Р Е Ш Е Н
И Е
№ 359
гр. Разград, 19.12.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито публично
съдебно заседание на 21.11.2013 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Атанас Христов
при участието на секретаря Г.А. сложи за разглеждане гр. дело № 1328 по описа за 2013 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е
искова молба от Д.И.Д.,***, „***”, блок 2, ет.3, ап. 8, чрез пълномощника му
адв. Е.С. ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, срещу
Д.В.Д., ЕГН **********,*** за заплащане на :
1.
Сумата от 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за ползване на имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА –
ЖИЛИЩЕ № 9, находящо се в гр. Р.***, със застроена площ 46.69 кв.м., състоящо
се от дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №
9, с полезна площ от 10.35 кв.м., както и 7.67 % от общите части на сградата и
3.02% от правото на строеж върху мястото, при граници на жилището : от ляво –
жилище № 10, от дясно – стълбище, от долу – жилище № 5 и на избеното помещение:от
ляво – избено помещение №8, от
дясно - избено помещение № 6, за периода
- месец април 2011г. до месец ноември 2011г. вкл., ведно със законната
лихва от завеждането на иска, до окончателното изплащане на осн. чл. 107 СК
/отм./, чл.57, ал.2 СК /нов/, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
2.
Сумата от 483,28 лв. /четиристотин осемдесет и три лева
и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на следните
движими вещи:
-
Бойлер „ТЕSY”
-
Порцеланова мивка
-
Кухненско оборудване /шкафове и с мивка/
-
Камина „Металик”
-
Щори – външни пластмасови – 1 бр.
-
Щори – вътрешни алуминиеви - 6 бр.,
-
Комбинирана прахосмукачка „ZELMER” – 1бр.,
-
Микровълнова фурна „MOULINEX” – 1бр.,
-
тостер черен – 1бр.,
-
Комплект сервиз – 3 броя,
-
Форма за лед – 1бр.,
-
Сателит /чиния, тунер и око/– 1бр.,,
-
Газова бутилка с котлон – 1бр.,
-
Метален гараж – 1бр.,
-
Крачна шевна машина – 1бр., ,
-
100 л. пластмасов бидон – 2 броя
-
Комплект сребърни накити /колие с обеци/ – 1бр.,
-
Сервиз за кафе /слонова кост и керамика/ – 2 бр.,
-
Миксер „ЕM-2304BWB” – 1бр.,
-
Пасатор – 1бр.,
-
Сешоар – 3бр.,
-
Компект мека мебел велур /диван с 2 бр. фотьойли/,
-
Телевизор – „LG” – 1бр.,
-
Телевизор „Колон” – 1бр.,
-
DVD плеър – 1бр.,
-
Косачка за трева – 1бр.,
-
Секция – 1бр.,
-
Пералня „INDEZIT” 421 – 1бр.,
-
Спалня с ракла – 1бр.,
за
периода от месец април 2011г. до месец
юли 2013г., вкл., ведно със законната лихва от завеждането на иска, до
окончателното изплащане, на осн. чл.31, ал.2 ЗС, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
3.
Сумата от 1544,50 лв. /хиляда петстотин четиридесет и
четири лева и петдесет стотинки/, представляващи ½ от заплатената от
ищеца сума от 3089,00 лв., за периода от месец юли 2009г. до месец март 2011г. вкл.,
по Договор за потребителски кредит № FL162127-588/26.07.2006г. с „Българска
пощенска банка” АД, ведно със законната лихва от завеждането на иска, до
окончателното изплащане, на осн. чл. 127, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Сочи, че
горецитирания недвижим имот е негова собственост, като го е закупил с Договор
за продажба от 09.04.1993г., от преди брака му с ответника. С решение №
60/04.2009г. по бр.д. № 36/2009г. на районен съд Разград, влязло в сила на
04.06.2009г., бракът между страните бил прекратен, като с решението било
одобрено споразумение по чл. 101 СК /отм./, съгласно което ползването на
процесното жилище било предоставено на ответника, до навършване на 18 г. възраст на детето им Д. – род. на ***г. В
жилището се намирали и процесните движими вещи, придобити в режим на СИО. На
15.04.2011г. ищецът поканил ответника до му заплаща месечен наем за горепосочения
имот и движими вещи, в размер на 4 00 лв. месечно. Ответника владял и ползвал
имота от април 2011г. до ноември 2011г. вкл., а движимите вещи продължава и
понастоящем да ползва. Ответника не заплащал месечните вноски по взетия по
време на брака заем, поради което ищецът го изплатил сам. В с.з. лично и чрез
пълномощника си адв. Е.С. *** поддържа исковите си претенции и излага
допълнителни съображения..
Ответникът,
чрез пълномощника си адв. Й.К. *** депозира отговор на ИМ. Намира исковите за
допустими, но неоснователни. Сочи, че след като в одобреното от съда
споразумение е посочено, че съпрузите са уредили имуществените си отношения
помежду си и занапред, нямат претенции един към друг, то процесните искове са
неоснователни. Сочи, че през процесния период – април 2011г. - ноември 2011г.,
респективно юли 2013г., изобщо не е ползвала жилището, гаража и движимите вещи.
Сочи, че колието с обеците е подарък от ищеца. Признава, че е получила
процесната покана за заплащане на наем, но не е заплатила сумите в нея, тъй
като не ги дължи. Сумата от
6 101.10 лв. от взетия заем в общ
размер на 8 000 лв. от БПБ, е използвана за рефинасиране на кредит
отпуснат лично на ищеца от друга банка за
негови лични нужди. От 8 000 лв., за семейни нужди са ползване само
1 800 лв., като ответника е изплатил много повече от половината от тези
1 800 лв. В с.з. лично и чрез пълномощника си поддържа отговора и излага
допълнителни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
възражението на ответника, че настоящото производство е недопустимо, тъй като с
Решение № 60 от 04.06.2009г. по бр.д. № 36/2009г. на РРС, съдът е прекратил
брака между страните по взаимно съгласие, като е одобрил споразумение по чл.
101 СК /отм./, съгласно което съпрузите
са уредили имуществените си отношения.
Съдът намира това възражение за неоснователно,
тъй като според настоящия състав процесните отношения не касаят тази клауза от
споразумението. Това се доказва от самия факт, че страните са били
кридитополучатели по банков заем, като липсват дори твърдения, че относно същия
страните са били уредили отношенията си.
По делото е безспорно, че процесния недвижим
имот е собственост на ищеца, като го е закупил с Договор за продажба от
09.04.1993г., от преди брака му с ответника. С решение № 60/04.2009г. по бр.д.
№ 36/2009г. на районен съд Разград, влязло в сила на 04.06.2009г., бракът между
страните бил прекратен, като с решението било одобрено споразумение по чл. 101
СК /отм./, съгласно което ползването на процесното жилище било предоставено на
ответника, до навършване на 18 г. възраст на детето им Д. – род. на ***г. В
жилището се намирали и процесните движими вещи, придобити в режим на СИО. На
15.04.2011г. ищецът поканил ответника до му заплаща месечен наем за
горепосочения имот и движими вещи, в размер на 4 00 лв. месечно.
По
въпроса, от кога страните са във фактическа раздяла.
По делото са събрани противоречиви
доказателства относно това обстоятелство. Водения от ищеца св. Н. В. /л.96/,
сочи че страните са живели заедно в процесния апартамент, до развода им. Водения
от ответника свидетел Д. Г. /л.107/ сочи, че страните от м. Декември 2008г. са
във фактическа раздяла. Другият воден от
ответника свидетел и негов фактически съжителник – Д. Ст. /л.105/, сочи че
ответника е споменавал в колектива, че от м. Декември 2008г. е във фактическа
раздяла с ищеца. В Молбата въз основа на която е било образувано гр.д. № 373/2009г. по описа
на РРС по ЗЗДН, ответника е посочил : „С Д.И.Д.
сме съпрузи от 19.05.1994г. и живеем в гр. Разград,обл. Разград, ул.
„Ж.П.Гара”, № 1, ет.3, ап. 9........ На 03.03.2009г.
вечерта имахме гости, тъй като съпругът ми имаше рожден ден ....... около 22.30 часа същата вечер съпругът ми Д.
изведнъж скочи от масата и започна да ми крещи несвързано и в последствие ме
събори на земята и ми нанесе жесток побой.”
С оглед на това признание от страна на
ответника, че към дата 03.03.2009г., все още е живяла заедно с ищеца, а й
факта, че горецитираното дело по ЗЗД е било спряно по взаимно съгласие на
страните, а в последствие прекратено на осн. чл. 231 ГПК, тъй като в 6 месечния
срок не е поискано възобновяване, то съдът приема, че страните са в окончателна
фактическа раздяла от датата на влизане на решението с което брака им е
прекратен - 04.06.2009г.
По
исковете с правно основание чл. 107 СК /отм./, чл.57, ал.2 СК /нов/ и чл. 31,
ал.2 от Закона за собствеността.
Както е
посочено и в постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 133 от 04.07.2013г. по гр.дело № 535/2012 г. на ІV г.о.
ВКС: По иск на съсобственик срещу друг съсобственик за обезщетение, за това, че
го е лишил от правото да ползва съсобствената вещ съобразно правата си, ищецът
трябва да установи, че насрещните стани са собственици, своя дял от
съсобствената вещ, ползването й от другия съсобственик по начин, който
препятства съсобственикът – ищец да упражнява фактическа власт според дела си;
този начин на ползване да се е осъществявал през исковия период от време, както
и размера на обезщетението, което се равнява на дела на ищеца според квотата му
от средномесечния пазарен наем през исковия период за вещта в състоянието й
през същия период.
По правило управлението и ползването на общата вещ трябва да се извършва по
споразумение между съпритежателите й, взето от тези, които притежават повече от
половината, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с
това решение и да не може да го променя /извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на
неоснователното обогатяване. Право да ползва общата вещ има всеки един от
съсобствениците. Фактът, че само един от тях, ползва сам цялата вещ или част,
която е в повече от дела му, води до обогатяването му за сметка патримониума на
ощетения съсобственик.
По настоящото дело от показанията на свидетелите В. и М. е видно, че процесните движими вещи са били ползвани изцяло от ответника през претендирания период.
Относно жилището.
Когато имота
е семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от
бившите съпрузи за ползване, между него и другия съсобственик възникват
отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем за ползваната жилищна площ
от ненавършилите пълнолетие деца. Така възприетото тълкуване на чл. 107 СК от
1985 г., отм. е и изрично регламентираното в чл. 57, ал. 2
от Семейния кодекс от 2009 г..
Ползването на вещта е предоставено по силата на съдебно решение и при предявен
иск по чл. 57, ал. 2 ЗС в тежест на
ищеца е да установи наличието на подобно съдебно решение. Твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако
е за време след като правото на ползване е прекратено – поради изтичане на
срока или настъпване на други обстоятелства. В този случай негова е тежестта да докаже осъществяването на тези
обстоятелства, както и, че след поканата на съсобственика, не ползва вещта.
Ответника не ангажира такива доказателства.
След влизане
в сила на решението по бракоразводното дело, с което ответника е получил
ползването на целия жилищен имот, притежаван от ищеца, той му дължи обезщетение
за ползването в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на
влизане в сила на решението, като не
е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за
лични нужди, както да му е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС
/така и постановеното в производство по чл.
290 ГПК Решение № 627 от 08.03.2011 година по
дело № 176/2009 година на ВКС ІV г.о./.
С предоставяне цялото жилище за ползване на съпругата, се ограничават правата собственика на жилището и съсобственик на движимите вещи в него придобити в режим на СИО – бившия съпруг - ищеца, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решението на съда по чл. 107 СК /отм./ задължава страните да се съобразят с него, поради което е безсмислено отправяне на покана. Както стана ясно, от датата на влизане в сила на решението по бракоразводното дело ответника дължи обезщетение на ищеца; отношенията им са сходни на наемните.
Решението по
чл. 100 СК от 1985 г., отм., в частта за ползването на семейното жилище е
влязло в сила на 04.06.2009 г. и от тогава ответникът дължи обезщетение на ищеца.
Ищецът обаче претендира обезщетения само за периода – м. април 2011г. - м.
ноември 2011г. относно жилището. На осн. чл. 6, ал.2 ГПК, съдът следва да
разгледа само посочените от ищеца период.
По
предявения иск за обезщетение за ползването на недвижимия имот.
От заключението на съдебнофинансовата
експертиза с уточнение в с.з. /л. 93/, приета по делото, неоспорена от страните
и кредитирана от съда като компетентно дадена, се установява, че за периода от
м. април 2011г. до м. юли 2013г. сборувания средномесечен пазарен наем за движимите
вещи е в размер на 483.28 лв. От тази сума съдът намира, че следва да се
приспадне, сумата от 13.44 лв. – представляващ наем за процесния период относно
комплекта сребърни накити. Това е така, тъй като съдът приема, че същите са
дарени от ищеца на ответника, поради и което са станали лични на ответника. Ето
защо, наемната цена на вещите без посочените накити, за претендирания период се
явява в размер на 469.84 лв. Тъй като тези вещи няма спор, че са били придобити
по време на брака и са се намирали в режим на СИО, то след прекратяването им
същите са съсобствени между страните с равни права. След като ищеца е
собственик на ½ ид.ч. от същите, то му се дължи и ½ от наемната
цена в размер на 469.84 лв., т.е. дължи му се сумата от 234.92 лв. За разликата
до претендирания размер от 483.28 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По
предявения иск за обезщетение за ползването на недвижимия имот.
При определяне размера на наема, който не се дължи за
ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът
следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие "жилищна
площ" - чл. 57 СК.
Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени
да задоволяват битовите нужди на семейството - ППВС №
12/1971 г. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно
жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното
функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат
пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При
определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете
от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения
на жилището. Така и постановените в производство по чл. 290 ГПК Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
526/2012 г., IV г. о., ГК и Решение №
627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о. Тъй като семейното
жилище се е ползвало от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата
съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се
намалява на половина. По настоящото дело, видно от заключението на съдебно
финансовата експертиза, с уточнение в с.з. /л. 94/ наемът за от апартамента за
претендирания период – от м. април до м. ноември 2011г. е в размер на 480 лв.
Сумата следва да се раздели на две, като се отчита ползваната ½ ид. част
от цялото жилище от непълнолетното дете на съпрузите, при което задължението на
съпругата остава в размер на 240 лв. Ето защо искът по чл. 57, ал.2 СК за
разликата до първоначално предявения размер от 480 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно
иска по чл. 127 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.127 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако
някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя
съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
По силата на договор за потребителски кредит №
FL162127-558/26.07.2006г. между „Българска пощенска
банка” АД и кредитоискатели – страните
по делото, банката е предоставила в заем сумата от 8 000 лв. Няма спор между страните, а и
видно от неоспореното заключение на съдебно финансовата експертиза, е че при
усвояването на кредита, със сумата от него в размер на 6 101.10 лв. директно
е погасен /рефинансиран/ предходен кредит по договор с „ОББ” от 2004г. /отново
по време на брака/ с кредотополучател ищеца.
Съобразно нормата на чл.25, ал.2 от СК /1985г.
отм./ и чл.32, ал.2 от СК /нов/, съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, като техните дялове след
прекратяване на съпружеската имуществена общност са равни на основание §4, ал.1
от ПЗР на СК вр. чл.27 от СК, или по
½ ид.ч. за всеки един от съпрузите.
След прекратяване на съпружеската имуществена
общност или след фактическата раздяла между съпрузите, платилият в повече
съпруг от припадащата му се част от общото солидарно задължение може да
претендира надплатената разлика от другият съпруг чрез предявяването на
регресен иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД. Това е така защото прекратяване на
общността или фактическата раздяла, изключваща съвместен принос и общност на
средствата. Платеното дотогава за погасяване на изтеглените за нуждата на
семейството им кредити, независимо от титулярството по платежните документи, е
с общи средства и в изпълнение на задължението за общо участие. Затова
съпругът, платил през време на брака поетия за нуждите на семейството дълг с
презумптивно семейни средства не може да иска половината им от другия съпруг.
Видно от показанията на св. М. /л.101/, е че
средствата първия заем са били използвани от ищеца за закупуване на лек автомобил
Фолксваген Пасат. Видно от Решението по бракоразводното дело, е че страните
действително са придобили по време на брака такъв автомобил. Липсват основания
съдът да не кредитира тези показания. Ето защо, съдът приема, че кредитът от
„ОББ” АД получен през 2004г. от ищеца, е
бил изразходван за задоволяване на нужди на семейството. Ответника не ангажира
доказателства в противен смисъл.
В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 308/2012 г., IV г. о., ГК е
посочено че : „Съгласно императивната
разпоредба на чл. 32, ал. 2
от СК (респ. на чл. 25, ал. 2
от СК от 1985 г., отм.), съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от
единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато през време на
брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с
получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата
съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на
семейството, то новото парично
задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за
общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т. е.
за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят
солидарно и за него.”
Ето защо, след като от сключения през 2006г. договор
за заем от 8 000 лв., със сумата от същия в размер 6 101.10 лв. е бил
погасен предходния кредит от 2004г., който е бил взет за задоволяване на
нуждите на семейството, то задължението за заема от 2006г. също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни
общи задължения-кредита от 2004г.), т. е. за задоволяване на нужди на
семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него.
Както вече се посочи, съдът приема, че
страните са се разделели окончателно едва след развода им през м. юни 2009г.
Ето защо, съдът приема, че следващите развода вноски по кредита от юли 2009г.
са извършени с лични средства на страните.
Видно от заключението на СФИ, уточнено в с.з.
/л.94/, че за периода от м. юли 2009г. до м. юни 2013г., ищецът е заплатил по
кредита сумата от 915.94 лв. повече от ответника.
Предвид горното съдът приема, че ищецът
успешно е провел доказването, че е заплатил и съответна част на ответницата по
солидарно дължимите главници по договорите за кредит, като надплатената разлика
се равнява на сумата от 915.94 лв., до този размер предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен. За разликата до претендирания
размер от 1 544.50 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Всички горецитирани суми, следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска, на осн.
чл. 86 ЗЗД.
По
разноските.
С оглед изхода от спора, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 568.48 лв., представляващи деловодни разноски съразмерно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 396.39 лв., представляващи деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,***, „***** сумата
от 240 лв /двеста и четиридесет лева/,
представляваща обезщетение за ползване на имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА –
ЖИЛИЩЕ № 9, находящо се в гр. Р.******, със застроена площ 46.69 кв.м.,
състоящо се от дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено
помещение № 9, с полезна площ от 10.35 кв.м., както и 7.67 % от общите части на
сградата и 3.02% от правото на строеж върху мястото, при граници на жилището :
от ляво – жилище № 10, от дясно – стълбище, от долу – жилище № 5 и на избеното
помещение: от ляво – избено помещение
№8, от дясно - избено помещение №
6, за периода - месец април 2011г. до месец ноември 2011г.
вкл., ведно със законната лихва от завеждането на иска – 12.08.2013г., до окончателното изплащане на осн. чл. 107 СК /отм./,
чл.57, ал.2 СК /нов/, във вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 480
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,***, „******
сумата от 234.92 лв /двеста тридесет и четири лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на следните движими
вещи:
-
Бойлер „ТЕSY”
-
Порцеланова мивка
-
Кухненско оборудване /шкафове и с мивка/
-
Камина „Металик”
-
Щори – външни пластмасови – 1 бр.
-
Щори – вътрешни алуминиеви - 6 бр.,
-
Комбинирана прахосмукачка „ZELMER” – 1бр.,
-
Микровълнова фурна „MOULINEX” – 1бр.,
-
тостер черен – 1бр.,
-
Комплект сервиз – 3 броя,
-
Форма за лед – 1бр.,
-
Сателит /чиния, тунер и око/– 1бр.,,
-
Газова бутилка с котлон – 1бр.,
-
Метален гараж – 1бр.,
-
Крачна шевна машина – 1бр., ,
-
100 л. пластмасов бидон – 2 броя
-
Сервиз за кафе /слонова кост и керамика/ – 2 бр.,
-
Миксер „ЕM-2304BWB” – 1бр.,
-
Пасатор – 1бр.,
-
Сешоар – 3бр.,
-
Компект мека мебел велур /диван с 2 бр. фотьойли/,
-
Телевизор – „LG” – 1бр.,
-
Телевизор „Колон” – 1бр.,
-
DVD плеър – 1бр.,
-
Косачка за трева – 1бр.,
-
Секция – 1бр.,
-
Пералня „INDEZIT” 421 – 1бр.,
-
Спалня с ракла – 1бр.,
за
периода от месец април 2011г. до месец
юли 2013г., вкл., ведно със законната лихва от завеждането на иска – 12.08.2013г., до окончателното
изплащане, на осн. чл.31, ал.2 ЗС, във вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
относно обезщетение за ползване на Комплект сребърни накити /колие с
обеци/ – 1бр., и за разликата до първоначално предявения размер от 483,28 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,***, „********
сумата от 915.94 лв. /деветстотин и
петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, за периода от месец юли
2009г. до месец юни 2013г. вкл., по Договор за потребителски кредит №
FL162127-588/26.07.2006г. с „Българска пощенска банка” АД, ведно със законната
лихва от завеждането на иска – 12.08.2013г.,
до окончателното изплащане, на осн. чл. 127, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД,
като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 1544,50 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,***, „*******8 сумата от 568.48 лв. /петстотин шестдесет и осем лева
и четиридесет и осем стотинки/, представляща съдебно деловодни разноки съразмерно умажената част от
исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Д.,***, „Ж.П. Гара”, блок 2,
ет.3, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., ЕГН **********,*** сумата от 396.39 лв. /триста деветдесет и шест лева и
тридесет и девет стотинки/, представляща съдебно деловодни разноки съразмерно отхвърлената част от
исковите претенции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: