№ 644 06.01.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
шести декември две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 831 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.С.Р. против наказателно постановление № 37 -
0000388/16.07.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.6 ал.1 от Закон за автомобилните превози на основание чл. 93 ал.1 т.1
от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено. Като основание за това сочи,
че е санкциониран по реда на чл. 78а от НК за същото деяние по АНД № 510/2013
г. по описа на РРС.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2013
г. служители на “КД – ДАИ” гр. Разград, спрели
за проверка движещ се по път Е - 70, до разклона за с. Радинград лек автомобил «****» с рег. №*****, управляван от жалбоподателя. В автомобила освен Р. пътували четирима
пътника. Въз основа на дадените от тях обяснения, контролните органи приели, че
превозът се осъществява по заявен от тях маршрут от с. Желязковец до гр.
Разград, срещу договорено с водача заплащане от 2,00 лв. на човек, поради което
представлява обществен такъв по смисъла на ЗАПревози. Като установил, след
извършена справка в регистъра на ИА «АА», че жалбоподателя не притежава
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, нито лиценз
за извършване на превоз на пътници, актосъставителят св. М., съставил АУАН с
бл. № 166691/17.06.2013 г., в който описал посочените обстоятелства,
квалифицирайки установеното като нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози. Актът
бил съставен и предявен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване че не
е вземал пари за превоза. Въз основа на акта, на 16.07.2013 г., било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което е
дадено описание на извършеното нарушение, идентично с аписанието на същото в
АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6 ал.1
от Закон за автомобилните превози и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 93
ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
В хода на производството, като свидетел
е разпитан актосъставителя – св. М., който с показанията си установява
идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства. Същите не се
оспорват от жалбоподателя.
С решение от 30.07.2013 г. по НОХД № 510/2013
г. по описа на РРС, по реда на чл. 78а от НК, жалбоподателят е освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 324 ал.1 от НК – за
това, че на 17.06.2013 г. по път І – 2
/гр. Шумен – гр. Русе/, в участък с . Ушинци, е упражнявал професията «шофьор, такси»,
притежаваща код 8322 според Националната класификация на професиите и
длъжностите» с МПС – лек автомобил «ВАЗ 21013» с рег. № РР 3197 АР, без да има съответната правоспособност – удостоверение
“водач на лек таксиметров автомобил” и “разрешение за извършване на таксиметров
превоз” , с налагане на административно наказание “глоба” в размер на
1 000 лв. Решението е влязло в сила на 15.08.2013 г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Изтъкнатите от защитата
аргументи за отмяна на постановлението не се споделят от съда. Основание за
прекратяване на административнонаказателното производство, респективно за
възобновяването му са налице в случаите, когато се установи, че деянието, за
което е образувано същото съставлява престъпление./чл. 33, чл. 70 б.”г” от
ЗАНН/. За да е налице посоченото основание обаче, следва едно и също деяние да
осъществява признаците и на административно нарушение и на престъпление. В
случая, отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 78а от НК е ангажирана,
за това че е упражнявал професия “водач на лек таксиметров автомобил”, без да
притежава съответната провоспособност за това. Действително правоспособността
се установява, посредством съответен документ /удосотверение/, но
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК, не е идентично с
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6 ал.1 от ЗАПревози. Посочената за
виновно нарушена разпоредба на чл. 6 от Закона поставя изискване към превозвачите
осъществяващи обществен превоз да притежават
съответен лиценз, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметров превоз.
Удостоверението за регистрация е документ различен от удостоверението “водач на
лек таксиметров автомобил”, посредством което се удостоверява правоспособността
на водача, поради липсата на каквато е ангажирана и отговорността на
жалбоподателя по НОХД № 510/2013 г. по описа на РРС. Наличното удостоверение за
регистрация и лиценза по чл. 6 от Закон за автомобилните превози удостоверяват изпълнението
на изисквания поставени от този закон и подзаконовите нармотивни актове по
прилагането му, към превозвачите, касаещи обществения превоз, но не и
правоспособността на самите водачи.
Що се отнася до това,
осъществено ли е административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран
и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на посочената в АУАН и НП
дата, е осъществявал обществен превоз на
пътници, без издадени лиценз за извършване на такъв или удостоверение за
извършване на таксиметрови превози. За да квалифицира осъществения превоз, като
вид обществен такъв, административнонаказващият орган е счел, че същия се
извършва срещу заплащане – обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя
в настоящото производство. При това положение, следва да се приеме, че превозът
действително е осъществявал всички белези на «обществен превоз», според дадената в пар.1 т.1от
ДР на ЗАПревози, легална дефиниция на понятието. За извършването на този вид
превоз обаче, законът поставя и изискването по чл. 6 – превозвачът да притежава
лиценз или удостоверение за таксиметров
превоз. Липсата на някой от посочените и изискуеми в ЗАПревоз и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му документи, е основание за ангажиране на
администартивнонаказателната отговорност на водача, осъществяващ обществен
превоз, съгласно разпоредбата на чл. 93 ал.1 т.1 от Закона. Действително
субектите на задължението по чл. 6 от ЗАП и субектите на административнонаказателна
отговорност по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона са различни. Отговорността на водача
обаче, без наличие на изискуемите по чл.
6 от Закона документи, се следва във всички случаи когато той осъществява
обществен превоз по смисъла на закона. Ето защо и осъщественото от
жалбоподателя нарушение, се явява съставомерно от обективна и субективна страна
по текста, по който е ангажирана неговата отговорност с настоящото наказателно постановление.
По изложените съображения и доколкото липсват основания за неговото изменение,
при наложено административно наказание определено в абсолютен размер от
санкционната разпоредба на ЗАП, същото следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37 - 0000388/16.07.2013 г.
на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.6 ал.1 от Закон за автомобилните превози на основание чл. 93 ал.1
т.1 от Закон за автомобилните превози на Х.С.Р. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: