Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

гр. Разград 04.12.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 07.11.2013г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1273 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК*****, Седалище и адрес на управление гр.****, представляван от Б. Г. М., Б. Д. П. П. С. С. Я. М.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт В. И. срещу Г.Д.И., ЕГН ********** ***, с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на:

- сумата 1113.59 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и 59 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2013 г. до окончателното й изплащане

- сумата 309,77 лв. /триста и девет лева и 77 стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода от настъпване изискуемостта до 15.05.2013г.

- както и сумата 28.47 лв./ двадесет и осем лева и 47 стотинки/ - държавна такса и 200 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, се че въпросните суми, представляват незаплатена електрическа енергия по :

- фактура № 0138386974 издадена 27.07.2010г., с падеж 16.08.2010г. за сумата от 1 094.54 лв., и лихва към 15.05.2013г – 309.77 лв.

- фактура № 3207799606 издадена 21.12.2010г., с падеж 20.01.2011г. за сумата от 0.05 лв., и лихва към 15.05.2013г – 00.00 лв.

- фактура № 3300787557 издадена 05.10.2012г., с падеж 05.10.2012г. за сумата от 19.00 лв., и лихва към 15.05.2013г – 00.00 лв.

Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи, че ел.енергията е използвана в обект находящ се в с. С., общ. Разград, ул. К. № **, с абонатен № ****, клиентски № ****, както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Към исковата молба са приложени извлечения от сметка, справка за консумирана ел. енергия, справка за платени и неплатени фактури, общи условия, фактури. В с.з. не изпраща представител. Депозира писмена молба с която поддържа исковите си претенции.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат И.К. ***, депозира отговор на ИМ. С него оспорва исковете като недопустими поради изтекла давност и неоснователни. Излага подробни съображения. В с.з. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат И.К. *** и излагат допълнителни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от материалите по приетото наказателно производство се установява, че с Решение по АНД № 680/2010г. по описа на Районен съд – Разград, влязло в сила на 21.09.2010г. ответникът е признат за виновен в това, че за времето от 20.04.2010г. до 20.05.2010г. в с. С., общ. Разград е осъществил неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа на ищеца, с което създал условия за непълно отчитане на потребената от него електрическа енергия – престъпление по чл. 234в, ал.1 НК.

От приетото за послужване ч. гр.д.№ 894/2013 г. по описа на РРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответника за следните суми:

- сумата 1113.59 лв. / хиляда сто и тринадесет лева и 59 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2013 г. до окончателното й изплащане представляваща стойността на незаплатена електрическа енергия по фактури издадени в периода от 27.07.2010г. до 05.10.2012г. за абонатен №0203401196, находящ се в с. С..

- сумата 28.47 лв. /двадесет и осем лева и 47 стотинки/ - държавна такса и 200 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение. Настоящия иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето защо, исковата молба, се явява в срок и допустима за разглеждане.

По делото са приети фактури, Справка за консумирана електроенергия относно обект на името на ответника, както и Общи условия на ишеца. Видно от тези доказателствата е, че ответникът е ползвал ел. енергия, стойността на която е обективирана във фактури:

- фактура № 0138386974 издадена 27.07.2010г., с падеж 16.08.2010г. за сумата от 1 094.54 лв., и лихва към 15.05.2013г – 309.77 лв.

- фактура № 3207799606 издадена 21.12.2010г., с падеж 20.01.2011г. за сумата от 0.05 лв., и лихва към 15.05.2013г – 00.00 лв.

- фактура № 3300787557 издадена 05.10.2012г., с падеж 05.10.2012г. за сумата от 19.00 лв., и лихва към 15.05.2013г – 00.00 лв.

Т.е. дължимата сума по главницата на горецитираните фактури е в размер на 1113.59 лв., а мораторната лихва за същата от настъпването на падежа, до 15.05.2013г. възлиза на сумата от 309,77 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са допустими – предявени са от заявителя в заповедното производство, имащ правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при такъв иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответника да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Съгласно § 1, т. 42 от ЗЕ /отм./ „потребител на енергия” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. По делото е безспорно, че ищеца е потребител на ел. енергия за битови нужди, и че имотът му в с.******, е присъединен към електроразпределителната мрежа. Следователно ищецът има задължение да заплаща използваната електрическа енергия.

На основание установеното неправомерно присъединяване към ел. мрежата, за което е бил съставен и Констативен протокол № 15492 от 20.05.2010г. /л.21-22 от ДП/, ищецът е извършил корекция на потребената ел. енергия за периода 22.11.2009г. – 20.05.2010г. и на основание чл. 38, ал.3, т.3 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, /в случаите, когато се отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа при всекидневно 8 (осем) часово ползване за потребители за битови нужди/, е начислило на ищеца допълнително количество ел. енергия в размер на сумата 1 094.54 лв. Във фактура № 0138386974 издадена 27.07.2010г. като основание за издаването й изрично е посочен цитирания Констативен протокол № 15492 от 20.05.2010г. /л.7/.

В разглеждания случай е безспорно установена външната неправомерна намеса върху електромера - неправомерно действие от страна на потребителя. Установен е периода на грешното измерване на доставената електрическа енергия, както и стойността на действително изразходената електроенергия за този период. В случая извършената корекция не представлява санкция, а цена на доставената и реално консумираната електрическа енергия. Приемане на обратното при установена недобросъвестност на потребителя би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на доставчика на електрическа енергия. По аналогичен случай ВКС в производство по преда на чл. 290 ГПК се е произнесъл в Решение № 487 от 29.11.2012г. по гр.д. № 1750/2011г на ВКС, ІV г.о.

Тъй като по същество не се оспорват сумите във фактурите, то и съдът не назначи СТЕ.

По възражението,за изтекла погасителна давност по чл. 111,б. „в” ЗЗД.

Съгласно чл. 17, т. 2 и чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 15, т.4 от Общите условия, потребителят заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос веднъж месечно. Налице е трайно периодично изпълнение, респ. плащане на задължението на потребителя на ел. енергия по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради което вземанията на ”Енерго-Про Продажби” АД се погасяват с изтичане на специалния тригодишен давностен срок /вж. и Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС/. Началният му момент съгласно чл. 114 от ЗЗД, е настъпването на изискуемостта на вземането - 27.07.2010г., когато е била издадена фактура № 0138386974. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено по пощата на 3.6.2013г., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок. За издадените две фактури, след горецитираната, също не е изтекъл давностния срок.

Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ «Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е.ОН България Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.

Искът за мораторна лихва по своята правна природа е акцесорен на основния иск, поради което същият следва съдбата на основния иск.

Безспорно се установи, че задължението на ответника досежно главницата по горецитираните фактури възлиза на сумата от 1113.59 лв. Няма и спор, че мораторната лихва върху дължимата главница, възлиза на сумата от 309,77 лв.

Поради гореизложеното, основателно са присъдени и разноските в заповедното поризводство.

По разноските.

С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер общо на 321.53 лв., изразяващи се в заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горните съображения, разградският районен съд,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Д.И., ЕГН ********** ***, дължи на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление гр. В****, представляван от Б. Г. М. Б. Д. П. П. С. С. Я. М.Д.:

- сумата 1113.59 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и 59 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2013 г. до окончателното й изплащане представляваща стойността на незаплатена електрическа енергия по фактури издадени в периода от 27.07.2010г. до 05.10.2012г. за абонатен №***, находящ се в с. С***

- сумата 309,77 лв. /триста и девет лева и 77 стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода от настъпване изискуемостта до 15.05.2013г.

- сумата 28.47 лв. /двадесет и осем лева и 47 стотинки/ - държавна такса и 200 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК****, Седалище и адрес на управление гр. В****, представляван от Б. Г. М. Б. Д. П. П. С. С. Я. М.Д., сумата от 321.53 лв. /триста двадесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по настоящото дело, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 894/2013 г. по описа на Районен съд - Разград, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :