шест стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение от месец август 2011г. до месец декември 2012г включително, ведно със законната лихва считано от 19.07.2013г. до окончателното изплащане, като и сумата 1089,65лв. /хиляда и осемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ мораторна лихва за времето от месец август 2011г. до предявяването на иска, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата част до първоначално предявения им размер, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Домина” ЕООД гр.Разград, ЕИК*****, седалище гр.Р.***** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Р., ЕГН**********,***, сумата 1885,95лв. /хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ обезщетение за неизползван платен отпуск, ведно със законната лихва считано от 19.07.2013г. до окончателното и изплащане, както и сумата 104,13лв./сто и четири лева и тринадесет стотинки / представляваща мораторна лихва за времето от 01.01.2013г. до  предявяването на иска, като  ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до размер на 104,55лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА “Домина” ЕООД гр.Разград, ЕИК****, седалище гр.Р.***** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Р., ЕГН**********,***, сумата 670лв. /шестотин и седемдесет лева/ за разноски в производството.

ОСЪЖДА Домина” ЕООД гр.Разград, ЕИК*****, седалище гр.Р****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумаата 565,76лв. /петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: