Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   667                                         17.01.2014 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На седемнадесети декември                                    две хиляди  и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                         741                                          по описа за  2013 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.И.В. ***, против наказателно постановление № 133/13 от 04.09.2013 г.  на Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.  Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.  

           В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата лично и чрез защитника си.

            За наказващия орган не се явява представител.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.  Разгледана по същество същата е неоснователна.

                                       С обжалваното Наказателно постановление № 133/13 от 04.09.2013 г.  на Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.  Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №133/31.08.2013г. от мл. Автоконтрольор към РУП гр. Лозница. В акта и НП се сочи, че на 31.08.2013г. около 02.30 ч. в гр. Лозница по ул. Освобождение жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. «Ауди-80» с рег. №*******, като при извършената проверка е отказал да му бъде направена проверка с техническо средство, за установяване употребата на алкохол. Водачът не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като както се каза, за тези изводи съдът отчита доказателствената сила на съставения акт, която не е оборена.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят И. Й.. Същият потвърждава, че жалбоподателят, в качеството си на водач на автомобил е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство Дрегер – изобщо отказал да бъде проверен. Това е което този свидетел си спомня. Разпитан е исвидетелят И. К., който сочи, че жалбоподателят действитено отказал да бъде тестван с техническото средство и бил поискал талон за медицинско изследване. Твърди, че полицаите не са правили забележка на жалбоподателя за документи. И двамата свидетели сочат, че проверката била извън град Лозница. Актосъставителят Й. Й. сочи, че проверката била извършена малко преди влизането на жалбоподателя в гр. Лозница.

С оглед данните изнесени от свидетелите и като отчита доказателствената сила на акта по силата чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че обстоятелствата са се развили по начина описан в акта и НП. Единственото различно установено обстоятелство се състои в това, че в акта и НП непрецизно е посочено мястото на нарушението – жалбоподаетелят е спрян малко преди гр. Лозница, а е отразено, че е проверен в гр. Лозница по ул. Освобождение.  Съдът не кредитира показанията на св. К., който пътувал с жалбоподателя, в частта в която сочи, че контролните органи изобщо не са  проверявали документите на жалбоподателя. Всъщност изобщо е нелогично при спиране за проверка да не бъдат поискани свидетелството за управление на МПС и контролния талон. Затова и съдът намира, че в случая жалбоподателят действително не е носил свидетелството си  за правоуправление и контролния талон към него.

                 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че  АУАН и НП покриват нормативните изисквания и макар и да страдат от някои пороци, то те не са от естество, че да се приемат за съществени и не налагат отмяна на НП. На първо място е допусната непрецизност при отразяване на наказващия орган – посочено е “Началник РУП към ОДМВР Разград”. В тази част не е посочено кое е полицейското управление. В заглавната част на наказателното постановление обаче е посочено пред датата на съставяне, като място на съставяне “Лозница”. При това не остава съмнение, че се визира именно РУП – Лозница. Затова и съдът намира, че допусната непрецизност не налага отмяна на НП. Друга допусната непрецизност се състои в посочване на мястото на нарушението. Жалбоподаетелят е спрян малко преди  да влезе в гр. Лозница, както сочат свидетелите, а е отразено, че е проверен в гр. Лозница по ул. Освобождение.  Ул. Освобождение е продължението на пътя през който се влиза в гр. Лозница и съдът не намира, че допусната непрецизност в случая по някакъв начин накърнява правата на жалбоподателя. В крайна сметка няма съществено разминаване относно мястото на нарушението, а по скоро става дума недостатъчно конкретно отразяване на същото. При всички случаи е ясно, че проверката е извършена при влизането на жалбоподателя в града. Затова и тази неконкретност в НП не налага отмяната му, тъй като не влияе на съставомерността. Иначе вменените на жалбоподателя нарушения се доказват. Същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както сочи актосъставителя и сам по себе си този отказ е съставомерен. Деянието е съставомерно и дори да се кредитират показанията на св. Кандьов в частта в която сочи, че жалбоподателят е отказал  да бъде тестван с уреда, защото поискал талон за медицинско изследване, то пак деянието е съставомерно. Водачът на МПС  не може да откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът за изпробване с уред е съставомерен, без значение дали жалбоподателят действително е бил съгласен на медицинско изследване. При това жалбоподателят е извършил това нарушение умишлено. Наложените му наказания са в рамките на абсолютно определения законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради което не могат да се намаляват. Жалбоподателят не е носил със себе си свидетелството си за управление на МПС и Контролния талон към него. Това са две отделни нарушения на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно жалбоподателят е наказан веднъж на основание  чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП /за първото нарушение/ и втори път на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП /за второто нарушение/, като и в двата случая  му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. Тези наказания също са в абсолютен размер. С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

                                Воден от изложеното Съдът

                                                    Р     Е     Ш     И :

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 133/13 от 04.09.2013 г.  на Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с което  на И.И.В. *** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП  на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.    

                        Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: