Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                    643                                             06.01.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на шести декември                                                            две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 834                                            по описа за  2013 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.Д.И. против наказателно постановление № 37 - 0000499/18.10.2013 г. на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i  от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като по същество поддържа становище за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

            Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 29.08.2013 г. служители на  “КД – ДАИ” гр. Разград, по път І – 2, км.61, контролен пост “Стария кладенец”, спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал състав от ППС - влекач “***” с рег. № **** и полуремарке с рег. № ****. Проверяващите установили, че с превозното  средство, което било оборудвано с аналогов тахограф Kienzle 1318.27, със сериен № 1988794 се извършва обществен превоз на товари, по маршрут гр. Русе – гр. Варна. При проверка на изискуемите документи по Регламент 3821/85 г., водачът  - жалбоподателят И., представил тахографски листи за деня на проверката и предходните 28 дни. За периода от 18,20 ч. на 10.08.2013 г. до 06,25 ч. на 12.08.2013 г., не представил на контролните органи тахографски листи, всеки ръчен запис или удостоверение за образец. Ето защо, като счел,  че с превозното средство се осъществява превоз, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г., актосъставителят М., приел че водача е извършил нарушение на  чл.15 пар.7 б. “а” т. i  от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, тъй като за посочения по – горе период, попадащ в проверявания 28 дневен, не бил в състояние да представи някой от изброените документи, за което съставил АУАН с бл. № 172964. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че ще представи удостоверение за дейности за посочените дати. Такова действително било депозирано пред административнонаказващият орган в тридневния срок за възражения. Видно от неговото съдържание за периода от 18,20 ч. на 10.08.2013 г. до 06,25 ч. на 12.08.2013 г., жалбоподателят е бил в отпуск/почивка. На 18.10.2013 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 37 - 0000499 на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. за нарушение описано по идентичен начин с начина по който то е описано в акта, квалифицирано като такова по чл.15 пар.7 б. “а”,т. i  от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, и за което на осн. чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на  500 лв.

         Изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода на производството актосъставител – св. М..

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

         В атакуваното НП за виновно нарушени от жалбоподателя са посочени нормите на 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, който препраща към Регламент (ЕИО) № 3821/85, относно изискванията за контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, и  чл.15 пар.7 б.а т. i от Регламента. Последно посочената разпоредба, вменява в задължение на  водачите управляващи превозни средства снабдени със записващо оборудване да представят при всяко поискване на контролните органи регистрационните листове за текущата седмица и тези използвани от водача през предходните 15 дни, а разпоредбата на т.iii вменява и задължението за представяне на всеки ръчен запис или разпечатка, при условие че такива са извършвани. Изречение последно на б.а от пар.7 сочи, че след 01.01.08 г. срока, за който следва да се представят такива данни е – деня на проверката и предходните 28 дни.

     Според извършеното описание на санкционираното нарушение в текста на атакуваното НП, същото се изразява в това, че жалбоподателят не е представил при проверка от контролните органи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му за периода от 18,20 ч. на 10.08.2013 г. до 06,25 ч. на 12.08.2013 г., който период попада в рамките на предхождащите проверката 28 дни. Следователно и при невъзможност за представяне на документ касаещ дори и част от този период / както е в конкретния случай/,  нарушението е съставомерно по посочената за виновно нарушена правна норма – чл. 15 пар.7 б. “а” т. i  от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози. Така описаното и квалифицирано по посочения нормативен текст нарушение обаче, подлежи на санкциониране по реда на чл.  93в ал.17 т.1 от ЗАПревози. Разпоредбата на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАПревози е приложима във всички случаи, когато водачите при проверка от контролните органи, не са в състояние да представят някои от изброените в нея документи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни. Приложената от административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл. 93 ал.2 от ЗАП е обща и същата е относими в случаите на осъществяване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, по отношение на водачите, които не са в състояние да представят в момента на проверката други, различни от изброените в чл.  93в ал.17 т.1 от ЗАПревози, документи наличието на които е изискуемо по силата на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, при осъществяване на превоза. Съдържанието и на  двете санкционни разпоредби – тази на чл. 93 ал.2 и тази на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАПревози, е идентично. Макар първата от тях да сочи «не представи в момента на проверката», а втората «при проверка от контролните органи не представи», то съдът намира, че двете касаят един и същи момент – момента на осъществяване на контролна проверка на пътя, съобразно спецификата на нарушенията, чието санкциониране се следва по посочените текстове от закона. Ето защо и като е като е квалифицирал осъщественото от жалбоподателя, като нарушение на чл.15 пар.7 б. “а”,т. i  от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, административнанаказващият орган е следвало да ангажира неговата отговорност по специалния текст на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАПревози, а не по реда на чл. 93 ал.2 от Закона. Посоченото представлява и такава незаконосъобразност на атакуваното НП от формална страна, предполагащо неговато отмяна на това основание.

       Отделен остава въпросът, доколко осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, наличието на предпоставките на който са налице / съобразно обстоятелството, че самото нарушение не касае целия проверяван период, а една незначителна част от него и поради представяне на удостоверение по образец в срока за възражения след съставяне на акта/, което обаче би могло да аргументира отмяна на наказателното постановление по същество, преценката за което предпоставя неговата законосъобразност от формална страна.

          Ето защо и по изложените по – горе съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно от формална страна.

       Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                  

                                                                                                 Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000499/18.10.2013 г. на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i  от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните превози на  И.Д.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен  срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                                                         

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: