Р Е Ш Е Н И Е

№ 642 06.01.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на шести декември 2013 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 837 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Л. Е. против наказателно постановление № 17-053/10.10.2013 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” гр. Разград, РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.24 ал.5 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 66 ал.3 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяване на санкционираното нарушение.

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2013 г., около 2,50 ч. контролните органи по ЗРА, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с.Крояч, в акваторията на яз. “Бели Лом”. При проверката, видели риболовен уред – въдица, с монтирана кука, потопена във водите на язовира. След като събудили спящия по това време жалбоподател, въз основа на обясненията му, проверяващите установили, че въдицата е негова собственост, както и че същия е уловил риба – 10 бр. червеноперки. Съобразявайки изложените обстоятелства, контролните органи приели, че жалбоподателят извършва любителски риболов в тъмната част на денонощието – нарушение по чл. 24 ал.5 от ЗРА и актосъставителя св. Д., съставил за това АУАН с бл. № 0014433, който бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на акта, на 10.10.2013 г., било издадено и атакуваното НП, с което санкционираното нарушение е описано, по начин идентичен с даденото му в акта описание, квалифицирано е като такова по чл. 24 ал.5 от ЗРА и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 66 ал.3 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя се установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка. По искане на жалбоподателя в хода на производството, като свидетел е допуснат Д. Р., който сочи, че въдицата е била оставена на стойката без стръв, без да е заметната във водата, за да пази място за жалбоподателя и компанията му, част от която е бил и самия свидетел.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, извършена ли е административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и осъществено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

В случая за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 24 ал.5 от ЗРА, която разрешава любителски риболов само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1. За да приеме, че жалбоподателят извършва любителски риболов през тъмната част от денонощието и по този начин осъществява нарушение по посочения текст от закона, административнонаказващият орган е изходил от легалната дефиниция на понятието «риболов» дадена в т.26 от пар.1 на ДР на ЗРА, според която «риболов» е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. По този начин, подхождайки формално и въз основа на установеното от фактическа страна потапяне на кордата с куката на въдицата във водите на язовира, е счел и че жалбоподателят осъществява риболов. Не е съобразил обаче обстоятелството, че не всяко поставяне на уред във водата, представлява риболов по смисъла на закона, а само това при което е възможен улов на риба или други водни организми. В този смисъл е и разпоредбата на т.27 от пар.1 на ДР на Закона, според която любителски риболов е дейност, при която се извършва улов. Следователно всяка друга дейност, койято макар и формално осъществява действие по т.26, не представлява риболов. При положение, че жалбоподателят е спял /нещо установено и от показанията на актосъставителя/ към момента напроверката, при положение, че не е установено кордата с кукичката на въдицата да е била заметната и да е била с поставена стръв, то разколебан се явява и приетия за установен от административнонаказващият орагн извод, че риболовния уред е бил в «работно положение». Всъщност посоченият израз е използван от законодателя в т.6 от цитираните по – горе допълнителни разпоредби от закона и касае мрежени уреди, които са монтирани и се използват по предназначение, което също е аргумент в подкрепа на извода, че не всяко потапяне на кука на въдица във водата, представлява извършване на риболов по смисъла на закона. По изложените съображения, съдът намира че нарушения от вида на санкционираното може да бъде осъществено единствено в случаите, когато установеното формално поставяне на уреда / в случая въдица/ във водата е годно реално да доведе до улов на риба или други водни организми. Последно посоченото обстоятелство обаче, съдът намира за недоказано в настоящото производство, независимо от установеното количество уловена риба, за която не се доказва, или твърди да е извадена от жалбоподателя през тъмната част от денонощието. Ето защо и поради изложените съображения, намира че атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-053/10.10.2013 г. на началник сектор в териториален сектор “Рибарство и контрол” гр. Разград, РЦ “Рибарство и контрол – Северозточна България”, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.24 ал.5 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 66 ал.3 от ЗРА на М.Л. Е. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: