В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, в публично заседание на 19.12.2013 г. в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Г.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1014 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Депозирана е искова молба от :

- А.И.А., ЕГН ********** ***

- и

- А.А.М., ЕГН ********** *** и двамата чрез пълномощника им адв. Е.С. ***,

против:

- Н.С.С., ЕГН **********,***

- Е.С.А., ЕГН **********,***

- Г.С.С., ЕГН **********,***

за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на наследство, на следните имоти :

1. ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 285 кв. м., находящо се в с. Я. общ. Р., обл. Р. ул. ******* съставляващо имот с планоснимачен № 613, в квартал 31, по плана на с. Яс., общ. Р., обл. Р., заедно с построената в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници на имота : улица, имот № 614, имот 612 и имот 610.

2. ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 180 кв.м., находящо се в с. Яс., общ. Р., обл. Р., ул. ****, в квартал 31, по плана на с. с. Яс., общ. Р., обл. Р., заедно с построената в това дворно място СТОПАНСКА СГРАДА при граници на имота : улица, имот № 613, имот 612 и парцел VІІІ 614, 615.

Сочат, че са съсобственици на горните имоти по наследство от А. М. Ал. /поч. на ****г., съпруг на първия ищец и баща на втория ищец/, който от своя страна станал собственик на тези имоти въз основа на давностно владение което е започнало от преди 30 години. От началото на давностното владение, до преди два месеца преди завеждането на исковата молба никой не е оспорвал правото им на собственост върху процесните имоти, когато решили да се сдобият с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка, но се установило, че следва да се извърши поправка на кадастралния план. За целта било необходимо съгласие на ответниците, т.к. те са посочени като собственици по наследство по разписен лист. Същите отказали и предявили претенции за заплащане стойността на имота.

Претендират разноски. В съдебно заседание, при редовност в призоваването, чрез пълномощника си адв. Е.С. *** поддържат исковата молба и излагат подробни съображения.

Ответниците Н.С.С. и Г.С.С., не депозират отговор на ИМ. В съдебно заседание, при редовност в призоваването не се явяват и не изпращат представител.

Ответникът Е.С.А., чрез особения си представител адвокат М.Й. ***, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни и недоказани. В съдебно заседание при редовност в призоваването, особения представител поддържа отговора си и излага подробни съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от показанията на свидетелите Ибрямов и Хасан, е че през 80-те години на ХХ век, А. М.. Ал. започнал да непрекъснато да владее двата процесни имота.

Видно от Удостоверение за наследници /л.6/, е че на 18.07.2005г. Ал. починал, като оставил за свои наследници съпругата си А.И.А. и сина си А.А.М. – ищците по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ответниците следва да докажат фактите, които изключват това право.

Ищците се легитимират като собственици на процесните имоти по силата на правоприемство от наследодателя им Ал., който от своя страна е станал собственик по оригинерен способ за придобиване на собствеността, а именно: изтекла придобивна давност чрез владение.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. и Х., които съдът кредитира в тази им част, като кореспондиращи и безпротиворечиви на останалия събран доказателствен материал по делото в т.ч. Удостоверение с изх. № 1946 издадено от Общински народен свет с. Ясеновец, безспорно се установява, че към твърдяния начален момент на давностно владение, наследодателя на ищците е установил владение върху имотите. Владението се счита постоянно и непрекъснато, когато владелеца изразява трайна воля да държи вещта за себе си. От разпита на свидетелите се установява, че именно такова намерение е манифестирал наследодателя на ищците по отношение на владените от тях имоти – постоянно живеенене в тези имоти и премахване на оградата между двата имота. От събрания доказателствен материал е видно, че упражняваното от наследодателя на ищците владение върху процесните имоти е било и необезпокоявано, тъй като не се установи да е имало оспорване на собствеността и претенции от ответниците или трети лица до преди няколко месеца преди образуване на настоящото дело. Към този момента на смъртта си Ал., тъй като вече е бил изтекъл десет годишния давностен период, е придобил собствеността върху процесните имоти по оригинерен способ, на осн. чл. 79 ЗС.

След изтичането на тези десет години, наследодателя на страните Ал. си е създал собствено основание на своето вещно право. При придобиване на едно вещно право по давност, се прекратява правото на досегашния му носител – С. С. Т./С. Исм. Т./ поч. на ***г., на осн. чл. 99 ЗС, чиито наследници са ответниците. Следва да се отбележи, че ответниците не установиха наличието на противопоставимо на ищците придобивно основание.

След смъртта на Ал. на ****г., процесните имоти станали съсобствени при равни права между наследниците му – съпруга и син – ищци по делото, на осн. чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН.

С оглед изложеното съдът намира, че искът на ищците с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

По разноските.

Ищцовата страна е формулирала искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 984 лева, за сторени деловодни разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на:

- Н.С.С., ЕГН **********,***,

- Е.С.А., ЕГН **********,***,

- Г.С.С., ЕГН **********,***,

ЧЕ

- А.И.А., ЕГН ********** ***

- А.А.М., ЕГН ********** ***

СА СЪСОБСТВЕНИЦИ при равни права, въз основа на наследство оставено им от А. М. А., ЕГН **********, поч. на ****г., на следните имоти :

2. ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 180 кв.м., находящо се в с. Яс., общ. Р., обл. Р., ул. ******, в квартал 31, по плана на с. с. Яс., общ. Р., обл. Р., заедно с построената в това дворно място СТОПАНСКА СГРАДА при граници на имота : улица, имот № 613, имот 612 и парцел VІІІ 614, 615,

на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Дава на ищците шестмесечен срок от влизане на решението в сила, за вписването му в службата по вписванията при Районен съд – Разград, на осн. чл. 115, ал. 2 ЗС след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА:

- Н.С.С., ЕГН **********,***,

- Е.С.А., ЕГН **********,***,

- Г.С.С., ЕГН **********,***,

ДА ЗАПЛАТЯТ на :

- А.И.А., ЕГН ********** ***

- А.А.М., ЕГН ********** ***

сумата в размер на 984 лв. /деветстотин осемдесет и четири лева/ представляваща сторените деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: