Р Е Ш Е Н И Е

№ 673 17.01.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД . ................ състав

на осемнадесети декември 2013 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 860 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “*****************” ЕООД против наказателно постановление № 25-2502781 от 21.10.2013 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ на основание същия текст от закона, на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Д”ОИТ” гр. Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2013 г. в офиса на дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, отдел Разград, въз основа на представени от жалбоподателя документи, приключила проверка за изпълнение на дадени му при предходна проверка от контролните органи предписания. При проверката, служителите на Д “ИТ”, констатирали неизпълнение на задължително предписание за принудителни административни мерки по т.4 от Протокол № 0740/30.08.2013 г., в която на жалбоподателя било указано да заплати на пет поименно упоменати работници и служителите наети в предприятието, уговореното трудово възнаграждение за положения от тях труд през м. юни 2013 г./начислено в разчетно-платежната ведомост за месеца/, или част от него в размер не по-малко от 60%, но не по-малко от минималната работна заплата установена за страната, съгласно изискванията на чл. 128 т.2 вр. с чл. 245 ал.1 от КТ. Посоченото задължително предписание било предшествано от констатация /въз основа на представените от жалбоподателя документи/, че на петима от работниците в предприятието, не е изплатено трудово възнаграждение за м. юни 2013 г. в посочения в индивидуалните трудови договорите срок, а именно – окончателно до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. При процесната проверка, актосъставителят – св. К., установил, че неизпълнението на задължителното предписание се отнася до А. К. С., ЕГН ********** и Б. Ш. Я., ЕГН ********** – двама от общо петтимата работници, по отношение на които било дадено то в посочения по – горе протокол, с който бил определен и срок за изпълнение – 15.09.2013 г. До извод за неизпълнение, проверяващият достигнал, поради обстоятелството, че по време на проверката от жалбоподателя, не били представени документи удостоверяващи изплащането на трудови възнаграждения в посочените по – горе размери на двамата работници, въпреки отравената призовка по чл. 45 ал.1 от АПК с изрични указания за представяне на такива, връчена на упълномощения представител на дружеството на 17.09.2013 г. Ето защо, свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, с бл. № 25-2502781/25.09.2013 г., в който описал констатираното нарушение и въз основа на което по – късно било издадено и атакуваното наказателно постановление. С последното е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като на основание чл. 415 ал.1 от КТ му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. в качеството му на работодател за нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание – да заплати на А. С. и Б. Я., уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа, начислено в разчетно – платежната ведомост, дължимо за м. юни 2013 г., дадено с посочения по-горе протокол.

В хода на производството, разпитания като свидетели актосъставител, установява с показанията си, идентични с отразените в акта и постановлението фактическо положения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата изискуеми от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, налице ли е административно нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.415 от КТ, предвижда ангажирането на административно наказателната отговорност на лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. При предходната проверка осъществена от органите на Д “ОИТ” гр. Разград, на жалбоподателя в качеството му на работодател, е дадено такова задължително предписание – да заплати на посочените поименно в протокола пет лица – работници в неговото предприятие, договореното трудово възнаграждение за м. юни 2013 г. Горното изискване е поставено с разпоредбата на чл. 128 т.2 и чл. 245 от КТ вменяващи в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и гарантиращи изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Проверяващите са констатирали относимостта на същото към жалбоподателя въз основа на представените от него при предходната проверка документи установяващи неизпълнение на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение за м. юни 2013 г. в сроковете предвидени в индивидуалните трудови договори. Посоченото обстоятелство е констатирано и отразено в съставения протокол № 0740/30.08.2013 г. и след даването на задължителни предписания от контролните органи по реда на чл.404 ал.1 т.1 за отстраняване на нарушението на трудовото законодателство, чрез изплащане на възнаграждението на работници, адресат на които е жалбоподателя, последният е имал задължение да ги изпълни в срока посочен в протокола – до 15.09.2013 г. Като не е сторил това, той е осъществил и състава на административното нарушение по чл.415 от КТ, за което е санкциониран. Твърденията в жалбата, за изпълнение на даденото задължително предписание, останаха недоказани в настоящото производство. Ето защо и санкционираното нарушение се явява установено и съставомерно по посочения от административнонаказващия орган текст от Кодекса. Досежно размера на наложеното административно наказание “имуществена санкция”, тъй като същия е определен на минимума предвиден в закона от 1 500 лв., то липсват и основания за измененение на атакуваното наказателно постановление.

По изложените съображения, същото като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук на осн. чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502781 от 21.10.2013 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ на основание същия текст от закона, на “*****************” ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред РОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: