Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                    683                                             27.01.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и седми декември                                            две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 872                                            по описа за  2013 г.

                             

                       За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Р.А.Х. против наказателно постановление № 37 - 0000482/04.10.2013 г. на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.  за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, твърдейки незаконосъобразност на същото от формална страна, като алтернативно поддържа становище за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

             Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 15.08.2013 г. служители на  “КД – ДАИ” гр. Разград, спрели за проверка движещ се по път І - 2, на км.72, в  гр. Разград, МПС – товарен автомобил «Мерцедес 917 Атего», управляван от жалбоподателя. Контролните органи установили, че автомобила е оборудван с аналогов тахограф «Siemens» и въз основа на представените от водача документи /лиценз, заверено копие  на лиценз, пътен лист и товарителница/, приели, че с превозното средство  се осъществява обществен превоз на товари с маршрут с. Дянково – гр. Шумен. Тъй като жалбоподателят не представил карта за квалификация на водач, актосъставителят – св. Х., издал АУАН с бл. № 165735/15.08.2013 г. за нарушение на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.  за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в който като поисание на нарушението посочил, че жалбоподателят, притежаващ СУМПС № ***, придобил кат.С на 123.02.1989 г., в момента на проверката не представя карта за квалификация на водач. Актът бил изготвен и предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Въз основа на показанията на разпитания, като свидетел по делото актосъставител, се установява, че по утвърден от МТ график, придобилите категория «С» през периода 01.01.198 г. – 30.12.1991 г. водачи, е следвало да преминат обучение в срок до 31.12.2012 г., каквото жалбоподателят, според собствените му обяснения, не бил преминал. Въз основа на акта, на 04.10.2013  г., било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е дадено описание на извършеното нарушение, идентично с описанието на същото в АУАН – че Х. в момента на проверката не представя карта за квалификация на водач,  за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.  за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

        В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителя – св. Х., който с показанията си установява идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, е основателна по следните съображения.

         Съдът счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно от формална страна. В същото за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.  за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, поставяща изискване към водач  извършващ обществен превози на товари , по време на работа задължително да представи при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. На този текст съответства и констатираното и описано в АУАН административно нарушение, квалифицирано от актосъставителя по посочената правна норма. Неизпълнението на посочената разпоредба се санкционира по реда на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози, предвиждащ вида и размера на наказанието следващо се на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно е, че Наредба № 33 от 03.11.1999 г.  за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, се явява подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗАП, доколкото същата е издадена на основание чл. 7 ал.3, чл. 16 и чл. 21 от Закона /пар.2 от ПЗР на същата/. Липсата на документ от посочения в акта и наказателното постановление вид, също осъществява признаците на нарушение, отговорността за което действително се следва по приложената от административнонаказващиято орган санкционна норма на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози. Такова нарушение обаче, не е описано нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Ето защо, установеното и описано нарушение, изразяващо се в непредставянето на карта за квалификация на водача, към момента на проверката от контролните органи, е следвало да бъде санкционирано от административнонаказващият орган по реда на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози, с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 500 лв. Несъответствието на санкционната норма  с диспозицията на посочената за виновно нарушена разпоредба от Наредба № 33/1999 г., е довело до такава незаконосъобразност на атакуваното постановление от формална страна, представляваща и самостоятелно основание за неговата отмяна поради незаконосъобразност. Без значение се явява обстоятелството, че самият актосъставител, още в хода на проверката е приел, че жалбоподателя не притежава карта за квалификация на водач, по смисъла на чл. 7б ал.5 от ЗАПревози. Такова нарушение не е посочено за осъществено от последния, не е квалифицирано правно и не му е вменявано в отговорност в хода на производството по установяване на административното нарушение. 

           Ето защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно от формална страна.

           Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                  

                                                              Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000482/04.10.2013 г. на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.  за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози на Р.А.Х. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен  срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: