Р Е Ш Е Н И Е
№19/ 19.02.2014
г.,гр.Разград
секретар : П.Т.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 250 по описа за 2013 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са два иска: на основание чл.213 ал.1 от КЗ в
размер на 5 724,72 лева и по чл.86 от ЗЗД в размер 668,74 лева.
Ищецът-Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България”-С., моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума,
представляваща 5 724,72 лева изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско” със застрахователна полица №***г. за причинени
имуществени вреди по лек автомобил „С.” с рег.№***, с
рама №***
и двигател №***, собственост на „Автомотор корпорация” АД-С., при ПТП настъпило на ***г. и 668,74
лева обезщетение за неизпълнение на парично задължение от ***г. до предявяване
на иска-***г. Претендира още законна лихва върху главницата и разноски по
делото.
Ответникът
оспорва двата иска и настоява за отхвърлянето им. В писмения си отговор-л.24,
оспорва представения с исковата молба протокол за ПТП № *** г., твърди че същия е недостоверен, тъй като не е
отчетено нарушението на водача на увредения автомобил-чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, а
отбелязаната застрахователна полица е различна от представената с ИМ. Заявява
още, че увредения е допринесъл за настъпването на вредите, а самият той няма
вина за настъпване на ПТП, тъй като е действал по нареждане на работодателя си
и премествайки изоставения мотокар с „неустановена собственост” той се оказал с
неизправна спирачна система.
Третото
лице-помагач на ответника-ЕТ”К.-Т-Т. Т.”-л.57 и л.75,
също оспорва двата иска, твърди че е завишен размера на положения труд при
ремонта на увредения автомобил, оспорва съдържанието на представените с ИМ:
опис на щетите от *** и от *** г., фактура
№*** от *** г. и протокола за ПТП. Също
твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача
на увредения автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл.98 ал.1 т.6 и ал.2
т.1 от ЗДвП.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма
спор, че на ***г. в гр. Р. около 12 часа на площадното
пространство, образувано при Т-образно кръстовище на ул.”К.” № ***, вляво, пред входа на складова
база на „Сити-текс”ООД е настъпило ПТП.
В двора на
складовата база на „Сити-текс”ООД се намирал паркиран
мотокар „Б.”. В ляво, пред входната врата на складовата база се намирал
паркиран лек автомобил „С.” с рег №***. Ответникът, работник по трудов
договор-л.53- шофьор на автобус във фирмата на третото лице помагач/виж
обяснения, дадени в съдебно заседание на л.140 от делото/ по нареждане на
работодателя си, привежда в движение мотокара и го насочва извън двора на
складовата база. При навлизане по изходната алея на двора, която е с голям
надлъжен наклон мотокарът увеличава скоростта си, поради неизправност на спирачната
система ответникът не могъл да спре, губи контрол върху управлението на
мотокара, който се насочва към паркирания, посочен по-горе, лек автомобил и го
блъска. В резултат на удара по лекия автомобил са нанесени технически повреди,
подробно изброени в работната карта-л.15, изготвена от автосервиз „М. ауто”ООД-Р., в който водачът на лекия
автомобил го откарал за ремонт-виж показанията на св.П.
Д. Й. на л.143.
Съгласно
показанията на посочения свидетел, тези на св.В.В.-л.142
и данните отразени в застрахователна полица №***, представена с исковата молба
към момента на ПТП увреденият автомобил е бил собственост „Автомотор
корпорация”АД-С., отдаден на лизинг на св.П.Й., който откарвайки автомобила за ремонт във фирмен
сервиз в гр.P. е попълнил Уведомление за щети по МПС
до застрахователя-ищец. След ремонт и изготвяне на нужните документи: опис на
щетите с дата ***г. и с дата ***г., работна карта и фактура №*** от ***г./сторнирана
за 44,16 лева/ ищецът застраховател е заплатил на автосервиза сумата
5 724,72 лева застрахователно обезщетение-видно от платежно нареждане за
кредитен превод от ***г.-л.18 от делото. Встъпвайки в правата на застрахования
с писмо, получено от ответника на *** г., ищецът е поискал от ответника да предостави валидна полица
„Професионална отговорност” или доказателства, че управлявания мотокар е
застрахован или да преведе заплатената от тях сума в размер на 5 724,72
лева. Ответникът е бездействал, заради което ищецът е предявил настоящия иск.
Установи се по делото, видно от обясненията на третото-лице помагач на
ответника-л.140, мотокарът не е бил застрахован, а отговорността на ответника
като негов работник има застраховка като водач на автобус.
След
оспорване: от ответника съдържанието на протокола за ПТП, а от третото лице-
помагач съдържанието на двата описа за щети и изготвената от автосервиза
фактура, съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК-л.142.
По делото е
назначена и автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че
общата стойност на щетите по увредения автомобил са в размер на 4 193,15
лева. Обяснява в съдебно заседание, че тъй като не е видял автомобила, който е
вече отремонтиран, броя и вида на щетите е установил
по двата описа за щети, цените е взел от калкулация „Шваке”
регламентирана от Наредба №24/08.03.2006г. на КФН и Методиката към нея. По тях
е остойностил и вложения труд-единична цена 23 лева на час, така както е и по
фактурата.
По делото е
назначена и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на вещото лице
изтеклата лихва за периода ***г.-***г. върху главница 5 724,72 лева е
684,90 лева; върху 2 862,36 лева-342,44 лева , а върху главница
4 193,15 лева е 501,64 лева.
Ответникът
оспорва основанието за плащане на застрахователното обезщетение, заради
различния номер на застрахователна полица вписан в протокола за ПТП.
Възражението му е неоснователно-установи се че в протокола за ПТП, чието
съдържание е оспорил самия ответник, е записан номера на застраховка
„Гражданска отговорност”, а не тази по застраховка „Каско”
–това е видно и от задължителния реквизит на образеца за протокол на ПТП. Съдът
намира за неоснователно и възражението на втория повереник на ответника и
третото лице, че в случая се касае за различни автомобили пред вид посочения
регистрационен номер на увредения автомобил в исковата молба-***, а не ***.
Освен с регистрационен номер автомобилите се индивидуализират и с други
признаци, а именно № на двигател, номер на рама, марка и цвят. Всички те
съвпадат с тези описани в застрахователната полица-л.7 от делото. При това
положение, явно е, че в случая се касае за печатна грешка в исковата молба.
По делото
са изискани и представени заверени копия на АУАН №***г. и НП №***г. издадени
срещу ответника Т.-л.162 и л.163, представена е и извадка от КК в графичен вид
на мястото на състоялото се ПТП.
Пред вид
така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният
регресен иск от застрахователя против причинителя на вредата по имуществена застраховка”Каско”, предявен на основание чл.213 от КЗ е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
За да
възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско” е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: 1/договор за
застраховка „Каско” т.е. валидно правоотношение между
пострадалия и застрахователя; 2/ осъшествен деликт от трето лице 3/плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В случая, по делото се
доказаха и трите предпоставки.
Неоснователно
ответникът и третото лице, чрез повереника си, едва в устните състезания след
приключване на съдебното дирене и в представените писмени защити, твърди че
ищецът е нямал задължение да заплаща застрахователно обезщетение за увредения
автомобил, позовавайки се на чл.14.8 от Общите условия за застраховане при
ищеца. Според посочената разпоредба застрахователят не изплаща обезщетения за
щети на МПС отдадено под наем или на лизинг, освен ако не е договорено друго и
е заплатена допълнителна застрахователна премия. Действително автомобилът е бил
отдаден на лизинг, но видно от застрахователната полица в графа специално
условия има отбелязване „има”- какви съдът не е бил длъжен да издирва, нито
ищецът да доказва, пред вид неоспорено в срок наличие на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и собственика на
автомобила.
На второ
място, ответникът и третото лице оспорват размера на щетите по автомобила и по
конкретно стойността на труда вложен при ремонта на автомобила. Относно вида и
броя на щетите съдът съпостави тези по представената работна карта-неоспорена
от ответниците, по описа на щетите, по фактурата и тези по заключението на
вещото лице и след констатирана идентичност възприема стойността по
представената фактура, а не стойността посочена в заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза, което е ценило щетите прилагайки Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с
чл.1 ал.3 от Наредба №24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.
Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя от експертна оценка,
в случая, тази посочена от вещото лице. Пред вид съвпадането на щетите по вид,
съдът приема, че съдържанието на фактурата не е оборено. Тoва важи и относно стойността на
вложения при ремонта труд, още повече, че посочи се и по-горе, вещото лице е
ценило труда по 23 лева на час, така както е и по фактурата и по Методиката.
На трето
място, ответникът и третото лице, възразяват, че при процесното
ПТП е налице допринасяне от страна на водача на увредения автомобил за
настъпването на вредите, тъй като той е нарушил забраната за престоят и
паркирането по чл.98 ал.1 т.6 и чл.98 ал.2 т.1 от ЗДвП:”на кръстовище и
по-малко на пет метра от тях” и на”паркирането пред входовете на паркове,
театри, кина, предприятия, както….”. В случая, по делото не се доказа, че
водача е паркирал на кръстовище или пред входа на предприятие. В заключението
си вещото лице говори, че автомобилът е бил паркиран на „площадното
пространство образувано при Т-образно кръстовище”, а не на кръстовище, и че
„автомобилът е бил вляво пред входната врата на складовата база на фирма ”Сити-текс” ООД, а не пред входа. Не може да
се заключи, че автомобилът е бил паркиран на кръстовище по смисъла на §6 т.8 от
Допълнителните разпоредби та ЗДвП и от представената по делото извадка от
КК-кадастралната карта на гр. Р. в графичен вид. Затова съдът
приема, че в случая не е налице допринасяне от страна на водача на автомобила
за настъпването на вредите и обезщетението не следва да се намалява.
С оглед
основателността на основния иск, основателна е и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на получаване на
покана за доброволно плащане-***г. до предявяване на иска-***г. В заключението
си вещо лице по счетоводната експертиза сочи, че изтеклата лихва за посочения
период е 684,90 лева, от които ищецът претендира 668,72 лева и с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес иска по чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи до искания размер.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски по делото, които
съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК-л.173 от делото, са в размер на 1 094,72 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.Т.
с ЕГН-********** *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество”АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” с ЕИК-*** със седалище и адрес гр. С., район „О., бул.”К. Д.” № *** сумата от 5 724,72 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законна лихва считано
от ***г. до окончателното плащане, както и сумата от 668,72 лева обезщетение за
забава за периода от ***г. до ***г. и 1 094,72 разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на ЕТ”К.-Т-Т.
Т.” с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление-гр.Р., ж.к.”О.” №***, ет.***, ап.*** с представител Т. В. Т. с ЕГН-********** и посочен по
делото съдебен адрес:гр.Ш., ул.”А. М.” №***, сграда №***, офис №***, като трето лице-помагач на
ответника.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: