РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Разград, 20.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на 16.01.2014 г., в състав:
районен
съдия: Атанас Христов
при участието на секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1675 по описа за
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание по чл.215 и чл.242 и по КТ.
Депозирана е искова молба от В.С.Р.,***,
чрез пълномощника му адвокат Р.Д. ***, с която са предявени съединени искове
срещу “Ата Интернационал Транспорт Логистик” ЕООД, ЕИК 201470019, със седалище
и адрес на управление гр. Разград, бул. България, № 36, ап. 12, представлявано
от управителя Ата Атиси, за заплащане на
сумите:
- 5 740 лв. представляваща
неизплатени командировъчни дневни пари за 82 дни, съгласно Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина,
- 1 563.67 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 17.11.2011г. до 28.03.2012г.
Сумите се претендират ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба. Ищецът сочи, че за
периода 17.11.2011г. до 28.03.2012г. е работил по трудово правоотношение с
ответника, че е бил командирован за срок от 82 дни в Холандия, Белгия и Франция,
че не са му изплатени трудовото възнаграждение и дължимите командировъчни пари
в размер на по 35 евро на ден за дневни пари. В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адвокат Р.Д. ***, поддържа исковите претенции и излага подробни
съображения.
Ответникът, с редовно връчени
книжа по реда на чл. 50, ал.4 ГПК, не депозира отговор на ИМ. В с.з., при
редовност в призоваването по см. на чл. 50, ал.4 ГПК, не изпраща представител.
По делото са представени писмени и
гласни доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От неоспорените Удостоверения
издадени от ответника /л. 5-9/ и писмо от ТД на НАП Варна, офис Търговище
/л.33/, се установява че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение за периода от 17.11.2011г. до 28.03.2012г., въз основа на
сключен трудов договор.
По иска с правно основание чл. 215 КТ
Съгласно чл.215 КТ, при
командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари.
Видно от неоспореното от страните
заключение на ССЕ, е че за периода
17.11.2011г. – 28.03.2012г., ищецът е бил командирован за 82 дни извън
страната, за които са му дължими командировъчни средства, съобразно чл. 15,
ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в
размер на 35 евро /68.45 лв./ на ден или общо сумата от 5 612.90 лв.
По иска с правно основание чл. 242 КТ.
Видно от неоспореното от страните
заключение на ССЕ, че за периода ноември 2011 – март 2012г. трудовото
възнаграждение дължимо на ищеца възлиза на сумата от 1 255.66 лв. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест да докаже извършените плащания не ангажира
доказателства за плащането. Ето защо, съдът приема, че въпросната сума се дължи
на ищеца.
Следва да бъде постановено
предварително изпълнение на Решението относно горепосочената сума, на осн. чл.
242, ал.1 ГПК. На осн. чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законна лихва върху
сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 17.10.2013г. /вж. пощенското клеймо на
плика л.11/.
По таксите и разноските.
На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва
да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 224.52 лв,
представляваща дължимата държавна такса първия иск, сумата от 50.23 лв. за
държавна такса по втория иск, както и сумата от 70 лв., представляваща
възнаграждение на вещото лице.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, сумата от 282.13 лв., представляваща деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. За разликата до пълния размер от
300 лв., искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Ата Интернационал
Транспорт Логистик” ЕООД, ЕИК 201470019, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, бул. България, № 36, ап. 12, представлявано от управителя Ата Атиси, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Р.,***, на основание
чл. 215 от КТ сумата от 5 612.90 лв. /пет
хиляди шестотин и дванадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатени
дневни пари за командировка в чужбина, за времето от 17.11.2011г. до
28.03.3012г., заедно със законната лихва, считано от 17.10.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 5 740 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Ата Интернационал
Транспорт Логистик” ЕООД, ЕИК 201470019, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, бул. България, № 36, ап. 12, представлявано от управителя Ата Атиси, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Р.,***, на
основание чл. 242 от КТ сумата от 1 255.66
лв. /хиляда двеста петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение, за времето от 17.11.2011г. до 28.03.3012г.,
заедно със законната лихва, считано от 17.10.2013г. до окончателното изплащане
на сумата. ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението относно
горепосочената сума, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Ата Интернационал
Транспорт Логистик” ЕООД, ЕИК 201470019, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, бул. България, № 36, ап. 12, представлявано от управителя Ата Атиси, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Р.,***, сумата
от 282.13 лв. /двеста осемдесет и два лева и тринадесет стотинки/ представляваща
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането за присъждане на разноски за
разликата до претендирания размер от 300 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Ата Интернационал
Транспорт Логистик” ЕООД, ЕИК 201470019, със седалище и адрес на управление гр.
Разград, бул. България, № 36, ап. 12, представлявано от управителя Ата Атиси, ДА ЗАПЛАТИ сумата 274.75 лв. /двеста седемдесет и четири лева
и седемдесет и пет стотинки/ представляваща държавна такса за предявените
искове, както и сумата от 70 лв.
/седемдесет лева/ лева разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице,
по сметката на Разградския районен съд, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: