Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 390, 07.01.2014г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На двадесети декември                                           две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1499 по описа за 2013г. на РРС

 

           Предявени са обективно-съединени искове по чл.327 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „ЗСК-Д“АД, с която моли съда да осъди „М. л.“ЕООД за сумата 6000лв.- дължима част от главница за доставени /продадени/ 23бр. оградни панели с размери 8/180/10см., при единична цена 356лв. по фактура №17989 и обезщетение за забава в размер на 747.09лв. за периода 16.08.11г.-09.09.13г. Претендира и разноски.

          Ответникът оспорва иска, като представя доказателства, че след завеждането на иска е платил сумата от 6000л. в брой с РКО №1000/13.09.13г. и вече не дължи процесната главница. В писмените си бележки сочи, че в хода на процеса ищецът не е доказал за наличието на договор между тях, както и размера на дължимата главница и лихви.   

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са договорни партньори. Видно от фактура №17989/16.08.12г. ищецът е изработил и предал 23бр. оградни панели с единична цена 356лв., на обща стойност 8188лв., като от тази сума е приспаднал сумата от 312лв. по фактура №17353/11.04.12г. или е останало да дължи 7876лв. без ДДС или 9451.20лв. с ДДС. На 16.11.12г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 3451.20лв. с ДДС, като останал дълг от 6000лв. Ответникът твърди, че е изплатил този дълг с РКО№1000 на 13.09.13г., но не представя РКО. Прилага по делото фискален бон от същата дата за сумата от 6000лв. издаден от ищеца за закупени бетон, бетонови изделия. Ответникът предоставя хронологична ведомост на ищеца към 20.11..13г., в която под №10 фигурира плащане с РКО№1000/13.09.13г. на сумата от 6000лв. по фактура №17989-окончателно.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за неоснователни и недоказани.

           Съгласно разпоредбата на  чл. 327 ТЗ във вр. с чл.79 ал. 1ЗЗД, ако длъжникът-търговец не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

            Ищецът представя по делото фактури, че с ответника са били в облигационни отношения. Сключен е договор за продажба, който е действителен. Налице е предмет на договора, уговорена е и цена. Въпреки, че ищеца не представя доказателства ответникът да е получил оградните панели, факта на частично плащане от страна на последния се явява извънсъдебно признание на задължението, респ. на получаването на стоката. По този договор ответникът  не е изпълнил основното си договорно задължение да заплати изцяло по уговорената цена, продадената му стока. Ответникът обаче твърди, че към настоящия момент е погасил изцяло задължението си към ищеца и не дължи сумата. В подкрепа на твърдението си предоставя хронологична ведомост на ищеца към 20.11.13г., в която под №10 фигурира плащане с РКО№1000/13.09.13г. на сумата от 6000лв. по фактура №17989-окончателно. Ищецът не оспорва този факт, нито ангажира доказателства за твърдението си за дължимост на сумата от страна на ответника. Това обосновава правния извод, че към настоящия момент ищецът не доказва ответникът да му дължи сумата от 6000лв. по фактура № 17898.

            В хода на процеса остана недоказана и акцесорната претенция за заплащане на лихви.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗСК-Д“АД, ЕИК ***** против „М. л“ЕООД, ЕИК ****** искове за заплащане на сумата от 6000лв., дължими по фактура № 17898 и за заплащане на дължими лихви в размер на 747.09лв. за периода 16.08.11г.-09.09.13г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

             Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: