Р Е Ш Е Н И Е

№ 660 03.01.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на десети декември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 859 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “ТЕМПО ТРАНС ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 25-2502780 от 21.10.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание за обжалващото дружество не се явява представител.

За наказващия орган не се явява представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2013 г. в офиса на Д"ИТ" е осъществена проверка на по документи на “ТЕМПО ТРАНС ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД гр. Разград във връзка с осъществяване на трудовите правоотношения с наетите от дружеството лица. Контролните органи установили, че на 29.05.2013г. между контролираното дружество и А. К. С. е възникнало трудово правоотношение по силата на което последният е изпълнявал длъжността “шофьор на товарен автомобил” в предприятието, обект на контрол. Към момента на проверката между “ТЕМПО ТРАНС ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД гр. Разград и А. С. не бил сключен писмен трудов договор. При проверката бил представен трудов договор №19/29.05.2013г., който не бил подписан от работника. Въз основа на констатациите от проверката, на 25.09.2013г. бил съставен АУАН с бл. № 25 – 2502780 за това че на 25.09.2013 г. А. С. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи като “шофьор на товарен автомобил” към “ТЕМПО ТРАНС ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД гр. Разград, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител –св. К.. Последният потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката по документи установили, че същият работник е започнал работа в обжалващото дружество на 29.05.2013г. Били представени платежни ведомости в които същият фигурирал. Последното се потвърждава и от приложените копия от уведомление за сключен трудов договор и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. От които се установява, че действително соченият работник е постъпил на работа на посочената в НП дата. С него обаче не е бил сключен писмен трудов договор – представен бил само проект за такъв договор, който не бил подписан от работника. Препис от същия е приложен по делото и е видно, че не е подписан от работника. Същият обаче се е явявал на работа видно и от приложените таблици отчитащи явяването на работа в предприятието. Трудовото правоотношение със същия работник било прекратено със заповед от 01.09.2013г. Тези обстоятелства не са спорни, поради което съдът намира за доказани обстоятелствата отразени в акта и НП. Вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 29.05.2013г. е приел на работа А. С. и същият осъществявал трудова дейност в предприятието на работодателя без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на С. на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези правоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с него да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на А. С. – същият е работил няколко месеца в предприятието, но трудовото му правоотношение е било прекратено към момента на осъществяване на проверката от контролните органи. Таблиците отчитащи явяването на работа потвърждават това. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 62 ал.1 от КТ. Обстоятелството, че проект за трудов договор бил изготвен, не променя извода за съставомерност на нарушението. Този проект не е бил представен на работника за подпис, поради което и наличен трудов договор не е имало, поради което и работника не е следвало да бъде допускан до работа. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1600 лв, което е малко над законовия минимум и съдът намира тази санкция за справедлива с оглед непрекъснато увеличаващия се брой на този вид нарушения. Поради всичко изложено наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2502780 от 21.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, на “ТЕМПО ТРАНС ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД гр. Разград на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: