Р Е Ш Е Н И Е

Номер 372 03.01.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На четвърти декември две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№83 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. със ЗНасл.

С решение от 31.07.2012 г. по настоящото дело РРС е поставил в дял на Ф.А.Д., ЕГН ********* *** и Г.А.Д., ЕГН ********** *** построената в поземлен имот 5-747 в кв.74 по плана на с.Е., общ.Ц. К., одобрен със заповед №276/1972 г. с начин на ползване – дворно място с площ 1216 кв.м., а по кадастрална основа 1161 кв.м., при граници на парцела:от двете страни улици, парцел І-746, 9-766 и 4-743 едноетажна полумасивна жилищна сграда с приземен етаж с разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в южната част на парцела, като е осъдил Ф.А.Д., ЕГН ********* *** и Г.А.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.А.Р., ЕГН ********** *** за уравнение на дела сумата 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/ ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, която сума следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от тази дата, както и на С.Х.Д., ЕГН ********** ***, А.И.Д., ЕГН ********** без адрес в Република Б. и А.И.Д., ЕГН ********** *** за уравнение на дяловете по 900 лв. /деветстотин лева/ за всеки от тримата ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, която сума следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от тази дата. Решението е влязло в сила на 11.02.2013 г. Със същото решение е прекратена делбата на поземлен имот 5-747 в кв.74 по плана на с.Е., общ.Ц. К. с начин на трайно ползване – дворно място с площ 1216 кв.м., а по кадастрална основа 1 161 кв.м., тъй като с влизане в сила на решението двете къщи, построени в това дворно място ще бъдат собественост на съсобствениците на дворното място, което ще бъде обща част. Решението е влязло в сила на 11.02.2013 г.

С молба от 30.09.2013 г. ответниците А.И.Д. и А.И.Д. са поискали съдът да обезсили възлагателното решение, тъй като сумите, дължими за уравнение на дяловете не са платени в срок.

След преценка на доказателствата, събрани след депозиране на молбата, съдът установи следното: С платежно нареждане от 20.06.2013 г. ищцата Г.А. е превела по сметка на ответницата С.Х.Д. сумата 933,60 лв. с основание за плащането – уравнение по гр.д.№83/2011 г. На същата дата А. е наредила плащане на А. К. /не се спори между страните, че това е името, с което ответникът А.Д. се идентифицира на територията на Република Т./ на сумата 758,77 турски лири /л.235/ Според банковото бордеро /л.236/ левовата равностойност на същите е 616,68 лв. На същата дата същата сума е изпратена и на ответника А. К. Тези суми са наредени за плащане от сметка на А. открита на същата дата, по която тя внесла 1945 лв.

На 06.11.2013 г. Г.А.Д. е наредила за плащане на А. К. сумата 450 турски лири /л.233/, представляващи левовата равностойност на 321,87 лв. /л.234/. На същата дата А. е наредила превод на същата сума и на А. К. /л.246/. Тези допълнителни суми са върнати от ответниците Д. и Д., тъй като същите не приемат закъснялото изпъленние за редовно, както заяви А.Д. в с.з. на 20.11.2013 г.

На 05.09.2013 г. на ищцата А. от Юробанк Б. са й изплатени 471,03 лв.

Според представената декларация от Х.А.Р. тя е получила сумата 2 700 лв., присъдена й за уравнение на дяловете със съдебното решение.

Видно от показанията на двете свидетелки Й.К. и Н.Х. преводите за уравнение на дяловете са били извършени в офиса на “Юробанк и Еф Джи Б.” в гр.Разград. След влизане в сила на решението, свид. К., по това време адвокат на ищците, получила номерата на сметките на ответниците от адв. Й.. Сметката на ответницата С.Д. била в българска банка, а тези на другите двама ответници – в турски банки. Според свид.К. при посещението в банката на 20.06.2013 г. двете с ищцата са носели бележка /л.293/, на която била отбелязана сумата 900 лв. и законна лихва от 33,60 лв. Сумата 933,60 лв. била внесена по сметка на ответницата С.Д.. След това по указание на банков служител А. внесла сумите, предназначени за другите двама ответници по банкова сметка, ***. Платежните нареждания за превод в турската банка е следвало да се попълнят на латиница, поради което по молба на А. същите били попълнени от свид. К.. При попълване на първото, свидетелката записала сумата 933,60 лева. Тогава свид.Х. обяснила, че след като се прави превод в турска банка, сумите трябва да бъдат в турски лири. След това свид.К. попълнила ново платежно нареждане и поискала от банковата служителка да й каже равностойността на 933,60 лв. в турски лири. На отделен лист /л.290/ банковата служителка записала, че равностойността е 7 587,74. След като се установило, че такава сума няма по сметката, свид.Х. записала сумата 758,77, за да я запишат в платежното нареждане. След това попълнили и второто платежно нареждане /за втория от съделителите в Република Т./ с тази сума. След изтичане на шестмесечния срок ищцата А. разбрала, че преведената от нея сума е по-малко от дължимата. След това извършила вторите преводи. Досежно противоречията по определени факти в показанията на двете свидетелки, съдът дава вяра на свид.К.. Показанията на същата са логични и непротиворечиви и съответстват на представените по делото писмени доказателства. Показанията на свид.Х. са противоречиви /не беше категорична може или не може от офиса на банката в гр.Разград да се преведе сума в лева в турска банка/ и дори неверни /досежно курса на лев лира – 1 към 10/. Досежно подробностите, обяснимо е, че свид.Х. не ги помни, тъй като извършването на парични преводи за нея е ежедневие, докато на свид.К. по-рядко й се случва да прави това.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът счита, че решението на РРС от 31.07.2012 г., с което допуснатият до делба недвижим имот е поставен в дял на Ф.А.Д. и Г.А.Д. е обезсилено по право в хипотезата на чл.349, ал.6, изр. второ от ГПК. След като в шестмесечния срок, който е изтекъл на 11.08.2013 г. двете съделителки не са изплатили паричното уравнение ведно със законната лихва точно, то същите са изпаднали в забава, чиито последици са обезсилване на възлагателното решение по силата на закона. В случая това обезсилване не е правомощие на съда, а същият само констатира липсата на точно изпълнение – навреме и в размера на дължимото. По тази причина не би могъл съдът да преценява дали неизпълнената част е значителна или не. Ето защо дори и грешката на ищцата да е извинителна, въпреки последващото след срока /последният е изтекъл на 11.08.2013 г./ плащане на остатъка от сумата, тези обстоятелства не могат да заличат последиците от неизпълнението. Ако сумата не е изплатена изцяло и заедно със законната лихва в срок, то възлагателното решение се обезсилва по силата на закона /ГПК употребява термина “по право”/, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила.

С обезсилването на съдебното решение се възстановява висящността на процеса досежно възложения имот. Тъй като по отношение на останалите съделители не са налице предпоставките за възлагане, имотът следва да бъде изнесен на публична продан и получената цена да бъде разпределена между съделителите съразмерно на квотите в съсобствеността. На публична продан следва да бъде изнесено и дворното място, тъй като същото след обезсилване по право на решението не е станало обща част, обслужваща постройките на различни собственици.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА за обезсилено по право решение №252/31.07.2013 г. на РРС по гр.д.№83/2013 г., в частта с която в дял на Ф.А.Д. и Г.А.Д. се поставя построената в поземлен имот 5-747 в кв.74 по плана на с.Е., общ.Ц. К. едноетажна полумасивна жилищна сграда с приземен етаж с разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в южната част на парцела, както и в частта, с която е прекратено производството по иска за делба на поземлен имот 5-747 в кв.74 по плана на с.Е..

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН

1.Поземлен имот 5-747 в кв.74 по плана на с.Е., общ.Ц. К., одобрен със заповед №276/1972 г. с начин на ползване – дворно място с площ 1216 кв.м., а по кадастрална основа 1161 кв.м., при граници на парцела:от двете страни улици, парцл І-746, 9-766 и 4-743: като получената на проданта сума бъде разпределена между следните лица: за Ф.А.Д., ЕГН ********* *** , за Г.А.Д., ЕГН ********** *** и за Х.А.Р., ЕГН ********** *** по 3/24 части за всеки от тях, а за С.Х.Д., ЕГН ********** ***, за А.И.Д., ЕГН ********** без адрес в РБ. и А.И.Д., ЕГН ********** *** – по 5/24 части за всеки от тях.

2.Построената в поземлен имот 5-747 в кв.74 по плана на с.Е., общ.Ц. К., одобрен със заповед №276/1972 г. с начин на ползване – дворно място с площ 1216 кв.м., а по кадастрална основа 1161 кв.м., при граници на парцела:от двете страни улици, парцел І-746, 9-766 и 4-743 едноетажна полумасивна жилищна сграда с приземен етаж с разгъната застроена площ 130 кв.м., построена в южната част на парцела, като получената на проданта сума бъде разпределена между следните лица: за Ф.А.Д., ЕГН ********* *** , за Г.А.Д., ЕГН ********** *** и за Х.А.Р., ЕГН ********** *** по 3/12 части за всеки от тях, а за С.Х.Д., ЕГН ********** ***, за А.И.Д., ЕГН ********** без адрес в Република Б. и А.И.Д., ЕГН ********** *** – по 1/12 част за всеки от тях.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: