Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                  №379, 06.01.2014г., гр.Разград

 

                               В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                                           състав

На тринадесети  декември                                      две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветалина Дочева

Секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№572 по описа за 2013г. взе предвид следното:

 

            Предявен е иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.

            Ищецът А.К. моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците С.Е.Ю. и Д.Е.Ю., че възстановените зем.земи с решение № 149А от 04.09.96г. в размер на 62.500дка. /20.605дка., 17.504дка. и 23.398дка./ са били негова собственост, а не на общият им наследодател Е. Ю. К./Е. Ю. И/.

             Ответниците оспорват иска, като твърдят че ищецът не е имал ниви, а нивите са принадлежали на техния баща и правилно са възстановени на неговите наследници.

             Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и като съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са синове и наследници по закон на Е. Ю. И/Е. Ю. К/, б.ж. на с.Веселина, починал на 13.02.1989г. На 07.08.92г. отв.С.К. е подал заявление №6722 за реституция на 65.4дка. ниви, внесени в ТКЗС от покойния му баща. С решение №149А/04.09.96г. на насл. На Е. Ю. К.  е възстановено правото на собственост върху 62.500дка. зем земи в землището на с.Веселина. В преписката на ОСЗ има приложени опис-декларация, заявление- декларация и копие от партидата на наследодателя в емлячния регистър за притежаваните от него имоти. Представено е и копие от партидата по емлячния регистър на Ю. К. И., който е притежавал 92.3дка. С е Единственото доказателство представено от ищеца по силата на което претендира да е собственик на тези земи е декларация от 13.07.1955г за влизане в ТКЗС. Такава декларация, но с дата 06.03.1956г. има подадена и от Е. Ю. К. Ответниците представят удостоверение от Кметство с.Веселина, че в книгата-регистър на непокритите земеделски имоти /емлячния регистър/ на с.Веселина, към 1955г. няма открита партида на името на А.Е.Ю. /А.К./.  

               По делото са разпитани трима свидетели: А. В., И. В. и С. А.

              Св.В. твърди, че на 10 годишна възраст е била чирак в къщата на ищеца. Дядо му Ю. е имал 94дка. Земи. След като се върнал войник А. се отделил от баща си. Дядо му Ю. му дал 60дка., тъй като щял да го гледа. По това време А. бил женен и имал дете, за което се грижела свидетелката. Седем години А. гледал дядо си. Според В. А. имал и други земи. Първо А. влязъл в ТКЗС, а после и Е. Според свидетелката дядо Ю. не е внасял земи в ТКЗС, а само 150 овце.

              Св.В. е съпруг на първата свидетелка и приятел на А. от казармата. Земите на А. били от дядо му Ю. Понеже А. го гледал, той му оставил 60дка. Това било преди 1955г. А. внесъл земята в ТКЗС. Двамата били войници през 1958г. По това време А. вече се бил отделил, бил женен с едно дете, което гледала първата свидетелка.

            Св.А. твърди, че е чувал, че Е. имал 63-64дка., но не е чувал в село А. да има земи. От години всеки от синовете си взема своята част от рентата. От около 1 година А. започнал да търси земи в архивите.

             Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Страните спорят за това, чия е била собствеността на земеделските земи към минал момент- внасянето им в ТКЗС. Касае се за специален установителен иск за собственост с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен и недоказан.

             От събраните гласни и писмени доказателства- заявления, копия от емлячен регистър, удостоверение от Кметство с.Веселина се установи, че наследодателят на страните Е. Ю. К. е притежавал 50.4 дка. зем. земи в землището на с.Веселина, а З. Е. Ю. К. е имала 15дка. земи. С тези земи Е. Ю. е влязъл в ТКЗС през 1956г.  

              Ищецът представя заявление за влизане в ТКЗС от 1955г., като твърди, че притежава 62.5дка.,  дадени му от неговия дядо, „за да го гледа“. Дядото на ищеца действително е притежавал 92.3дка. /по емлячен регистър и свидетелски показания/, но липсват каквито и да е доказателства да се е разпоредил с част от тях, и то в полза на своя внук А.. Дори и да се приеме, че е дал на ищеца 60дка. „за да го гледа“, то това не е станало според предвидения от закона ред и собствеността не е преминала у ищеца. Не се установи и до внасяне на имотите в ТКЗС в полза на ищеца да е изтекла 10 годишна придобивна давност. Според св.В. дядо Ю. дал на А. земите 3-4 години преди да влезе в ТКЗС. Константна е практиката на ВКС, че земеделската земя не се възстановява на вносителя й в ТКЗС, а на собственика й.

                Всичко гореизложено обосновава правния извод, че към 1955г. ищецът не е бил собственик на внесените от него в ТКЗС 62.5дка. земеделски земи.

               Основателността на иска предполага правото на ответниците на разноски. Д.Ю. е представил списък на разноски в размер на 1000лв., които следва да бъдат уважени.

              Воден от гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И    :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К., род. на ***г.  против С.Е.Ю. и Д.Е.Ю. иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

               ОСЪЖДА А.К.  да заплати на Д.Е.Ю. сумата от 1000лв./хиляда лева/, разноски по делото.

              Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: