Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 343

гр. Разград,  04.12.2013 г.

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на  07.11.2013г. в състав:

Районен съдия: Атанас Христов при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1364 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от И.Г.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********чрез пълномощника й адвокат Г.Р.Ц. ***, с която са предявени обективно съединени искове срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията – София, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, за заплащане на сумите:

- 4 536 лв. /четири хиляди петстотин тридесет и шест лева/ - представляваща обезщетение по чл. 252, ал.1 ЗМВР

- 127.58 лв. за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 252 , ал.1 ЗМВР, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 400 лв. /четиристотин лева/ - вещево доволствие по 23, ал.2 ЗИНЗС

- 11.25 лв. за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 23, ал.2 ЗИНЗС, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 816.48 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - обезщетение за неизползван платен отпуск, на основание чл. 212, ал.4 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС

- 22.96 лв. за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 212, ал.4 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 10 лв. /десет лева/ дневни пари, съгласно Наредба за командировките в страната, за 22.03.2013г.

- 53 лв. /петдесет и три лева/ - пътни пари съгласно Наредба за командировките в страната, за 22.03.2013г.

Главниците се претендират, ведно със законната лихва, считано от депозиране на ИМ – 28.08.2013г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по делото.

В с.з. , ищецът чрез пълномощника си адвокат Г.Р.Ц. *** поддържа ИМ, депозира и писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М.И., депозира отговор на ИМ. Счита, че исковете са допустими, а по същество – изцяло неоснователни, както по основание така и по размер. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В с.з. юрисконсулт М.И. поддържа отговора и излага допълнителни съображения.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че от 20.02.2008г. /л.77 на гърба/ ищецът е работил по служебно правоотношение в ГД ИН София, ОС ИН – Разград. На 22.02.2013г. ищецът подал заявление за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал.1, т.4 ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС. За прекратяването му била издадена Заповед І ЧР – 05-195/12.03.2013г. на Министъра на правосъдието /л.6/. Същата била връчена на ищеца на 22.03.2013г., когато подписал и акт за сдаване на длъжността /л.7/. Ищецът бил командирован в гр. София, където да му бъде връчена заповедта, като командироването било заповядано със Заповед за командироване ЛК – 34/21.03.2013г. /л. 11/ Като за пътуването Разград – София - Разград на 22.03.2013г. ищецът направил пътни разноски в размер на 53 лв. /л.12/.

На 15.05.2013г. ищецът поканил ответника до му изплати обезщетенията за прекратяване на служебното правоотношение /л.9 и л. 10/. В отговор получил писмо с вх. № 5780/23.05.2013г., с което му било съобщено, че задълженията се изплащат поетапно. Но такива не са му изплатени.

Относно процесните пътни и дневни, ищецът депозирал до ответника жалба с вх. № Ж-23/26.04.2013г., с която поискал същите да му бъдат изплатени. С писмо с рег. № 5216 от 10.05.2013г., ответникът го уведомил, че искането му е неоснователно /л.13/.

Размера на претендираните от ищеца суми, изцяло съвпада със сумите посочени в неоспореното и прието от съда заключение на СИЕ.

Не се спори по делото, а и от изходящата от страна на ответника справка /л.8/ се установява, че ответникът дължи на ищеца сумите:

- 4 536 лв. /четири хиляди петстотин тридесет и шест лева/ - представляваща обезщетение по чл. 252, ал.1 ЗМВР

- 400 лв. /четиристотин лева/ - вещево доволствие по 23, ал.2 ЗИНЗС

- 816.48 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - обезщетение за неизползван платен отпуск чл. 212, ал.4 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС.

Ответникът, признава, че дължи на ищеца тези суми, но излага доводи, че не е в състояние да ги плати поради липса на парични средства. Сочи, че тъй като е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, своевременно е поискал от първостепенния разпоредител превеждане на сумата, но не я е получи. Позовава се на чл. 519, ал.2 ГПК във вр. с чл. 46, ал.2 ГПК, съгласно която „Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.”  Поради това намира настоящата искова претенция за тези суми за неоснователна.

В задължителната практика на ВКС – постановеното в производство по чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК Определение 

№ 74 от  07.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 46/ 2011 г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че : Липсата на парични средства не е извинителна причина за неизпълнението. Няма значение обстоятелството, че ответникът е бюджетно учреждение и се явява второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Когато участва в граждански правоотношения, учреждението е равнопоставено и не се ползва с привилегии. Както всеки друг гражданскоправен субект, то отговаря за неизпълнението, без оглед на това какъв разпоредител с бюджетни средства е и защо не разполага с кредит. Обстоятелството, че искът е признат, не дава основание учреждението да бъде освободено от отговорността за разноски, щом то, с неизпълнението си, е станало причина за завеждане на делото.Това важи и за учрежденията, които не са първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

Искът за мораторна лихва по своята правна природа е акцесорен на основния иск, поради което същият следва съдбата на основния иск.

По исковете за заплащане на дневни и пътни пари.

Съгласно: НАРЕДБА за командировките в страната

Чл. 11 На командирования се заплащат пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и превозните разноски за обществен транспорт в чертите на населеното място.

Чл. 19. (1) На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката.

(2) На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1.

Няма спор по делото, че за дата 22.03.2013г. ответникът е командировал ищеца със Заповед № ЛК-34/21.03.2013г. до гр. София и обратно в гр. Разград, за сдаване на длъжността /л.11/.

Основният въпрос е дали след като в 14.30 ч. на 22.03.2013г. в гр. София, ответникът е подписал акта за сдаване на длъжност /л.7/, то дали за дата 22.03.2013г. му се дължат пътни и дневни пари.

Според настоящия съдебен състав отговора е положителен. Ищецът е отишъл в гр. София за подписване на акта за сдаване на длъжност, тъй като е изпълнявал горецитираната Заповед № ЛК-34/21.03.2013г.

Съгласно 249, ал.2 във вр. с ал.1 ЗМВР във вр. с. чл. 19, ал.2 ЗИНЗС, служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение. Безспорно, е че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между страните е била връчена на ищеца на 22.03.2013г. в гр. София. Съдът счита, че след като ответникът е командировал ищеца в гр. София за сдаване на длъжността, то му дължи дневни и пътни пари в двете посоки. Невписването на дължимите дневни пари в Заповедта е ирелевантно, тъй като същите се дължат въз основа на нормативен акт – чл. 11 от Наредба за командировките в страната. Нормите на Наредбата, не могат да бъдат дерогирани от командироващия. Независимо от това, че след сдаване на длъжността ищеца, вече не е бил служител на ответника, то ответника му дължи пътни и дневни, тъй като ищецът е отишъл в гр. София в изпълнение на командировъчната заповед на ответника.

Ето защо, предявените искове за заплащане на пътни пари в размер на 53 лв. /л.12/ и дневни пари в размер на 10 лв. са основателни и доказани.

Претендираните главници, следва да се присъдят, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 1 200 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

По държавните такси.

По настоящото дело са предявени следните 8 кумулативно съединени иска за заплащане на сумите :

- 4 536 лв. /четири хиляди петстотин тридесет и шест лева/ - представляваща обезщетение по чл. 252, ал.1 ЗМВР

- 400 лв. /четиристотин лева/ - вещево доволствие по 23, ал.2 ЗИНЗС

- 816.48 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - обезщетение за неизползван платен отпуск, на основание чл. 212, ал.4 ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС

- 22.96 лв. за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 212, ал.4 ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 10 лв. /десет лева/ дневни пари, съгласно Наредба за командировките в страната, за 22.03.2013г.

- 53 лв. /петдесет и три лева/ - пътни пари съгласно Наредба за командировките в страната, за 22.03.2013г.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК, при кумулативно съединени искове се дължи държавна такса по всеки иск. Размерът на дължимата държавна такса се определя по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лв., а според чл. 69 ал.1 т.1 от ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.

Ето защо,за първия иск се дължи държавна такса в размер на 181.44 лв., а за всеки от останалите 7 иска – по 50 лв. Т.е. дължимата държавна такса за всички искове предявени с процесната искова молба е 531 лв. По делото са направени разноски от бюджета на РРС за заплащане на възнаграждение в размер на 70 лв. на вещото лице.

Поради гореизложеното, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС общо сумата от 601 лв., включваща 531 лв. държавните такси и 70 лв. разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице. Следва да се посочи, че съгласно т. 23 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.

Поради което, съдът,

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. ****да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****следните суми:

- 4 536 лв. /четири хиляди петстотин тридесет и шест лева/ - представляваща обезщетение по чл. 252, ал.1 ЗМВР., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

- 127.58 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 252 , ал.1 ЗМВР, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 400 лв. /четиристотин лева/ - вещево доволствие по 23, ал.2 ЗИНЗС, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

- 11.25 лв. /единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 23, ал.2 ЗИНЗС, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 816.48 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - обезщетение за неизползван платен отпуск, по чл. 212, ал.4 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

- 22.96 лв. /двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ за мораторна лихва върху главницата по иска по чл. 212, ал.4 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС, от получаване на поканата от ответника – 15.05.2013г. до завеждането на исковата молба – 22.08.2013г.

- 10 лв. /десет лева/ дневни пари, съгласно Наредба за командировките в страната, за 22.03.2013г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

- 53 лв. /петдесет и три лева/ - пътни пари съгласно Наредба за командировките в страната, за 22.03.2013г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 22.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. ****да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. ****да заплати по сметка на  Районен съд – Разград сумата от 601  лв. /шестотин и един лева/,  включваща 531 лв. за държавни такси и 70 лв. за разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: