Мотиви към Решение №17/21.01.2014г., постановено по НАХД №941/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемата М.Т.Н. за това, че на ***г. в гр. Р., съзнателно се е ползвала пред Т. Г. И. – служител в РЗИ – гр. Р., от неистински официален документ – Експертно решение №***г. , издадено от МБАЛ “Св. Анна” гр. В., на името на М.Т.Н., като от нея за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемата.

Обвиняемата не дава обяснения, но заявява, че се признава за виновна.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемата М.Н. е родена на ***г***. Същата е със средно образование, омъжена, неосъждана, безработна.

През м. март *** г. обвиняемата Н. *** се срещнала в гр. Р. със свой познат. – св. Х. Р. и неговия син Н. Р. Обвиняемата и Р. говорили за предстоящото й пенсиониране и документите, които й били необходими за това. В разговора се намесил и Н. Р., който предложил на Н. да й помогне, като я снабди с Решение на ТЕЛК, което да й послужи за пенсиониране по болест. За тази цел обвиняемата трябвало да му заплати парична сума в размер на 400 лв. Тя се съгласила и на ***г. св. Н. Р. и предал експертно решение с № *** г. срещу уговорената сума. Впоследствие на *** г. обвиняемата се явила в РЗИ – гр. Р. Там пред свидетелката Т. И., служител в Регионалната картотека на медицинските експертизи към РЗИ Р., обвиняемата представила предоставеното и от Н. Р. експертно решение. Обвиняемата попълнила и заявление с искане да й бъде заверено горепосоченото експертно решение. След като св. И. получила решението от обвиняемата, тя следвало да й открие електронно досие. В представеното й решение се сочело, че е издадено в гр. В. и свидетелката се свързала с РКМЕ – гр. В. и установила, че обвиняемата няма електронно досие в гр. В. Извършена била справка и в психиатричен СТЕЛК, но и от там отговорили, че обвиняемата няма електронно досие. При това положение възникнало съмнение, че представеният от обвиняемата документ е фалшив и било направено запитване до МБАЛ “Св. Анна” – гр. В., но от там уведомили с писмо от *** г. директора на РЗИ Р., че такова писмо никога не е издавано. Реквизитите, които представеното от обвиняемата решение съдържало не отговаряли на действителните, които били издавани от Експертната комисия и лицата вписани като комисия по ТЕЛК не работели в МБАЛ “Св. Анна” – гр. В.

На досъдебното производство е назначена почеркова кспертиза, която установила, че саморъчния подпис и ръкописния текст в заявлението под името на обвиняемата са изпълнени от нея.

В ЕР било вписано, че е издадено от ТЕЛК за инвалидност от МБАЛ “Св. Анна” – гр. В. Същото удостоверялаво, че е издадено на името на обвиняемата Н. и като водеща диагноза в същото било вписано “Изкривяване на 7-ми ПГС ЗСТ бъбречна недостатъчност”. Това експертно решение удостоверявало, че председател на експертната комисия било лицето – д-р С. П., а членове докторите С. И., В. Я.- НОИ, К. В. и И. Г. – АСП.

На досъдебното производство е разпитан св. В. Я., който работи в МБАЛ “Св. Марина” – гр. В., а не както е вписано в решението в МБАЛ “Св. Анна” – гр. В. Заявил, че може да участва само в ТЕЛК относно психиатрични заболявания. Не познавал останалите медицински лица, посочени в заявлението. При предявяване на експертното решение заявил, че не е подписвал същия документ и не е участвал в експертната комисия по издаването му.

Св. С. П. е председател на СТЕЛК към “Св. Анна – гр. Варна”. Същият посочил, че процесното решение е фалшиво – не отговаряло на оригиналната бланка. Посоченият пореден номер 2730 бил нереален, тъй като в годината се издавали не повече от 1000 решения. Заявил, че познава д-р В. Я., а д-р. И. Г. работил в СТЕЛК до *** г. и няма как да е участвал в лекарската комисия през *** г. Не познава другите лица посочени като членова на комисията.

Св. И. Г. е председател на СТЕЛК – В. при МБАЛ “Св. Анна” – гр. В. При предявяване на процесното решение е посочил, че не е издавано от същото медицинско заведение, понеже имали компетентност само относно ТЕЛК на психиатрични заболявания.

Св. Н. Р. сочи, че получил решението, което дал на обвиняемата от свой познат, на когото били заплатени парите за услугата. Сочи, че същото лице се казва Х. Д. Последният е разпитан като свидетел и е отрeкъл да познава Н. P. и да знае нещо по случая.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство, писмените доказателствени материали, а също и от обясненията на обвиняемата. Самата обвиняема в обясненията си е посочила, че когато получила решението се усъмнила, че е фалшиво. Всъщност съдът намира, че тя е знаела, че и се дава фалшиво решение. С оглед обстоятелствата при които се е снабдила с него, то няма как това да не й е било ясно – поискана й е парична сума за да бъде “уредена” с решение /показанията на св. Н. Р./. Обвиняемата не е минавала пред лекарска комисия и е знаела, че по начина по който е снабдена с процесното решение то няма как същото да е истински документ – наясно е била, че същото не произхожда от институцията посочена в същото решение като издадел. Напълно ясно й е било, че по този начин всъщност се снабдява с неистински документ и съзнателно се е ползвала от този неистински документ.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемата М.Н. е осъществила състава на престъплението по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, тъй като на ***г. в гр. Р., съзнателно се е ползвала пред Т. Г. И. – служител в РЗИ – гр. Р., от неистински официален документ – Експертно решение №***г. , издадено от МБАЛ “Св. Анна” гр. В., на името на М.Т.Н., като от нея за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност. В случая става дума именно за неистински официален документ – такъв който за да е редовен следва да се издаде от съответни длъжностни лица, в кръга на службата им и в рамките на тяхната компетентност. Нестинността на този документ се състои в това, че същият не е бил издаден от лицата посочени като негови автори /лекарска комисия/ - тези лица очевидно никога не са били в такъв състав на лекарска комисия. Документът не е издаден от учреждението посочено като издадел на същия. Деянието е извършено от обвиняемата със самото депозиране на документа с искането да бъде заверен. От субективна страна обвиняемата е действала с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на обвиняемата Н. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл. 78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направеното от обвиняемата признание, макар и уклончиво, както и изразеното съжаление, при което намира, че следва да и бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на обвинаемата.

С оглед изхода на делото обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: