Р Е Ш Е Н И Е

№ 674 17.01.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД . ................ състав

на осемнадесети декември 2013 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 867 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “***********” ЕООД против наказателно постановление № 25-2502779 от 21.10.2013 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ на основание същия текст от закона, на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Д”ОИТ” гр. Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2013 г. в офиса на дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, отдел Разград, въз основа на представени от жалбоподателя документи, приключила проверка за изпълнение на дадени му при предходна проверка от контролните органи предписания. При проверката, служителите на Д “ИТ”, констатирали неизпълнение на задължително предписание по т.8 от Протокол № 0740/30.08.2013 г. за принудителни административни мерки, в която на жалбоподателя било указано да застрахова командированите от него лице с медицинска застраховка, за времето на командировката, съгласно изискванията на чл. 28 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Актосъставителят – св. К., установил, че неизпълнението се отнася до всички командировани от работодателя лица, по отношение на които било дадено и задължителното предписание в посочения по – горе протокол, с който бил определен и срок за изпълнение – 15.09.2013 г. До извод за неизпълнение, проверяващият достигнал, поради обстоятелството, че по време на проверката от упълномощения представител на жалбоподателя, не била представена застрахователна полица удостоверяваща сключване на договори за застраховка в полза на командированите работници, въпреки отравената призовка по чл. 45 ал.1 от АПК с изрични указания за представяне на документи удостоверяващи посоченото обстоятелство, връчена на упълномощения представител на дружеството на 17.09.2013 г. Ето защо, свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, с бл. № 25-2502779/25.09.2013 г., в който описал констатираното нарушение и въз основа на което по – късно било издадено и атакуваното наказателно постановление. С последното е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като на основание чл. 415 ал.1 от КТ му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. в качеството му на работодател за нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание – да застрахова командированите от него лица с медицинска застраховка, за времето на командировката, дадено с посочения по-горе протокол.

В хода на производството, разпитания като свидетели актосъставител, установява с показанията си, идентични с отразените в акта и постановлението фактическо положения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата изискуеми от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, налице ли е административно нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.415 от КТ, предвижда ангажирането на административно наказателната отговорност на лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. При предходната проверка осъществена от органите на Д “ОИТ” гр. Разград, на жалбоподателя в качеството му на работодател, е дадено такова задължително предписание – за застраховане на командированите от него лица с медицинска застраховка, за времето на командировката. Горното изискване е поставено с разпоредбата на чл. 28 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Проверяващите са констатирали относимостта на същото към жалбоподателя въз основа на представените от него при предходната проверка заповеди за командировка, удостоверяващи обстоятелството, че 14 лица, заемащи длъжността “шофьор” в предприятието, са командировани в чужбина към момента на проверката. Посоченото обстоятелство е констатирано и отразено в съставения протокол № 0740/30.08.2013 г. и след даването на задължителни предписания от контролните органи по реда на чл.404 ал.1 т.1 за отстраняване на нарушението на трудовото законодателство, чрез застраховане на командированите работници, адресат на които е жалбоподателя, последният е имал задължение да ги изпълни в срока посочен в протокола – до 15.09.2013 г. Като не е сторил това, той е осъществил и състава на административното нарушение по чл.415 от КТ, за което е санкциониран. Твърденията в жалбата, за изпълнение на даденото задължително предписание, останаха недоказани в настоящото производство. Ето защо и санкционираното нарушение се явява установено и съставомерно по посочения от административнонаказващия орган текст от Кодекса. Досежно размера на наложеното административно наказание “имуществена санкция”, тъй като същия е определен на минимума предвиден в закона от 1 500 лв., то липсват и основания за измененение на атакуваното наказателно постановление.

По изложените съображения, същото като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук на осн. чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2502779 от 21.10.2013 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ на основание същия текст от закона, на “***********” ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред РОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: