Р Е Ш Е Н И Е

№ 386

07.01.2014 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на 19.12.2013 г. в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Г.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 1853 по описа за 2013г.

Производството е по чл.327 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

Депозирана е искова молба от „Т” ЕООД, гр.Разград, ЕИК *****, с която моли съда да осъди “Б. к“ООД гр.София, ЕИК ***** да му заплати:

- сумата 9 927.60 лв. с включен ДДС представляваща неплатена цена по Договор за покупко продажба от 23.02.2009г., сключен между страните, на трошен камък /фракции/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.07.2012г. до окончателното й изплащане.

- сумата от 3 098.98 лв. представляваща мораторна лихва върху горната сума от 9 927.60 лв., за периода 08.08.2009г. до датата на подаването на исковата молба – 31.07.2012г.

Твърди, че е продал и доставил на ответника общо 827.30 т. фракции, които ответникът не е заплатил. Твърди, че ответникът не е оспорил претендираните суми. Претендира разноски. В с.з., чрез пълномощника си адвокат Й.К. *** поддържа исковите си претенции и излага подробни съображения.

Ответникът „Б. к“ ООД депозира отговор на ИМ. По същество изтъква доводи за неоснователност на исковете и недължимост на сумите. Твърди, че договора, фактурата и експедиционните бележки не са подписани от Управителя на дружеството, нито от друго лице надлежно упълномощено от дружеството. Претендира разноски. В съдебно заседание при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните са договорни партньори от 2009г. На 23.02.2009г. са сключили договор за покупко-продажба на трошен камък от кариера „Боаза“, при цена 10лв. за тон /без ДДС/, с краен срок за изпълнение 31.12.2009г. Отчитането на полученото количество скални материали се е извършвало на базата на издадените от ищеца експедиционни бележки и изготвянето на опис на продадената продукция. Материалът е бил предназначен за обект „Кауфланд” Разград, на който ответникът е извършвал СМР. В чл.8 страните са уговорили срока на плащане. Ищецът е представил опис №1 за продадени общо 827.3 тона, както и съставени експедиционни бележки. В експедиционните бележки са посочени датата на получаване, количеството и вида на фракцията, рег.номер на товарния автомобил, фирмата за която е стоката /“Б. к” ООД/, името и подпис на шофьора и обекта, за който са предназначени материалите /Кауфланд Разград/. Приложена е и фактура № 1232/31.07.2009г. за сумата от 9 927.60 лв. с вкл. ДДС, подписана от В. В., от страна на ответника.

Ответникът е ползвал транспортните услуги на „СиС Мастерс“ ООД, видно и от показанията на управителя на тази фирма – св. С. С.

По делото е разпитан в качество на свидетел П. Й., работеща като експедитор при ищеца. Същата установява начина, по който става експедирането на готовата продукция във фирмата. Стоката се товарела и теглела, като за фирми се издавали експедиционни бележки, подписани от нея и от шофьора, в които се посочвал номера на превозното средство, обекта и фирмата за която е стоката. Въз основа на тях се правели описи и се издавали фактури.

Съгласно заключението по неоспорената от страните ССЕ, доставените инертни материали са в размер на 827.300 тона. Стойността на същите с ДДС е в размер на 9 927.60 лв. Размера на мораторната лихва върху тази сума за периода от 08.08.2009г. до 31.07.2012г. е 3 098.98 лв. Процесните суми не са изплатени. Налице е съответствие на вземането и задължение в балансите на страните относно процесните суми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

Няма спор по делото, че процесните Договор и фактура, за ответника са подписани от В. В.

Основният спор по делото, е дали е основателно възражението на ответника, че процесния договор и фактура са подписани от В. В., който не е бил представител на ответника, поради и което ответника не дължи процесните суми.

Видно от неоспорения от страните и приет по делото Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа /л.39 - 40/, е че същият касае обект „магазин за обслужване Кауфланд” гр. Разград. Като строител е посочен ответника, като управителя му К. А. Ч. е подписал протокола. В същия протокол като технически ръководител на строежа е посочен В. Г. В.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда като компетентно изготвено заключение на ССЕ, е че е налице съответствие между осчетоводените задължения на ответника към ищеца по процесната фактура.

Както е посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение № 42/10 на ВКС, II т. о./. Видно от решение № 30/8.04.11 г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о. също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурата в счетоводството му.

Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесната фактура съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното те валидно установяват претендираните вземания по тях.

По делото не са представени доказателства, че ответникът се е противопоставил на извършените от В. В. действия – сключването на процесния договор и подписването на процесната фактура. Поради липса на противопоставяне от търговеца - ответник веднага след узнаване за извършени действия от лице без представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ се счита, че търговецът е потвърдил процесния договор и фактура, следователно оспорването е неоснователно. В този смисъл вж. Решение № 154 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1263/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 118 от 5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Не се спори, че ответника не е заплатил цената на стоките, поради което претенциите следва да бъдат уважени, както и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД - тъй като ответникът е изпаднал в забава от датата на падежа на всяко едно от задълженията, обективирано в процесната фактура.

Съгласно разпоредбата на  чл. 327 ТЗ във вр. с чл.79 ал. 1ЗЗД, ако длъжникът-търговец не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Ищецът ангажира доказателства относно всички твърдяни от него факти. Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на трошен камък, страните са в облигационни отношения. Сключеният между тях договор е действителен. В него страните са уговорили всички съществени условия да сделката-предмет, цена, начин на плащане, последици. Представените експедиционни бележки ищецът е доказват факта на предаване от ищеца на ответника на 827.3 тона фракция размер чиято стойност е 9 927.60 лв. с вкл. ДДС. Стоката е получена от превозвача, с който ответникът е бил в договорни отношения и който е получил стоката за купувача. Същият е доставил фракцията на обекта, възложен на ответника, като по този начин ответника е получил и използвал фракцията при СМР на обект магазин „Кауфланд” Разград. За продаденото количество ищецът е издал данъчна фактура и е внесъл дължимия ДДС. Ответникът обаче не е изпълнил основното си договорно задължение да заплати по уговорената цена продадената му фракция. Липсата на плащане от негова страна обосновава основателността на иска.

Предвид основателността главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Във процесната фактура ищецът е посочил срок на плащане от ответника- 07.08.2009г., след който изпада в забава и дължи лихви. Според заключението на вещото лице размерът на дължимата лихва за периода от 08.08.2009г. до 31.07.12г. /датата на подаването на исковата молба/ е 3 098.98 лв.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски в размер на 2 398.98 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Б. К” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****представлявано от Управителя Д. Т. Т., да заплати на „Т” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Управителя И. С. К:

- сумата 9 927.60 лв. /девет хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/, с включен ДДС представляваща неплатена цена по Договор за покупко продажба от 23.02.2009г., сключен между страните, на трошен камък /фракции/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.07.2012г. до окончателното й изплащане.

- сумата от 3 098.98 лв. /три хиляди и деветдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горната сума от 9 927.60 лв., за периода от 08.08.2009г. до 31.07.2012г.

- сумата от 2 398.98 лв. /две хиляди триста деветдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: