№ 633 03.01.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
четвърти декември две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 610 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “П” ЕООД против наказателно постановление № КГ –
1123/08.07.2013 г. на председателя на
Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с
което за нарушение на чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух във
вр. с чл.6 т.2 от приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на
основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 10 000 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като по същество оспорва
осъществяване на санкционираното нарушение.
Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли, като законосоъобразно наказателното постановление да бъде
потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2013 г. служители на ДАМТН извършили
проверка в бензиностанция «Пилко», находйща се в гр. Разград, индустриална
зокан, стопанисвана от жалбоподателя. При проверката била взета контролна и
арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели от
бензиноколонка № 1, за което бил съставен и протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № Рс – 010/11.02.2013 г. Установено било, че горивото
доставено в количество 30 312 л. По фактура № 9170183674/05.02.2013 г. при
налично количество от 21 455 л. се разпространява с декларация за
съответствие № 8637/14.01.13 г. издадена от «Инса ойл» ООД, от партида № 1527,
в общо количество 1 647 340 л. Иззетата контролна проба, била
изпитана в стационарна изпитвателан лаборатория за горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН – ГД ККТГ гр. София, притежаваща сертифицикат за акредитация
на БСА с рег. № 35 – ЛИ/08.01.2010 г., валиден до 30.09.2016 г. Въз основа на
изготвения протокол от изпитване, била извършена експертиза и бил изготвен
констативен протокол № КП – 0112/15.02.2013 г. за съответствие на течното
гориво с изискванията за качество. Според посоченият протокол, изследваното
гориво за дизелови двигатели, по показател «Пламна температура» /° С/, не съответства на изискванията за качество. Полученият при изпитването
резултат – 49,5 ° С, при норма минимум 55,0 ° С
е с отклонение от 5,5 ° С под минимално допустимата стойност.
Съгласно БДС EN ISO
4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно
методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 53,0 ° С, продуктът не съответства
на изискванията за качество по този показател. Като съобразил горното,
актосъставителят – св. Ш., съставил АУАН с бл. № А-155/29.03.2013 г., в който
изложил описаните обстоятелства – че жалбоподателят разпространява гориво за
дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество по чл. 6
т.2, приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, по показател “пламна температура” и
квалифицирал нарушението, като такова по чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ и по чл. 6 т.2 от
приложение № 2 към Наредбата. Въз основа на акта, на 08.07.2013
г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № КГ – 1123/08.07.2013 г. на председателя на Държавна агенция по
метрологичен и технически надзор, с което административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ с налагане на административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 10 000 лв., за нарушение описано по
идентичен начин с начина по който то е описано в акта и квалифицирано като
такова по чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл.6
т.2 от приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител – св. Ш.. Като писмено доказателствено
средство в хода на производството е представен протокол от изпитване №
1666/26.11.2013 г. на Изпитвателна лаборатория за води, разтворители и
нефтопродукти, към “Петрол – контрол” ЕООД гр. Русе. Видно от съдържанието на
протокола, обект на изследване от лабораторията е била проба запечатана с
оловни пломби с инициали “ГД ККТГ” от едната страна и цифра 2 от другата, с
етикет с надпис “Течно гориво: Гориво за дизелови двигатели, протокол за
проверка за вземане на проба № 010/11.02.2013 г.; Предназначение – контролна;
Обект – Б-ция Пилко; Фирма “Пилко” ЕООД; син печат с инициали “ДАМТН Д – ККТГ
14”, в метална опаковка. Според получените резултати от изпитването, стойността
на показателя “Пламна температура” на горивото е 55,0 ° С.
Въз основа на заключението по назначената входа на съдебното производство по
искане на защитата съдебна експертиза, се установява, че е възможно провереното
количество дизелово гориво да отговаря на изискванията за качество на всички
останали показатели, с изключение на показателя “пламна температура”. Въз
основа на дадените в хода на производството обяснения на вещото лице, касаещи
различните резултати от изпитването на горивото в различни лаборатории,
експертът сочи като възможна причина използването на различна апаратура. Според
експерта, съобразно дадените норми на отклонение, ползваната такава от лабораторията
в гр Русе, е по – прецизна.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е основателна по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган, пореда и във формата предвидени от закона,
атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това,
осъществено ли е от жалбоподателя нарушението, за извършване на което е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира
следното:
В тежест на
административнонаказващият орган, бе да докаже по несъмнен и безспорен начин,
осъществяването на състава на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. В случая за виновно нарушена е
посочена нормата на чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ, която забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането
и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по ал.1 /НИКТГУРНТК/. Изпълнителното деяние
"разпространение" е определено като понятие в § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, а именно: "Разпространение на течни горива" е движението на
течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния
разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и
съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал.1, т.5 от ЗЧАВ. По смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ "краен разпространител" е бензиностанция, която извършва
зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните
МПС, от неподвижни инсталации /резервоари/ за съхранение на тези горива. Ето
защо и посочените по – горе обективни признаци на нарушението –
разпространението на течни горива от жалбоподателя, са безспорно установени в
настоящото производство. За съставомерността на същото обаче, следва по
несъмнен начин да е доказано и че проценото гориво за дизелови двигатели не е
отговаряло на изискванията за качество посочени в приложение № 2 към чл. 6 т.2
от НИКТГУРНТК. В тази насока,
обстоятелството, че стойността на показателя “Пламна температура” на
изследваното разпространявано от жалбоподателя дизелово гориво е под 55,0 ° С, следваше да бъде
установено категорично – нещо, което съдът намира, че не бе сторено в
настоящото производство. Последният извод се налага въз основа на представения
от страна на жалбоподателя протокол от изпитване, извършен от акредитирана изпитвателна лаборатория. Действително,
разпоредбата на чл. 30в ал.1 т.3 от ЗЧВ сочи, че в случай на оспорване на
резултатите от изпитването, заинтересованата страна е длъжна в седемдневен срок
от получаване на протоколите от изпитването и констативните протоколи да поиска
арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана
лаборатория, като в този случай резултатите от изпитването на арбитражната
проба и изготвената експертиза са окончателни, като според т. 4 от същия текст
резултатите от изпитванията на пробите по т.2 / контролната/ и т.3/арбитражната/,
служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. Такова
оспорване от страна на жалбоподателя в хода на административнонаказателното
производство не е извършено, като същевременно той и не твърди, че не е получил
констативния протокол и протоколите за изпитване на горивото. При положение
обаче, че посочената процедура по оспорване на резултатите от изпитване, преди
формиране извод за съставомерност на нарушението от административнонаказващият
орган, не се е развила, то съдът намира за допустимо в хода на съдебното
производство приемането на протокола от изпитване на арбитражната проба, като
писмено доказателствено средство. В противен случай, би се стигнало до извод, че
в случаите, когато субекта на административно нарушение не се е възползвал от правото
си на оспорване на тези резултати в
производството по установяване на административно нарушение, то
съставомерността на санкционираното нарушение на посоченото основание не може
да бъде оспорвана и не подлежи на контрол в хода на съдебното производство. Не
това обаче, съдът счита че е законодателната логика, залегнала в посочените по
- горе текстове от закона, а идеята с изчерпване на посочения способ за
оспорване, в хода на административното производство да бъде установено по
категоричен начин наличието на несъответствие от арбитражната проба, в който
случай стойностите ще бъдат доказани с резултатите от изпитването, респективно
наличието на съответствие, установени отново от тези резултати, но при която
хипотеза основания за ангажиране отговорността за посоченото нарушение ще
липсват. В случая, както бе посочено и по – горе, определящи за
съставомерността на санкционираното нарушение се явяват стойностите на
показателя “пламна темпетарутар” на горивото, посочени от административнанаказващият
орган, като несъответстващи на изискванията за качество, залегнали в чл.6 т.2
от приложение № 2 от Наредбата, поради отчетените такива под минимума от 55,0 ° С. С опровергаването на този съставомерен признак на
санкционираното нарушение, съдът намира че недоказано остана в производството
осъществяването на деянието, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление, следва да
бъде отменено на посоченото основание.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КГ – 1123/08.07.2013 г. на председателя на Държавна агенция по
метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на
чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл.6 т.2 от
приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, на
основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ на “Пилко”
ЕООД е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 10 000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: