Р Е Ш Е Н И Е

Номер 6 20.01.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№189 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу С.П.С., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 854,66 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода 01.11.2009 г. – 16.07.2012 г. в имот, находящ се в гр.****, бул.”*******”, №**, вх.**, ап.* ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 141,53 лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението и разноските по ч.гр.д.№1943/2012 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че живее на последния етаж и няма преминаващи тръби. Входящата и изходящата тръба, които са в апартамента били високи 70 см. и са затапени.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент в гр.******, бул.”******”, №**, вх.**, ап.**, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост, както и че ответникът през процесния период не е ползвал отопление чрез радиатори.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№659/2010 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 854,66 лв. за ползвана топлинна енергия за времето 01.11.2009 г. – 25.06.2012 г. и за сумата 141,53 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 20.11.2012 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №180, захранваща имоти в ж.бл.”*****”, в който се намира и апартамента на ищеца за времето от 01.11.2009 г. до 25.06.2012 г., като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №2/28.05.2004 г. и Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която влиза в сила от публикуването в в ДВ на 24.04.2007 г. и е отменила горепосочената Наредба №2. Цената за времето на процесните отоплителни сезони на загуба сградна инсталация е начислена на база 190 куб.м. кубатура за жилището на ответника, която представлява 4,40% от общата кубатура на сградата. За трите отоплителни сезона за процесния период загубата сградна инсталация, начислена за имота на ответника е съответно 199,82 лв., 352,76 лв. и 302,08 лв. През трите сезона различен процент от енергията е разпределяна като загуба сградна инсталация, като тази разлика според вещото лице се дължи на разликата между използваните отоплителни уреди /вида и броя на радиаторите, включени в системата. Топлинната енергия, разпределена на ответника като загуба сградна инсталация е 854,66 лв. Размерът на законната лихва върху сбора от тези суми от датата на падежа на всяко от задълженията до 20.11.2012 г. е 144,47 лв. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, но само за периода до 25.06.2012 г., тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация след като е спрял топлоподаването към отоплителните тела в неговия апартамент. Това задължение не е обусловено от височината на тръбите, преминаващи през апартамента на ответника, както и от тяхната температура. Размерът на цената на отоплението в началото на процесния период, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице и със сила на присъдено нещо следва да бъде признат от съда.

По отношение на твърдението на ответника, че не следва да заплаща цената на отопление сградна инсталация, тъй като не ползва отопление, следва да се отбележи, че с решение №5/2010 г. на Конституционния съд на Република България е отхвърлено искането за прогласяване на противоконститиционността на чл.153 от Закона за енергетиката, с който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно подразделение са обявени за потребители на топлинна енергия и като на такива им е вменено задължението да заплащат цена на топлинната енергия при условията и по реда на съответната наредба. Според КС топлоснабдяването попада в понятието “всеобщо предлагана услуга” и служи за обезпечаване на приемливи климатични условия във всички помещения на сградите етажна собственост. Сградната инсталация по дефиниция е съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределение и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите и включва и главните, хоризонталните и вертикалните разпределителни линии. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. В случая заплащането на отделената от сградната инсталация топлинна енергия следва от факта, че тази инсталация е обща част по предназвачение , от която никой не може да се откаже. При това на всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване, респ. на всяко лице, придобиващо такива права в сграда етажна собственост е известно, че същата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление.

За периода от 26.06.2012 г. од 16.07.2012 г. производството по делото следва да се прекрати, тъй като присъдената в заповедното производство сума е за потреблението до 25.06.2012 г. и за задължения след тази дата установителния иск е недопустим.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска, а именно 225 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.С., ЕГН ********** ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 854,66 лв. /осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2009 г. – 25.06.2012 г. ведно със законната лихва от 03.12.2012 г. и 141,53 лв. /сто четиридесет и един лева и петдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г.- 20.11.2012 г. и 25 лв. разноски , за които суми е издадена заповед за изпълнение №2603/06.11.2009 г. по ч.гр.д.№2623/2012 г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу С.П.С., ЕГН ********** *** за установяване на задължението на ответника за заплащане на топлинна енергия за периода 26.06.2012 г. – 16.07.2012 г.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1943/2012 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: