Р Е Ш Е Н И Е

Номер 26 18.02.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№638 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.213 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.50, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД”, с която са предявени обективно съединени искове срещу Община Л. за заплащане на сумата 1 332,97 лв.изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски, както и за заплащане на сумата 162,27 лв.обезщетение за забава за периода *** г. по имуществена застраховка “Каско” за виновно причинени от ответника имуществени вреди на лек автомобил “М.” с ДК №*** при ПТП на *** г. в гр. Л., на път І-51 до стадиона на града ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира и за заплащане на разноските в това производство. Сочи, че причина за инцидента със застрахования автомобил е попадане на същия в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, за което са били уведомени органите на КАТ, а като конкретни щети сочи увреждане на предна и задна десни гуми зимни, предна и задна десни джанти, както и допълнително костатираните увреждания на предна броня, задна дясна щанга – окачване на напречна задна щанга, преден мост за реглаж и преден десен калник. Твърди, че отговорност за инцидента носи Община Л., тъй като същата е собственик на пътя, че обезщетението е изплатено на собственика на автомобила, а ответникът е поканен да възстанови същото.

Ответникът в писмения си отговор счита иска за неоснователен. Счита, че ищецът не е представил доказателства за част от твърдените от него факти, а за друга част представените доказателства са частни свидетелстващи документи. Сочи, че няма доказателства, че ПТП-то е настъпило на мястото, което сочи ищеца, че не е ясно какво е наложило извършването на допълнителен оглед, както и защо са подменени гумите. Твърди, че ищецът не е съобразил скоростта на движение със състоянието на пътя. Оспорва истинността на представените частни свидетелстващи документи - заявление за издаване на протокол за ПТП, уведомление за щета №*** от *** г., опис на увреждане по щета №*** от *** г. възлагателно писмо от *** г., протокол за измерване от *** г. опис на увреждане по щета №*** от *** г., фактура №*** от *** г., ликвидационен акт от *** г. , приемо-предавателен протокол от *** г. и снимков материал.

По делото е привлечено като трето лице помагач “Строймонтаж”ЕАД – страна по договор № *** от *** г. и № *** от *** г. за поддържане платна за движение по републиканските пътища в границата на град Л. Ответникът твърди, че по този договор текущия ремонт и поддържане, както и зимното поддържане са възложени на “Строймонтаж”ЕАД.

Третото лице в своя отговор твърди, че искът е неоснователен. Сочи, че Община Л. не е собственик на пътя, а ищецът иска ангажирането на отговорността й като собственик.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ищецът “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД и “Билдекс”ЕАД е бил сключен застрахователен договор за автомобил с рег.№***, марка “М.”, модел *** с клауза каско + за периода *** г. На *** г. управляващия лекия автомобил П.С.П. е подал заявление до началника на сектор КАТ –Пътна полиция Л. за издаване на протокол за ПТП. В него същият сочи, че на *** г. около 13,00 часа карайки л.а.”М.” с рег.№ *** по път ІІ-51 до градски стадион гр.Л. минал през дупка на пътя и изкривил предна дясна и задна дясна гума и джанта. По заявлението е разпоредено извършването на проверка. Видно от издадената на същата дата служебна бележка водачът е изпробван за алкохол и резултатът от взетата проба е отрицателен. В бележката е цитирана и разпоредбата на чл.6, т.4 от Наредба №І3-41/12.01.2009 г., според която органите на МВР не издават протоколи за настъпили пътно-транспортни произшествия в случаите, когато повреди на МПС не са причинени от друго МПС.

Свидетелят П.С.П. е подал уведомление за щета № ***, в което е посочил същите обстоятелства, вписани и в заявлението за издаване на протокол за ПТП. В тази връзка на *** г. ищецът е изпратил до сервиз А. възлагателно писмо, с което е възложил ремонт на МПС с рег. №***. Отношенията между ищеца и автосервиза са регламентирани с договор от *** г. /л.32/. Според описа на уврежданията по щета №*** увредените детайли са гума задна дясна -40%, гума предна дясна – 40% континентал контакт зимни, джанта задна дясна – за боядисване и ремонт и джанта предна дясна – боядисване и ремонт. Датата на описа е *** г. /л.11/. Друг опис на увреждания по щета №*** с дата *** г. сочи като увредени детайли броня, задна дясна щанга реглажна /сменена с нова за 75,50 лв./, счупени преден и заден мост и калник преден десен – боядисан /л.14/. Представен е и протокол от измерване от *** г. /л.15 и л.18/.

След ремонта на автомобила, същият е бил предаден от Автосервиз А. на представител на “Билдекс”ЕАД според приемо-предавателния протокол /л.16/ на *** г. със сменени десни гуми, ремонтирани десни джанти, сменена напречна щанга, боядисани джанти, предна броня и десен калник. Фактурата, издадена на *** г. /л.17/ с доставчик Автосервиз А. и получател ищеца е на стойност 1 332,97 лв. с ДДС.

С ликвидационен акт от *** г. /л.20/ са одобрени ликвидационни разноски в размер на 1 332,97 лв., които следва да се изплатят на Автосервиз “А.”. Сумата заедно с други е изплатена с платежно нареждане от *** г. /л.22-24/.

След плащането, респ. встъпването на ищеца в правата на увреденото лице същият е получил от директора на АПИ Областно пътно управление Р. писмо, в което се сочи, че посоченият в заявлението участък е част от второкласен път ІІ-51 Д.-Ч.-Л. –І-2 , както и че за споменатия участък е подписан споразумителен протокол между АПИ”Областно пътно управление” и Община Л. за текъщ ремонт поддържане и зимно поддържане на горепосочения участък. С регресна покана /л.27/ е поискано от Община Л. възстановяване на сумата 1 347,97 лв., включваща 1332,97 лв. щета и 15,00 лв. ликвидационни разходи.

Според представения по делото Споразумителен протокол от *** г. /л.28/ Община Л. и Областно пътно управление са приели съвместно да финансират поддържането на платното за движение на републиканските пътища в границите на гр.Л. с обща дължина 1,8 км. По класове пътища както следва ІІ-ри клас – 1,4 км. и ІІІ-ти клас – 0,4 км. С този протокол общината се е задължила да организира и финансира дейностите по поддържането, в т. ч. и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на гр.Л., както и да извършва организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в чертите на гр. Л. за срок от *** г. до *** г. Към споразумението има описание на път ІІ-51 “Д.-Ч.-Л.-І-2”, както и приложение с описание на дължината му в границите на гр. Л. /л.30 и 31/. Такъв споразумителен протокол е сключен и на *** г. /л.55/.

В изпълнение на задълженията си по този споразумителен протокол ответникът Община Л. е сключил договор /л.53/, с който е възложил на третото подпомагащо лице “Строймонтаж”ЕАД поддържането на платната за движение от републиканските пътища в границите на гр.Л. с обща дължина 1,8 км. По класове пътища, както следва – ІІ-ри клас пътища – 1,4 км. и ІІІ-ти клас пътища – 0,4 км. Договор със същия предмет между същите страни е сключен на *** г. /л.58/. Представените фактури за изпълнението на задълженията на Община Л. по договора не са относими по спора, тъй като касаят обратния иск, който не е допуснат за съвместно разглеждане.

В показанията си свидетелят П. не си спомня подробности от пътнотранспортното произшествие. Съобщава, че инцидента е бил на околовръстния път на гр.Л. и са се получили увреждания по ходовата част на колата. Двете гуми били с балони. Твърди, че не се е движел бързо, тъй като е знаел за тези дупки и се е опитвал да ги избегне, но не е успял. Дупките не са били означени по начин, че да бъдат видяни отдалеч. Не си спомня дали си е купил нови гуми или е стигнал на бавен ход до гр. П. с авариралите.

Според заключението на автотехническата експертиза по външните страни на двете автогуми, показани на приложените снимки се виждат деформации, които могат да бъдат получени при ПТП, чийто механизъм представлява идентичен с опиания в заявлението за издаване на протокол за ПТП на водача П.С.П.. Според вещото лице тези деформации не са получени по друг начин. Тези увреждания не могат да бъдат възстановени и се налага подмяна на гумите, тъй като с тези увреждания е опасно шофирането. От констатираните увреждания при първоначалния оглед – на *** г. биха могли да бъдат констатирани уврежданията по предната броня и предния, десен калник. В случая препятствието върху пътното платно пред автомобила е представлявало разрушение на пътната настилка. Същото според заключението очевидно е имало достатъчно голяма дълбочина, за да може да предизвика технически повреди по ходовата част при преминаване на лек автомобил през нея. От разстояние 31,5 м. за водача практически е било невъзможно да прецени каква е дълбочината на евентуално разрушение на пътната настилка, особено ако върху нея има снежно покритие или ако язвите върху асфалта са пълни с вода. При това изчисление вещото лице е взело предвид, че ограничението на скоростта в участъка, описан в исковата молба е било 50 км./ч., а данни за метеорологичната обстановка липсват. Това трайно увреждане на пътната настилка не може да се разглежда като нейна обичайна характеристика. За да се види дълбочината на всяка дупка според вещото лице автомобилът трябва да се движи със скорост 5/10 км/ч. Единственият източник за механизма на ПТП на експертизата е заявлението за издаване на протокол за ПТП. Размерът на средствата, необходими за отстраняване на щетите /части, труд, материали и др./, причинени по процесния лек автомобил възлизат на 971,10 лв. и заплатеното застрахователно обезщетение не съответства на пазарните цени за отстраняване на причинените щети. Разходите от 15,00 лв., които се претендират за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива за подобен род дейност. В с.з. вещото лице поясни, че увреждането на регулиращата щанга се установява при преглед на автомобила отдолу и след демонтаж на части. При установяване на пътната обстановка с оглед липса на други данни вещото лице е взел предвид заснемането от Гугъл Стрийт Вю, което е направено през м.март 2012 г. Увреждането според вещото лице е характерно за автомобил с по-ниско профилни гуми. Последните са стандартни за зимна обстановка и при мокра пътна настилка. Увреждането на предната броня и предния десен калник също могат да бъдат получени при разминаване с разрушение на пътната настилка. В това състояние автомобилът е можел да се придвижи до гр. П. на собствен бавен ход. Евентуално такова придвижване не би увредило щангата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Според разпоредбата на чл. 213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение, което е осъществено на *** г. застрахователят e встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ето защо в случая на основание чл. 79 от ЗЗД ищецът има право да иска изпълнението на задължението, което ответникът е имал към кредитора си.

При установяване на това задължение съдът следва да установи дали по делото са доказани обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба, тъй като материалния закон следва да бъде приложен в съответствие с тези така твърдени обстоятелства. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е собственик на пътя, на който е станало произшествието и поради това носи отговорност на вредите, причинени от лошото му състояние. Този път в исковата молба е посочен като І-52, а в заявлението на свид.П. до началник сектор ПП при ОД на МВР – като ІІ-52. Според Списък на републиканските пътища в Република България /посл. изм. ДВ бр.61/2012 г./ околовръстния път на Л. /където според показанията на свид.П. е възникнал инцидента/ е включен в път 51 второкласен, който идва от Д. и Ч. и продължава за М.ц и Р. В съответствие с чл.8, ал.2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Споразумителния протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на гр. Л. не прехвърля правото на собственост по отношение на този път и не прави Община Л. негов собственик. Ето защо дори и да се приеме посочването на път І-51 в исковата молба за фактическа грешка /вместо път ІІ-51, част от който е околовръстния път на Община Л./, то не бе установено, че последният е собственост на Община Л.

Ето защо отговорността на ответника не би могла да бъде ангажирана при условията на чл.50 предл.второ от ЗЗД, поради което основният иск и акцесорните претенции /за лихва и ликвидационни разходи/ следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Тези разноски са за адвокатско възнаграждение и са в размер на 500 лв. В с.з. процесуалният представител на ищеца направи възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съдът счита, че действителната правна и фактическа сложност на делото е сравнително малка, но същото бе разгледано в три съдебни заседания. Ето защо съдът счита, че следва да присъди по-нисък размер на разноските, а именно 300 лв. /при 230,60 лв. минимално възнаграждение в съответствие с чл.7, ал.2, от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД със седалище гр.С. и адрес на управление ул.”Г. Б.”, № ***, ЕИК *** срещу Община Л., БУЛСТАТ ***, адрес ул. ”В. Л.”, № *** за заплащане на сумата 1 332,97 лв. заплатено обезщетение за вреди, причинени от вещ, собственост на ответника ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и на сумите 15 лв. ликвидационни разноски и 162,27 лв. обезщетение за забава за периода *** г. до *** г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД със седалище гр.С. и адрес на управление ул.”Г. Б.”, №***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Л., БУЛСТАТ ***, адрес ул.”В. Л.”, №*** сумата 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски.

Решението е постановено с участието на “Строймонтаж”ЕАД със седалище гр.Р. и адрес на управление ул.”Д.”, №*** като трето подпомагащо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: