МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 13/17.01.14 г. по АНД № 951/13 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на Е.О.О. за това, че на 27.09.2013 г. в гр. Разград е продала алкохолна напитка – 300 гр. текила, м. «Мачос», за лична употреба на ненавършилите 18 годишна възраст Д. Д. Н., ЕГН ********** и С. А. М. ЕГН ********** – престъпление по чл. 193 ал.2 от НК.

Обвиняемата при редовно призоваване не се явява в съдебно заседание и не дава обяснения по отразените в постановлението обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемата за виновна за извършеното престъпление по чл. 193 ал.2 от НК, като я освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и й наложи административно наказание “глоба” над минималния предвиден от закона размер.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата Е.О.О. работела като сервитьор в заведение “Пи Ар Клуб”, находящо се в непосредствена близост до сградата на ГПЧЕ “Екзарх Йосиф” в гр. Разград. В заведението се предлагат за консумация различни безалкохолни и алкохолни напитки. На 27.09.2013 г. сутринта, обвиняемата била на работното си място и изпълнявала трудовите си задължения, като приемала поръчките на посетителите, изпълнявала ги и отчитала платените от клиентите суми на бармана в обекта – св. А. И обвиняемата и свидетелката били запознати с нарочна заповед № 3/05.08.2013 г., на управителя на заведението св. Я., с която на персонала на заведението се забранявало да сервира алкохол на непълнолетни и малолетни лица.

През учебната 2013/2014 год., непълнолетната Д. Н. /14 г./ и малолетната С. М./ 13 г./ били ученички в 8 клас в ГПЧЕ “Екзарх Йосиф” в гр. Разград. На инкриминираната от обвинението дата същите имали редовни учебни занятия предиобед. В голямато междучасие, започващо в 8,50 ч., двете момичета, напуснали сградата на училището и отишли до съседното заведение – “Пи Ар Клуб”, където се предлагат за продажба алкохолни напитки. Децата седнали сами в едно от сепаретата вътре в обекта, в който нямало други клиенти и си поръчали на сервитьорката – обв. О. 12 чаши текила. Без да ги запита за възрастта им и без да им поиска документи за самоличност, обвиняемата приела поръчката им. След това тя е предала на св. А. и когато последната я изпълнила наливайки в 12 чаши по 25 гр. текила м. “Мачос”, обвиняемата сервирала алкохола на масата на ученичките. Всяко от децата изпило различно количество от него. След като изпили и дванадесетте чаши, двете платили сметката на обвиняемата и се отправили към училище, където влезли в час по български език. Малко по-късно, М. се почувствала зле, което наложило училищните власти да извикат екип на “Бърза помощ”. След пристигането на линейката, в нея се качила и Н. и двете деца били откарани в МБАЛ “Св. Ив. Рилски”, където били интоксикирани.

Видно от заключенията по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, около 9,00 ч. на 27.09.13 г., концентрацията на алкохол в кръвта на малолетната М. е била 2,28 промила, което съответства на 213,8 мл. 40 градусов алкохол/ракия, коняк, водка, текила и др./, а концентрацията на алкохол в кръвта на непълнолетната Н. е била 3,25 промила, което съответства на 325 мл. 40 градусов алкохол/ракия, коняк, водка, текила и др./. Установената концентрация от 2,28 промила отговаря на средна степен на алкохолно повлияване към горната й граница и се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, координацията на движенията, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, силно забавени реакции и др. Установената концентрация от 3,25 промила отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване към горната й граница и се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, координацията на движенията, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, силно забавени реакции и др.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Я., М., Н., Г., И., както и събраните писмени доказателства /заповед № 3/05.08.2013 г., трудови договори, протоколи на училищната комисия по превенция на потивообществените прояви, протоколи за медицинско изследване/, са взаимно непровиторечиви и дорълващи се. Ето защо съдът намира, че същите установяват действителната подлежаща на доказване фактическа обстановка, порадо което ги кредитира, като истинни. Същите се подкрепят изцяло и от заключенията по назначените по делото съдебнохимически и медицински експертизи. Що се отнася до показанията на св. А., съдът намира че на същите не следва да бъде давана вяра. Свидетелката заявява, че децата изрично са били запитани от нея и от обвиняемата за възрастта им, при което са отговорили че имат навършени 18 години. Твърдения в противния смисъл обаче биха поставили въпроса, доколко поведението на самата свидетелка не е съставомерно по чл. 193 ал.2 от НК. Освен това тези показания, противоречат на последователните и категорични твърдения на двете деца, според които те не са били питани за възрастта им от нито един член на перосанала на заведението, нито преди да дадат нито след като поръчката им е била изпълнена.

Обвиняемата е неосъждана. Същата е със средно образование, работеща, неомъжена. При липсата на други данни досежно имотното й състояние, се установява, че същата реализира трудов доход в размер на 430 лв. месечно.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемата е осъществила състава на престъплението по чл. 193 ал.2 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, О. е продала алкохолна напитка – 300 гр. текила м. “Мачос” на непълнолетната Н. и малолетната М. за лична употреба. Чрез сервирането на масата в заведението и получаването на продажната цена на алкохола, обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние на продажба на алкохолна напитка. Че същата е била за лична употреба е несъмнено, съобразно условията при които продажбата е била извършена – текилата е била налята в чаши - инвентар на заведението и сервирана на маса, на която не е имало други клиенти освен децата. При това предназначението на самия търговски обект е продажба на храни и напитки за консумация на място. Обстоятелството, че Н. и М. не са били навършили пълнолетие към инкриминаранат дата, прави и осъщественото от О. съставомерно, като осъществяващо признаците от обективна страна на формалното престъпление по чл. 193 ал.2 от НК.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемата е знаела, че продава алкохол на непълнолетни, без да има право на това. Съзнавала е, че сервираната текила представлява алкохолна напитка, че същата е предназначена за лична консумация от двете сами деца, които са я поръчали и платили и че те не са навършили пълнолетие. Последно посоченото обстоятелство, също е било съзнавано от обвиняемата, доколкото видимата възраст на същите е съответствала на действителната и тези признаци са били обективно разпознаваеми без необходимостта от специални познания, на базата на натрупания от последната житейски опит. Ето защо, следва и да се приеме, че обвиняемата не само е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемата за виновна по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до хиляда лева и пробация, обвиняемата е неосъждана, като не е освобождавана и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство бяха преценени настъпилите несъставомерни последици от престъплението – изпадането в тежка и средна степен на алкохолно повлияване на малолетно и непълнолетно дете. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемата бяха преценени чистото й съдебно минало, младостта й, липсата на лоши характеристични данни. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемата, която реализира постоянен трудов доход в разер ненадхвърлящ значително минималната работна заплата за страната, счита че следва да й бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен към минимума предвиден в закона, а именно – 1 500 лв.

Признаването на обвиняемата за виновна, предпоставя и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ