№ 675
20.01.2014г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесети декември две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №863 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Л.М.Й. *** против Наказателно постановление №009/11.10.2013г. на Председателя на Комисията за публичен
надзор над регистрираните одитори, с ктоето за нарушение на чл.33, ал.1, т.11
от Закона за независимия финансов одит и на основание чл.41, ал.1, т.3 от същия
закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично и чрез повереника си
поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на
жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №009/11.10.2013г. на Председателя на Комисията за публичен
надзор над регистрираните одитори /КПНРО/ за нарушение на чл.33, ал.1, т.11 от
Закона за независимия финансов одит и на основание чл.41, ал.1, т.3 от същия
закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №009/12.09.2013г.
съставен на жалбоподателя от главен инспектор
при КПНРО след извършена проверка. В акта и НП е
опразено от фактическа страна следното :
Л.М.Й., в качеството си на регистриран одитор - ДЕС № 0258 по списъка на Института на
дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС),
през периода 29.08.2012 г. до 26.03.2013 г. в гр. Разград е изпълнил ангажимент за независим финансов одит на годишен
финансов отчет за 2012 година на МБАЛ „Св. Иван
Рилски - Разград" АД - гр.Разград, ЕИК 116503980, и е издал одиторски доклад без наличието на достатъчни и
уместни одиторски доказателства за:
- разбиране на предприятието и средата, в която
функционира, както и оценка на репутацията и
рисковия профил на същото;
- разбиране на вътрешния контрол на предприятието и
планиране тестове на оперативната ефективност
на контролите;
- оценка на съществените рискове и определяне ниво на
същественост с цел получаването на разумна
степен на сигурност и свеждане на одиторския риск до приемливо ниско ниво;
- резултатите от проверка на основните ключови контроли за
установяване на тяхното използване -
как са изградени и дали се използват,
с което не е спазил изискванията съответно на:
- § 11 от МОС 315 „Идентифициране и оценяване на рисковете
от съществени отклонения чрез
получаване на разбиране за предприятието и неговата среда", изискващ одиторът да получи разбиране за предприятието и за
средата, в която функционира, включително
неговия вътрешен контрол;
- § 12 от МОС 315 „Идентифициране и оценяване на рисковете
от съществени отклонения чрез
получаване на разбиране за предприятието и неговата среда", изискващ одиторът
да придобие разбиране за вътрешния контрол, съответстващ за одита, както и на § 8 от МОС 330 „Одиторски процедури в отговор на
оценените рискове", който изисква одиторът да планира и изпълнява тестове на контролите с
цел да получи достатъчни и уместни одиторски
доказателства относно оперативната ефективност на същите;
- § 11 от МОС 320 „Ниво на същественост при планирането и
изпълнението на одита", който
изисква одиторът да определи ниво на същественост на изпълнението за целите
на оценката на рисковете от съществени отклонения и за определяне характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните
одиторски процедури;
- § 14 от
МОС 315 „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез
получаване на разбиране за предприятието и неговата среда", който изисква одиторът да оцени контролната среда, вкл.
как са изградени съответните
и дали се прилагат.
Прието е, че така регистрирания одитор Л.М.Й. е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 11 от Закона за
независимия финансов одит.
По делото е разпитан, като свидетел актосъставителя С.Ш., който в показанията си сочи, че на проверявания
одитор били отправени препоръки в предходен период, като част от тях не били
изпълнени. Сочи, че при проверката не им били представени достатъчно работни
документи от одитора за извършени одиторски процедури – работните документи на
одиторва не били достатъчно уместни за да докажат извършените одиторски
процедури.
Съдът намира, че при ангажиране
отговорността на жалбоподателя са нарушени процесуалните и
материалноправните правила, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно. На жалбоподателя се вменяват нарушения изразяващи се
неспазване на международните одиторски стандарти. Специалната разпоредба, която
санкционира тези нарушения е чл.41, ал.1, т.1 от ЗНФО. Вместо това обаче
жалбоподателят е наказан по по–общият текст на
т.3 от чл.41, ал.1 от ЗНФО. При това е видно, че не е приложен законът
който е следвало да бъде приложен – не е приложена специалната разпоредба,
изключваща приложението на общата. Това само по себе си е основание за отмяна
на НП. На следващо място съдът намира, че в НП не е отразена в пълнота фактическата
обстановка, така че да е ясно какво се
вменява на жалбоподателя. Сочи се, че не изпълнил съответни изисквания на международните
одиторски стандарти, а именно, не били налични “достатъчни и уместни одиторски доказателства”
за съответни разбирания на предприятието и средата, оценка на съществените
рискове и т.н. Не е ясно обаче какви
точно доказателства не са представени, тъй като не е посочено какво точно е
липсвало, какво точно е следвало да е налично за да се приеме, че са налице
такива доказателства. При това остава неясно по какъв критерий наказващия орган
и актосъставителя са преценили, наличието на тази недостатъчност на
доказателствата. Не е ясно какви доказателства същите са очаквали да са налице
и в крайна сметка не е ясно какъв е критея за достатъчност на тези доказателства,
а още повече за уместност на същите. При така отразената в НП фактическа обстановка съдът не е наясно какви факти
следва да изследва за да прецени дали констатациите на проверяващите са верни,
защото всъщност обстоятелсвата касаещи случая не са отразени в пълнота в НП. В
случая само са цитирани съответните формулировки от съответните международни
стандарти и се сочи, че за спазването на тези процедури нямало достатъчно и
уместни доказателства. Какви обаче е
трябвало да бъдат тези доказателства за да са уместни и защо се приема, че са
недостатъчни е въпрос на който наказателното постановление не дава отговор.
Така се накърнява правото на защита на жалбоподателя, защото същият не може да
разбере какво му се вменява от фактическа страна, какво не е достигало като
необходими доказателства. Освен това констатациите, съдържащи се в акта няма
как да бъдат доказани, именно защото не е ясно какво конкретно се включва в
тези констатации. И доколкото именно наказващия орган носи доказателствена
тежест, то вмененото на жалбоподателя деяние остава недоказано. Всичко изложено
налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление
№009/11.10.2013г. на Председателя
на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което на Л.М.Й. ***
за нарушение на чл.33, ал.1, т.11 от Закона за независимия финансов одит и на
основание чл.41, ал.1, т.3 от същия закон е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: