№ 858 27.01.2014
г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
АНДело
№
858 по
описа за 2013г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Г.М.М. срещу наказателно
постановление №51 от 04.11.2013г. на Кмета на
Община Разград, с което на основание чл.266 ал.1, предл.4 за нарушение на чл.213, ал.1,
предл.3, т.2 от Закона за горите на жалбоподателя е наложенао административно
наказание «глоба» в размер на 50,00 лв и на основание чл.273 ал.1 от същия
закон са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението
–1 бр. конска каруца с дървени колела.
Жалбоподателят
моли същото да бъде отменено изцяло, като излага аргументи, които по същество
мативират наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят
на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП
да бъде потвърдено.
Разградският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.10.2013
г. в в землището на с. Дряновец, м. «Балюло», отдел 55, подотдел Ж, жалбоподателят
транспортирал дървесина – дърва /цер/ за огрев, с управлявана от него конска
каруца. При извършената му от контролните органи по ЗГорите проверка, М. не
представил превозен билет. При
измерването на дървесината от актосъставителя – св. С. било установено нейното количество – 0,40
куб.м. Според дадените от последния показания в хода на съдебното производство,
в каруцата имало сухи и сурови дърва. Същите били натоварени от сечище в с.
Дреновец, дървесината от което била предназначена за местно население, при
което нейното събиране се следвало от добитата вече такава и се извършвало от
нейните потребители. Продажбата на дърва от сечището обаче, още не била
започнала. При така установеното, като приел че осъщественото от жалбоподателя
представлява нарушение на чл. 213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите, тъй
като транспортира дървесина непридружена от превозен билет, св. С. съставил
АУАН с бл. № С :ИООА № 001221, който бил предявен и подписан от М., с
отбелязване че е събрал малко дърва за себе си. Въз основа на акта било
издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е посочил
за виновно нарушена разпоредбата на чл. 213,
ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите и отговорността на жалбоподателя е
санкционирана по реда на чл.266 ал.1,
предл.4 от ЗГорите с налагане на административно наказание «глоба» в размер на
50,00 лв. На осн. чл. 273 ал.1 от същия закон са отнети и вещите послужили за
извършване на нарушението и тези предмет на същото.
Въз
основа на разпитания в хода на
производството актосъставител – свидетеля С. се установяват идентични с
описаните в акта и постановлението фактически обстоятелства.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните
съоражения:
Наказателното постановление е издадено
от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, поради
което същото се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществено ли е
нарушението и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът намира,
следното:
Посочената за виновно нарушена в
атакуваното НП разпоредба на чл.213 от ЗГорите, ал.1, т.2 забранява транспортирането на дървесина непридружена с превозен билет. В
случая превозването от жалбоподателя с конска каруца на 0,40 куб.м. дърва, представлява
транспортиране на дървесина по смисъла на посочения текст от закона. И тъй като
превозен билет на М. не е бил издаван и
той не е притежавал такъв, то и извършеното от него, формално осъществява
признаците от обективна и субективна страна на административно нарушение по
текста посочен за виновно нарушен от административнонаказващия орган. Правилно
е приложена и санкционната разпоредба на 266 ал.1, предл.4 от ЗГорите, на
основание който е ангажирана и отговорността на жалбоподателя.
Същевременно, съдът счита, че в настоящия
случай са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от
НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от
ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Според посоченото по-горе определение,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и
същата подлежи на съдебен контрол. В случая съдът счита, че неправилно е
преценена тежестта на конкретното нарушение и нарушител. На първо място, в тази
насока следва да бъде посочено, че се касае до транспортиране на неголямо
количество дървесина – 0,40 куб.м. Не може да не бъде отчетена и стойността на
транспортираните вещи, която макар и неустановена по категоричен начин в
настоящото производство, при посочена от свидетеля приблизителна цена от 48 лв. за кубик, следва
да се приеме, че е незначителна. От значение за степен на обществена опасност
на нарушението са и обстоятелствата, при които то е било осъществено – касае се
до транспортиране на добита по съответния ред дървесина, от сечище и която е
била предназначена за продажба на местно население. Следва да бъде съобразено и
това, че по отношение на жалбоподателят липсват доказателства, а и твърдения да
е осъществявал други нарушения на ЗГ.
Ето защо изложените по – горе обстоятелства, както и липсата на вредни
последици произтичащи от настоящото нарушение, обосновават извод, че същото
представлява маловажен случай, поради което и атакуваното НП следва да бъде
отменено на посоченото основание.
Воден от
изложеното до тук, на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
51 от 04.11.2013г.
на Кмета на Община Разград, с което на основание чл.266 ал.1, предл.4 за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите на Г.М.М. е наложена
административно наказание «глоба» в размер на 50,00 лв и на основание чл.273
ал.1 от същия закон са отнети в полза на държавата вещите послужили за
извършване на нарушението –1 бр. конска каруца с дървени колела.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: