Р Е Ш Е Н И Е

№ 641 06.01.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на шести декември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 825 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Т” ООД против наказателно постановление № 19140 – F013141/27.09.2012 г. на директора на офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 125 ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като поддържа становище за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2012 г., от жалбоподателя, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, била подадена справка-декларация с вх. № 173421201926417 за данъчен период 01.06.2012 г. – 30.06.2012 г. Срокът за подавене на справката бил до 16.07.2012 г., включително, тъй като 14 - то число не месеца, било събота – неработен ден. Ето защо, като счела че дружеството е следвало да подаде справката до посочената дата, а е сторило това едва на 15.08.2012 г., със закъснение от 30 дни, актосъставителят – св. Х., приела че по този начин, е осъществено нарушение по чл. 125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, за което на 15.08.2012 г., съставила и АУАН с бл. № F013141. Актът бил предявен и подписан от упълномощено от жалбоподателя лице, на същата дата без възражения. Въз основа на акта, на 27.09.2012 г. е издадено атакуваното НП, в което нарушението е описано по начин идентичен с даденото му в акта описание, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 125 ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС и отговорността на жалбоподателя е санкционирана с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл. 179 от ЗДДС. Видно от представената към административнонаказателната преписка процесна справка-декларация, дружеството е начислило ДДС в размер на 6 349,94 лв. върху данъчна основа от 31 749,17 лв. и декларирало внесен данък от 238,74 лв.

Видно от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства от административнонаказващият орган, на 15.08.2012 г., от жалбоподателя била подадена и справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2012 г. – 31.07.2012 г. За установеното нарушение, поради закъснението от 1 ден, бил съставен и АУАН с бл. № F013143. Наказателно постановление не било издадено, като на осн. чл. 28 б.”а” от ЗАНН адаминистративнонаказващият орган отправил предупреждение към дружеството.

В хода на съдебното производството, като свидетел по делото е разпитан актосъставителят - св. Х., която с показанията си установява отразените в акта и НП обстоятелства. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателят. Последният поддържа становище, че справките са подадени своевременно, но закъснението се дължи на технически неизправности в системата приемаща ги по електронен път.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:

Разпоредбите на посочените за виновно нарушени чл. 125 ал.1 и ал. 5 от ЗДДС, задължават регистрираното по закона лице да подава справка – декларация за всеки данъчен период до 14 число на включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Разпоредбата на чл. 87 от Закона определя и данъчния период, като едномесечен период от време, който съвпада с календарния месец. Посоченото нарушение, се явява формално и такова осъществено чрез бездействие. В случая бездействието е било преустановено, едва с подаване на справката декларация за данъчния период обхващащ месец юни 2012 г. на 15.08.2013 г. По този начин, жалбоподателят е осъществил и състава на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение. Ето защо и при така установените обстоятелства, законосъобразно квалифицирани, като нарушение на 125 ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС, правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 179 от ЗДДС. Съгласно този текст, лице което като е длъжно не подаде справка – декларация по чл. 125 ал.1 или не я подаде в предвидените срокове, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица в размер от 500 до 10 000 лв. Определеният в атакуваното НП размер на следващото се административно наказание е на минимума предвиден в посочената правна норма, поради което липсват и основания за изменение на постановлението в този смисъл.

Съдът не споделя изложените в жалбата аргументи за маловажност на осъщественото нарушение. При преценка тежестта на същото, следва да бъде преценяван значителния период на бездействие – близо месец, от страна на жалбоподателя, считано от датата, до която справката е следвало да бъде подадена. Дори изложеното в жалбата твърдение, че дължимия данък е внесен в срок, да е вярно, то последното не може да бъде отчетено, като обстоятелство изключващо вредните последици от нарушението, тъй като размерът на посоченото фискално задължение се определя от самото регистрирано лице и то при и чрез декларирането му в съответната справка. При това, не без значение за тежестта на осъщественото нарушение се явява и самото обсотятелство, че през данъчния период, за който процесната справка-декларация се е отнасяла дружеството е реализирало облагаем оборот. В тази насока следва да бъде преценено и нарушението на същия текст от закона, осъществено от дружеството жалбоподател с подаване на справката-декларация за периода 01.07.12 – 31.07.2012 г., отчетено от административнонаказващият орган, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо, съдът не счита, че вредни последици от процесното нарушение липсват, или че тяхната незначителност, или наличието на други смегчаващи обстоятелства, очертават същото, като по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19140 – F013141/27.09.2012 г. на директора на офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 125 ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС на основание чл. 179 от ЗДДС на “Троя” ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: