Р Е Ш Е Н И Е

№ 389

гр. Разград 08.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 19.12.2013г., проведено в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 981 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, ЕИК ****, адрес гр.София, район Възраждане, ул.”Осогово”, №38-40, ет.5, законен представител М. Фр., чрез пълномощник адв. М.Х. ***, против Ц.С.Ц., **********, с постоянен адрес гр. Р.******** и настоящ адрес обл. Р., общ. В., гр. С., ул. ****, с която е предявен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца :

сумата 1 359,56 лв. /хиляда триста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ и законната лихва от 21.03.2013 г. до изплащане на вземането, представляваща неизплатена сума по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 98750/13.01.2008г.,

сумата 27,19 лв. /двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса.

за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 445/2012г. по описа на Районен съд – Разград. Претендират се и деловодни разноски. Прилага писмени доказателства.

Претендират се деловодните разноски в настоящото производство.

Сочи се, че на 13.01.2008г. между страните е сключен договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 98750. Ответникът изпаднал в забава и не изпълнил задължението да заплати на кредитодателя сумата от 1359.56 лв.

В с.з. при редовност в призоваването, ищецът не изпраща представител. Чрез свой пълномощник, депозира писмено становище, с което поддържа исковите си претенции.

Ответникът не депозира отговор на ИМ. В с.з. при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от неоспорения сключен между страните договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 98750 от 13.01.2008г., е че ищецът в качеството му на кредитор е отпуснал кредит на ответника в качеството му на кредитополучател. Видно и от неоспорената от страните вносна бележка, е че ответникът на 13.01.2008г. е направил първа вноска по същия в размер на 300 лв. /л.8/. Заема бил отпуснат на ответника за закупуване на климатик от „Технополис България” ЕАД. Същият бил закупен от магазин на „Технополис България” ЕАД в гр. Русе в деня на сключването на договора за заем - 13.01.2008г., видно от неоспорените издадени служебен бон от продавача /л.6/ и Уведомително писмо подписано от двете страни по делото.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключения процесен Договор за кредит. Безспорно се установи, че сумата предмета на договора е преведена в полза на кредитополучателя, както и че последния е спрял плащането на вноските. Ответника не оспорва иска по основание и размер. Това обосновава, че предявения иск е доказан по основаване и размер.

По разноските.

С оглед изхода на делото, ответника следва да заплати на ищеца сумата от 27.19 лв., представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.С.Ц., **********, с постоянен адрес гр. Р.**** и настоящ адрес обл. Р., общ. В., гр. С., ул. **** дължи на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, ЕИК ****, адрес гр.София, район Възраждане, ул.”Осогово”, №38-40, ет.5, законен представител М. Фр., следните суми за които суми е издадена заповед за изпълнение № 800/25.03.2013г., по ч.гр. дело № 445/2013г. на Районен съд Разград:

- сумата 1 359,56 лв. /хиляда триста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва от 21.03.2013 г. до изплащане на вземането, представляваща неизплатена сума по договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 98750/13.01.2008г.,

- сумата 27,19 лв. /двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА Ц.С.Ц., **********, с постоянен адрес гр. Р.***** и настоящ адрес обл. Р., общ. В., гр. С., ул. ***** да заплати на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, ЕИК ***, адрес гр.София, район Възраждане, ул.”Осогово”, №38-40, законен представител М. Фр. СУМАТА от 27.19 лв. /двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство деловодни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 445/2013 г. по описа на РРС, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :