МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 19/22.01.14 г. по АНД № 928/13 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на Н. М.М. за това, че на 13.11.2012 г. е потвърдил неистина – че е изгубил притежавания от него български личен документ /свидетелство за управление на МПС/, в писмена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, който по силата на закон – чл. 160 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.8 ал.2 от ЗБДС се дава пред орган на властта – министерство на вътрешните работи, за удостоверяване истинността на декларираното обстоятелството, че документа е изгубен – престъпление по чл. 313 ал.1 от НК .

Обвиняемият се явява в съдебно заседание и признава отразените в постановлението обсотятелства, като дава обяснения по повдигнатото му в хода на досъдебното производство обвинение.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” в минималния предвиден от закона размер.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият е правоспособен водач, категории В и М за което притежава и съответно свидетелство за управление на МПС №***, изд. на 12.01.2010г. от МВР Разград.

Последното тримесечие на 2011 г., обвиняемият управлявал автомобил на територията на Република Германия. Същия бил спрян за проверка от съответните контролни органи. След като последните установили обстоятелството, че М. управлява превозното средство след употреба на алкохол, отнели свидетелството му за управление на МПС. Близо месец по – късно обвиняемият се върнал в РБългария. Тъй като негов познат му бил казал, че СУМПС няма да му бъде върнато от германските власти, а автомобилът на М. бил останал в Германия, той решил да се снабди с дубликат на свидетелството, за да прибере колата си в РБългария. За целта, на 13.11.2012 г. обвиняемият отишъл в сектор ПП при ОД на МВР Разград, където попълнил декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС, в която собственоръчно изписал: «изгубих я в гората .. шоворската книшка». Декларацията подписана от обвиняемия, съдържа изрично отбелязване за наказателната отговорност, която се носи по реда на чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Документът бил приет и заведен от св. М. И. – системен оператор в сектор «ПП» при ОД на МВР Разград, ведно с попълненото от обвиняемия заявление за издаване на документ за самоличност, вх. № 2-5409/13.11.2012 г. Въз основа на посочените действия на обвиняемия, му било издадено ново СУМПС с № *** , което той получил лично на 19.11.2012 г.

С писмо изх. № Ко-31-413/24.04.2013 г. на Посолството на РБългария във ФРГермания, до МВР “Пътна полиция” КАТ, било изпратено писмо с информация от Службата по обществен ред във Фленсбург, че на обвиняемия е наложено административно наказание от прокуратурата В Берлин – отнемане на СУМПС №***за периода до 15.08.2013 г.

Според заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст и саморъчният подпис срещу “декларатор” в декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС от 13.11.2012 г., подадена ведно със заявление за издаване на документ за самоличност, вх. № 2-5409/13.11.2012 г. са изписани от обвиняемия – Н. М.М..

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на М. И. и обясненията на обвиняемия, както и от събраните писмени доказателства /заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС, справка от АИС “БДС”, писма от Посолство на РБългария във ФРГермания, копия на СУМПС и МВР ГД “НП”/. Същите се подкрепят изцяло от заключенията по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е с основно образование, безработен, женен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, като притежава къща в с. Гороцвет.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемия е осъществила състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, М. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него декларация, материализирайки в същата обстоятелството, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. Последното обстоятелство, по силата на Закона – чл. 160 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация» и чл. 8 ал.1 от ЗБЛД: «При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина», се удостоверява въз основа на инкриминирания документ – декларация. Обстоятелството че съставената от обвиняемия неправилно е именована, като такава по чл. 17 ал.1 от ПИБДС, вместо по чл. 17 ал.1 от действащия къв момента на осъществяването на деянието ПИБЛД, не променя правния извод за съставомерност на същото, като престъпление по чл. 313 от НК. Доколкото разпоредбите на чл. 17 ал.1 от ПИБДС/отм. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./ и на чл. 17 ал.1 от ПИБЛД /обн. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./, вменяват в задължение на лицето чийто български лични документи са изгубени, откраднати повредени или унищожени да удостоверят наличието на някое от посочените обстоятелства посредством нарочна декларация в този смисъл, то и именоването на инкриминирания документ като такъв по отменения към 13.11.2012 г. Правилник е ирелевантен при произнасяне по същество. В случая от значение се явява съдържанието на самата декларация, в която обстоятелството че СУМПС / представляващо български личен документ по см. на чл. 1 ал.5 т.2 от ЗБЛД / е изгубено и това, че по силата на посочените по – горе разпоредбите на чл. 160 от ЗДвП и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД, това обстоятелство се удостоверява чрез нея. С депозирането на декларацията пред надлежния орган на власт – съответното звено на МВР, изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е било довършено от обективна страна.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че декларира невярно обстоятелство, че свидетелството е изгубено, при положение, че то е било иззето от него от контролните органи в ФРГермания, съзнавал е че декларацията се дават пред орган на властта – ОД на МВР за удостоверяване истинността на обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярното деклариране ще му бъде издадено ново СУМПС, без наличие на предпоставките за това. Именно последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ. Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, изразеното от същия критично отношение към извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ