Мотиви към Решение №24/23.01.2013г., постановено по НАХД №963/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу Р.С.М. *** за това, че за времето от 01.05.2012г. до 12.07.2012г. в гр. Разград в съчастие като съизвършител с К.Е.И. *** е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон – “Samsung Galaxi S II” на стойност 805 лв, ведно с един брой черен калъф за мобилен телефон на стойност 25 лв, всичко на обща стойност 830 лв, собственост на Б.А.О. от гр. Разград и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл.207, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу К.Е.И. *** за това, че за времето от 01.05.2012г. до 12.07.2012г. в гр. Разград в съчастие като съизвършител с Р.С.М. *** е намерила чужда движима вещ – един брой мобилен телефон – “Samsung Galaxi S II” на стойност 805 лв, ведно с един брой черен калъф за мобилен телефон на стойност 25 лв, всичко на обща стойност 830 лв, собственост на Б.А.О. от гр. Разград и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл.207, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Представителят на РРП подържа обвиненията, счита ги за доказани. Предлага на съда да признае обвиняемите за виновни като им наложи съответни наказания.

Обвиняемите по същество не дават обяснения, но заявяват, че допуснали грешка понеже не знаели, че трябвало да върнат намерената вещ.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Р.С.М. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, разведен, безработен, неосъждан.

Обвиняемата К.Е.И. е родена на ***г. Живее в гр. Лозница. Същата е със средно образование, неомъжена, неосъждана.

Обвиняемите М. и И. живели заедно на семейни начала. На 01.05.2012г. двамата били на стадиона на ФК “Лудогорец” в гр. Разград, находящ се по пътя за гр. Търговище, срещу СБА. Тръгнали си към 17ч. При излизането им от стадиона двамата забелязали на земята черна на цвят вещ. Обвиняемият М. вдигнал вещта от земята и я показал на обвиняемата И.. Вещта представлявала мобилен телефон – “Samsung Galaxi S II”, сложен в черен калъф. Обвиняемите го взели със себе си. Същата вечер двамата обвиняеми решили да изпробват дали намереният телефон работи. М. поставил в телефона СИМ карта, която ползвал с №*****. Телефонът работел и двамата решили да го задържат. В седмодневен срок никой от двамата обвиняеми не предприел действия за издирване на собственика на телефона или за уведомяване властите – РУП – Разград за откритата от тях вещ. Двамата обвиняеми задържали телефона и го дали на свои познати да бъде разкодиран в гр. София за да могат за го ползват.

Собственик на телефона бил свидетеля Б. Обр., който сигнализирал полицейските органи за загубения телефон, смятайки, че телефона е откраднат. След провеждане на ОИМ било установено, че собственик на посочената по-горе СИМ карта е обвиняемият М.. В хода на разследването обвиняемите разказали на полицейските служители за намеренийя телефон и го предали доброволно на разследващите органи, след което телефонът заедно с кълъфа бил върнат на неговия собственик Б. Обр.

Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на процесния мобилен телефон е 805 лв, а на калъфа на същия 25 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от направените от двамата обвиняеми признания на досъдебното производство, показанията на свидетелите, писмените доказателствени материали. Пред полицейските служители двамата обвиняеми са разказали как са намерили телефона и как са решили да го задържат. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема, че описаната в постановлението на РРП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Р.С.М. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като за времето от 01.05.2012г. до 12.07.2012г. в гр. Разград в съучастие като съизвършител с К.Е.И. *** е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон – “Samsung Galaxi S II” на стойност 805 лв, ведно с един брой черен калъф за мобилен телефон на стойност 25 лв, всичко на обща стойност 830 лв, собственост на Б.А.О. от гр. Разград и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил.

С деянието си обвиняемата К.Е.И. е осъществила състава на престъпление по чл.207, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като за времето от 01.05.2012г. до 12.07.2012г. в гр. Разград в съучастие като съизвършител с К.Е.И. *** е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон – “Samsung Galaxi S II” на стойност 805 лв, ведно с един брой черен калъф за мобилен телефон на стойност 25 лв, всичко на обща стойност 830 лв, собственост на Б.А.О. от гр. Разград и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на органите на властта или на този, който я е изгубил.

Двамата обвиняеми са намерили чужда вещ, но вместо да я предадат на някое от лицата или органите изброени в закона, те са решили да я задържат за да я ползват и точно така са постъпили. Едноседмичният срок предвиден в чл.207, ал.1 от НК е изтекъл без в този срок някои от обвиняемите да е е съобщил за намирането на веща на някое от посочените в същата норма лица. Обвиняемите са действали като съизвършители очевидно с общ пряк умисъл, съзнателно пренебрегвайки законовите си задължения.

Индивидуализирайки наказанията на обвиняемите съдът намира, че спрямо всеки от двамата обвиняеми са налице основания за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Обвиняемите не са осъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред, щетите са възстановени, а за извършеното деяние се предвижда наказание глоба. С оглед конкретната тежест на деянията съдът намира, че на всеки от двамата обвиняеми следва да се наложи административно наказание глоба в минималния законов размер по чл.78а, ал.1 НК, а именно глоба в размер на 1000 лв за всеки един от тях.

С оглед изхода на делото обвиняемите следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските по делото

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: