Мотиви към Присъда №7/14.01.2014г., постановена по НОХД №30/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.И.Т. *** за това, че на 11.01.2014г. в гр. Лозница е управлявал МПС – лек автомобил “Опел Омега” с рег. №****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,64 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения, в които отрича вината си.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на ***г***.Същият е със средно образование, вдовец, неосъждан.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС в категории В и М.

Полицейските служители Л. Н. и Д. Т., служители на РУП – Лозница, били наряд като автопатрул за времето от 20, 00 часа на 10.01.2014г. до 08,00 часа на 11.01.2014г. Около 01,00 часа на 11.01.2014г. те спрели за проверка л.а. “Опел Омега” с рег. №*****. Автомобилът бил управляван от св. С. Р., който не бил правоспособен водач на МПС. В автомобила, на седалката до шьофьора пътувал и подсъдимия Д.Т.. Полицейските служители съставили акт на св. Р. за управлението на МПС без да има свидетелство за правоуправление и им направило впечетление, че подсъдимият Т. лъха на алкохол. Докато писали акта на Расимов подсъдимият седнал в автомобила му на мястото на шьофьора. Полицейските служители казали на Р. и Т. да се обадят на някой правоспособен шьофьор, който да дойде е да прибере автомобила им. Расимов също се качил в автомобила и седнал на мястото до шьофьора – до подсъдимия. Подсъдимият привел в движение автомобила и започнал да се отдалечава с него. Понеже още преди това на полицейските служители било направило впечетление, че Т. е употребил алкохол те настигнали автомобила, управляван от Т. и отново го спрели със светлинен сигнал / на около 100 м. от мястото на първоначалната проверка/. Извикали на мястото свидетеля Н. Н.,***. Същият дошъл, носейки уред “Алкотест Дрегер 7510 ”, с който тествал подсъдимия за употреба на алкохол и електронната скала на същия уред отчела 2,64 на хиляда наличие на алкохол в кръвта на подс. Т.. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 908402/11.01.2014г. и му били иззети свидетелството му за управление на МПС и контролния талон към същото. На подсъдимия бил издаден талон за кръвна проба с бл. № 01022364/11.01.2014г. Подсъдимият отказал кръвна проба, което е отразено в издадения талон.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите Н., Т. и Н., препис от АУАН, препис от талон за медицинско изледване и другите писмени доказателствени материали. Действително подсъдимият е привел в движение автомобилът, въпреки, че е бил употребил алкохол. При това го е направил въпреки заръката на полицейските служители, той и св. Р. да се обадят на друго лице, което да дойде и да прибере автомобила им, защото Расимов не бил правоспособен водач, а Т. видимо бил употребил алкохол. Това наложило повторно спиране на автомобила и тестване на подсъдимия, който бил поел управлението, за употреба на алкохол. При извършената проверка, чрез техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 2,64 на хиляда, което е над визирания в чл.343б, ал.1 от НК размер /1,2 на хиляда/. Именно защото подсъдимият е отказал кръвна проба, то и количеството алкохол в кръвта му се установява въз основа на показателите на техническото средство, с което е изпробван. За тези изводи съдът се основава на показанията на полицейските служители, които очевидно добросъвестно разказват това което са възприели. Съдът не кредитира показанията на св. Расимов и обясненията на самия подсъдим, които твърдят, че всъщност полицаите били разпоредили на Т. да премести автомобила, въпреки, че виждали, че бил употребил алкохол. Една такава хипотеза е крайно нелогична и направо абсурдна. В този смисъл обясненията на подсъдимия са явно негова защитна теза. Св. Р. е приятел на подсъдимия и очевидно за това подкрепя неговата теза. Същият свидетел, както става ясно в съдебното заседание явно едва разбира български език, поради което е разпитан с преводач. Но твърди, че разбрал как полицаите казали на Т. да премести автомобила и ги бил чул да се наговарят. Тези твърдения са крайно недостоверни и съдът не ги кредитира. Напротив съдът кредитира казаното от разпитаните полицейски служители, чиито показания са логични и безпротиворечиви. Това, че в разпитите на досъдебното производство в съответните протоколи не е отразено, че автомобилът е бил управляван първоначално от св. Р. и след това от подсъдимия не е съществено противоречие, а всъщност се дължи на очевидно по лаконичното отразяване на показанията на тези свидетели в съответните протоколи. В рамките на съдебното следствие същите дават подробни показания и изясняват разглеждания случай по един категоричен начин. За това и съдът приема отразената по-горе фактическа обстановка за несъмнено доказана.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимия Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 11.01.2014г. в гр. Лозница е управлявал МПС – лек автомобил “Опел Омега” с рег. №****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,64 на хиляда, установено по надлежния ред. Въпреки указанията на полицейските служители, подсъдимият е привел в движение процесният автомобил и го е упрпавлявал на разстояние от около 100 метра, преди същият автомобил да бъде спрян отново. Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по нормативно установения ред. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с общественоопасния характер на поведението си.

При определяне на наказанието на подсъдимия Т. съдът отчита, като смекчаващо обстоятелство, чистото му съдебно минало. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете сравнително високото съдържание на алкохол в кръвта му. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, като може да се разчита, че така целите на наказанието биха се постигнали. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като предпоставките за това са налице – подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години и съдът намира, че за поправянето на осъдения не е нужно той да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Следва да бъде приложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г във вр. чл.343б, ал.1 от НК. Като изхожда от изложените по- горе съображения, относно обстоятелствата, които характеризират деянието и личността на подсъдимия, съдът намира, че на същия в случая следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК от размера на така определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да се приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: