Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                   669, 13.01.2014г., гр.Разград

   В ИМЕТО НА НАРОДА

  РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

  На седемнадесети Декември  2013 година,

  в публично заседание, в състав:

                                                                     Председател: Николай Борисов

  Секретар: Д.Д.,

  Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 810 по описа за 2013                                               година и за да се произнесе взе предвид следното:

         Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от А.В.С. ЕГН ********** ***, против  Наказателно постановление № 17-069/10.10.2013г. на  Началник Сектор в ТС „ РК” – Разград, РЦ „РК – Североизточна България”, ГД „ РК” в ИАРА - София, с което за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание “Глоба” в  размер на 2000.00 лева на основание чл.56, ал.1 от ЗРА. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон. По същество оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН, респективно в НП.

       За въззиваемата страна – ИАРА-гр.Разград не се явява процесуален представител.  

       Контролираща страна – РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.

       Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 19.09.2013г.  около 17,30ч. при рутинна проверка, инспекторите от ИАРА – свидетелите В. и Б. в района на яз. „Бели Лом”, в землището на с. Крояч, обл. Разград, забелязали жалбоподателя да извършва улов на раци посредтвом четири броя рачила, като потапял същите във водите на язовира. Двамата инспектори се прилижили към него, представили се, попитали го на кого са риболовните уреди и след като получили отговор от жалбоподателя, че са негови, извадили два от тях, а жалбоподателя извадил другите два. В двете от рачилата инспекторите преброили общо 72бр. езерен рак. За установеното по време на проверката св. Б. в присъствие на колегата си св. В. и жалбоподателя съставил АУАН бл. № 0014441, в който описал нарушението, а именно”...На 19.09.2013г. около 17,30ч. на яз. „ Бели Лом” в землището на с. Крояч, общ. Лозница, извършва стопански улов в акватория, извън посочените в чл.17, ал.1 от ЗРА на езерен рак с уреди 4бр. рачила, нерегламентирани в чл.24, ал.1,т.1 от ЗРА. В момента на проверката уредите – 4бр. рачила бяха потопени във водата с поставена стръв. Имаше уловени 72бр. езерни раци...”. Квалифицирал нарушението като такова по чл.17, ал.1 от ЗРА по смисъла на § 28, изр. второ от ДР на ЗРА, връчил АУАН срещу подпис на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На база съставеният АУАН на 10.10.2013г. Началник Сектор в ТС „ РК” – Разград, РЦ „РК – Североизточна България”, ГД „ РК” в ИАРА - София, издал обжалваното НП, в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл.17, ал.1 от ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, наложил административна санкция „ глоба „ в размер – 2000,00лв. НП било изпратено по пощата на жалбоподателя и получено от пълнолетен член на семейството му - съпруга на 18.10.2013г. Жалбата срещу НП  постъпила при адм. наказващия орган на 22.10.2013г. 

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

       Разгледана по същество е частично основателна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя. От събраните пред административно-наказващия орган и пред съда доказателства е видно, че е извършено нарушение. Това е нарушението, което е послужило за образуване на административно-наказателното производство и е основание за налагане на определената в закона глоба. Не са налице съществени нарушения на императивните норми на ЗАНН при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя и да мотивират въззивният съд да отмени наложената глоба. В този смисъл съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и не е ограничил правото на защита на нарушителя. И в акта, и в наказателното постановление са описани всички относими към съставомерността на деянието факти. Деянието е правилно квалифицирано, като са посочени правилно и нарушената разпоредба и санкционната норма. Разпоредба на чл. 17, ал.1 от ЗРА определя реда и начина за извършване на т.нар. "стопански риболов", а със санкционната норма на чл. 56, ал.1ЗРА се въвежда наказание за лицата, извършващи такъв вид риболов в нарушение на чл. 17, ал.1 от ЗРА. Посочено е, че нарушителят е извършвал стопански улов на езерни раци във водите на язовир Бели Лом в землището на село Крояч. Безспорно е, че този воден обект е извън акваторията на разрешените водоеми по чл. 17 от ЗРА. Съобразно цитираната норма това са само Черно море и река Дунав. Посочен е начинът на извършване на улова- 4 броя рачила. Именно начина на извършване на улова го квалифицира като стопански. По смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА "стопански риболов е улов на риба и други водни организми,... извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1 от ЗРА". Определените в чл. 24, ал.1 уреди за любителски риболов са следните:

1.не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците;

2. 2 броя въдици (пръчки) с монтирани до 2 броя куки (единични или двойни) при риболов в реките, старите речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че уловът на езерен рак е извършван с уреди, различни от описаните в чл. 24, ал.1 от ЗРА. Уредите са конкретно описани- четири броя рачила.

Деянието и авторството му са установени по несъмнен и безспорен начин. А.В.С. е бил видян от контролните органи по времето, когато е боравел с риболовните уреди. Той самия признава този факт. Уловът е извършван в обект извън акваторията на разрешените по чл. 17 ЗРА. Във връзка с използваните риболовни уреди, правилно и обосновано и актосъставителят, и административнонаказващият орган са преценили, че извършваният улов е "стопански" по смисъла на закона.

Посочено е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗРА, която предвижда обектите, в които е разрешен този улов и предпоставките за разрешаване на стопанския риболов. Както се изтъкна и по-горе, с извършването на стопански улов извън определените за това обекти безспорно се нарушава чл. 17, ал.1 от ЗРА. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието по санкционната норма на чл. 56, ал.1 от ЗРА.

Неоснователно е възражението на жолбоподателя за некомпетентност на органите издали както АУАН, така и НП. Видно от приложената по делото Заповед № РД09-520/23.06.2010г. на Министър на земеделието и храните, става ясно, че както инспекторите в Сектор „ РК „ към ИАРА са компетентни да съставят АУАН за нарушение на ЗРА, така и Началник сектори в ИАРА са компетентни да издават НП за нарушения, извършени на територията на съответния/техния/сектор, въз основа на АУАН. 

Наложеното наказание е определено към минималния размер, но предвид представените пред съда писмени доказателства 2бр. Удостоверения за раждане, Удостоверение за сключен граждански брак, Договор за ипотечен кредит, съдът намира, че размера на адм. наказание глоба следва да бъде изменен в минималният, посочен в ЗРА – 1500лв., в останалата си част обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.   

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И :

       ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-069/10.10.2013г. на  Началник Сектор в ТС „ РК” – Разград, РЦ „РК – Североизточна България”, ГД „ РК” в ИАРА - София, в частта, с която за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА на А.В.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “Глоба” в  размер на 2000.00 лева на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, като намалява размера на наказанието от 2000,00лв. на 1500,00лв.

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-069/10.10.2013г. на  Началник Сектор в ТС „ РК” – Разград, РЦ „РК – Североизточна България”, ГД „ РК” в ИАРА - София, в останалата част, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: