Р Е Ш Е Н И Е

Номер 384 13.01.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №968 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от М.М.Е. *** ЕООД/производството е прекратено спрямо останалите ответници/, за признаване на установено спрямо ответника, че ищеца е собственик по давностно владение на нива с площ 8100дка трета категория, находяща се в землището на с. Тр., общ. Л. с ЕКАТТЕ 73002 в местността “Марата” съставляваща имот №013013, при граници: имот №013010, имот №0130001 имот №000145, имот №013014 имот №0130021. Сочи, че процесния имот владее от 12.04.1998г., когато сключил предварителен договор за продажбата му с нотариална заверка на подписите с Р.Т., която била един от наследниците на имота за сумата 1200000лв., която заплатил в присъствието на свидетели. Тъй като е нямало извършена делба, били уведомени останалите наследници на имота за сделката, които обещали при доброволната делба да се съобразят с предварителния договор. До момента владее имота, като го обработва. В края на 2012г. узнал, че била извършена доброволна делба на земеделски земи, като процесния имот бил в дял на лицето, с което е сключен предварителния договор, като последното на 03.12.2012г. е продало имота на ответника. Подал жалба до РРП тъй като счел, че е измамен, след което получил от Р.Т. сумата 1700лв., част от уговорена неустойка по договора между тях, но намира, че това не променя обстоятелството, че е изтекла придобивна давност още на 12.04.2008г.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че е придобил имота от неговия собственик на 19.11.2012г. без тежести. Твърди, че предварителния договор е обещание за продажба и не прехвърля право на собственост. Оспорва владението на ищеца, който само е упражнявал фактическа власт върху имот, без да е имал намерение за своене. Предявява насрещен иск за предаване владението върху процесния имот.

Предявените искове са допустими – налице е правен интерес на ищеца по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника предвид снабдяването с нотариален акт за процесния имот.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 12.04.1998г. ищецът сключил с Р.Т. договор за покупко-продажба на недвижим имот – нива от 8 дка в землището на с.Тр., местност “Марата” с нотариална заверка на подписите за сумата от 1200000лв. Тази земя била наследствена, останала в наследство на Т. още четири лица от Г.Н. Г. От този момент ищецът получил владението върху земеделската земя, която започнал да обработва. Засял нивата с люцерна, според показанията на свидетелят Ф. М. Той и никой друг не е обработвал земята, видно от показанията на тази свидетелка и св.М. Енд., а всички в селото знаели, че имотът е на ищеца, който е закупил от Р.Т., като никой друг освен ищеца не са виждали в имота, нямало спорове за него. На 19.11.2012г. била извършена доброволна делба между наследниците на Г.Н. Г., според която процесния имот бил поставен в дял на Р.Н.Т.. На 03.12.2012г. съгласно н.а. за покупко-продажба №** том ** рег. №*** дело №***, процесния имот Т. прехвърлила на ответника “Агро Ленд-Разград” ЕООД. Съдът няма причина да не кредитира показанията на разпитаните свидетели, като незаинтересовани, последователни и непротиворечиви.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост придобит по давност, основателността на претенцията на владеещият несобственик се обуславя от пряко и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече от десет години. След изтичане на определения от закона срок по давност, е налице възможността за придобиване собствеността по отношение на вещта обект на владението и след позоваване пред орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици, в съответствие с чл.79 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя. За да произведе ефект продобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик. Освен това владението следва да е протекло спокойно и необезпокоявано последните десет години, без да е губено за срок по-дълъг от шест месеца. Безспорно е в случая, че процесния имот е бил наследствен от Г.Н. Г., като Р.Т. е един от наследниците му. Установи се също, че нито последната, нито някой от останалите наследници се е интересувал от имота, след момента на придобиване на фактическата власт от ищеца, не е била търсена защита срещу ищеца - владелец, което се установява от показанията на свидетелите М. и Енд., като тази тяхна незаинтересованост обуславя изгубването на владението върху него, независимо, че няма доказателства, че извършените от ищеца действия са достигнали до знанието на останалите наследници/първоначални ответници по делото/ Не следва ищецът по някакъв начин да е уведомил бившите съсобственици, че е отхвърлил владението им. Още повече от представения по делото договор за доброволна делба между Р.Т. и останалите наследници е видно, че точно имотът претендиран от ищеца е бил поставен в дял на първата, като явно останалите са знаели за договорката и с ищеца. Действията на ищеца по отношение на имота са от такова естество, че всяко лице е могло да узнае промененото му отношение към имота, а именно, че е отблъснал владението на другите собственици /В т.см. Опр. №61/01.02.2013г. гр.д.№42/2013г. на ВКС ІІго./ Т.е. с действията си ищецът както и с оглед презумцията на чл.69 от ЗС - предполага се че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго, е отблъснал владението на собствениците и е установил свое, то е продължило от 12.04.1998г., т.е. повече от десет години. Независимо, че позоваването на давността е станало с предявяването на настоящият иск, същото не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок съгл. ТР №4 от 17.12.2012г. по т.д. №4/12г. на ОСГК. При наличието на изискуемите предпоставки е изпълнен фактическия състав на чл.79 от ЗС, като ищецът е придобил собствеността въз основа на давностно владение. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по този иск, че същият е придобил собствеността по-рано и вписал вещни права върху недвижимия имот и че съгласно чл.113 от ЗС като добросъвестен купувач правата му са непротивопоставими. Разпоредбата на чл.112 от ЗС цели да даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижим имот и да се информират за собствеността. Вписването има оповестително и защитно действие, реално то обаче не води до придобиване на вещни права, а те се придобиват по силата на прехвърлителния способ. В случая е неприложима разпоредбата на чл.113 от ЗС, тъй като не е налице конкуренция на права между лица, придобили имота от един и същ собственик, каквато е хипотезата на тази разпоредба и в чийто обхват не се включва придобиване на собственост въз основа на давностно владение. Вписването на основание чл.113 от ЗС, не може да бъде пречка за уважаване на предявения иск. Към момента на сделката между ответника и Р.Т. - 03.12.2012г., по отношение на ищеца е бил изтекъл давностния срок и същият е придобил собствеността върху имота на оригинерно основание, поради което Р.Т. не е не е могла да прехвърли право, което не притежава – собствеността върху имота. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за собственост въз основа на давностно владение е основателен и доказан.

Предявеният насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан. За да бъде уважен, следва да са налице кумулативно необходимите три предпоставки – ищецът/ответник по първоначалния иск/ да е собственик на имота, ответникът/ищец по първоначалния иск/ да държи същия и това държане да е без основание. От събраните по делото доказателства, се установи, че ищецът/ответник по насрещния иск/ е собственик на спорният имот, придобил го на оригинерно основание въз основа на давностно владение. Същият е установил фактическа власт върху него през 1998г. с намерение за своене и след изтичане на десетгодишния срок е придобил имота по давностно владение, като никой от предишните собственици не се е противопоставял и не е изразявал несъгласие в периода по чл.79 от ЗС. По време на сделката между ответника /ищеца по насрещния иск/ Р.Т. не е могла да прехвърли право, което не притежава. Предвид отсъствието на всички предпоставки от фактическия състав на чл.108 от ЗС, насрещния иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Ищецът не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агро Ленд-Разград” ЕООД, ЕИК******, седалище гр.Р., бул.”*****, че М.М.Е., ЕГН **********,*** е собственик на поземлен имот Нива с площ 8100дка/осем декара и сто квадратни метра/ трета категория, находяща се в землището на с. Тр., общ. Л., обл.Р. с ЕКАТТЕ73002 в местност “Марата” съставляващ имот №013013/тринадесет хиляда и тринадесет/ при граници: имот №013010, имот №0130001, имот №000145, имот №013014, имот №0130021, на основание чл.79 ал.1 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Агро Ленд-Разград” ЕООД, ЕИК*****, седалище гр.Р., бул.”***** срещу М.М.Е., ЕГН **********,***, за осъждането му да отстъпи собствеността и предаде владението на поземлен имот – нива с площ 8100дка, находящ се в землището на с.Тр., ЕКАТТЕ 73002 местност “Марата” – трета категория, съставляващ имот №013013, при граници: имот № 013010, имот №013001, имот №000145, имот №013014, имот №013021.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: