Р Е Ш Е Н И Е

Номер 22 03.02.2014 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и втори януари година две хиляди и четиринадесета

в публично заседание в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №959 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.97 от ГПК във вр. с чл.21 от СК.

Депозирана е искова молба от Г.А.Е., с която е предявен иск срещу А.М.А. за установяване, че ищцата е единствен собственик на придобития оп време на брака недвижим имот, представляващ дворно място с площ 870 кв.м., находящо се в с.Я, пердставляващо ****Твърди, че не е налице съвместен принос при закупуване на имота, а парите са дадени от нейния баща, който ги е дарил лично на ищцата.

Ответникът оспорва иска. Счита, че същият е неопустим поради изтекла погасителна давност. Оспорва твърденията на ищцата, че не е налице съвместен принос, че средствата за закупуване на имота са дадени от баща й, че са дадени лично на нея с цел да я надари.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните по делото са сключили гарждански брак на 24.02.1979 г. Този брак е прекратен с решение №32/21.07.1999 г. по бр.д. №4/1999 г., влязло в сила на 30.07.1999 г.

С н.а. №**, т.*, дело №***/1990 г. ответникът А.А. е закупил от трети за процеса лица дворно място от 870 кв.м., находящо се в с.Я., общ.Разград ведно с построените в него жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, представляващо урегулиран парцел **** по плана на селото с неуредени регулационни отношения за сумата 10 800 лв., която сума е изплатена в брой от купувача на продавачите със средства, получени от дядо му А. Е. А. Видно от представеното удостоверение за раждане последният е баща на ищцата Г.Е..

Свидетелите Х. А. и А. А., родители на ищцата в показанията си съобщават, че са дарили сумата 10 800 лв. на дъщеря си за закупуване на къщата. Преди това младото семейство живеело при родителите на ответника в с.Ясеновец. Свид.А. събрал тези пари с работа като бригадир в ТКЗС. Според свидетелите К. и М. младото семейство е закупило къщата със свои пари, спестени от работа в Република Турция от 1989 до 1990 г. Ответникът обаче се съгласил в нотариалния акт да запишат, че половината пари са от бащата на ищцата. Според свид.М. ответникът е имал достатъчно пари, за да закупи къщата. Според същия имотът бил закупен за 22 000 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е неоснователен и недоказан. Процесният имот е придобит по време на брака на съпрузите на възмездно правно основание /договор за покупко-продажба/. Ако същият е придобит в резултат на съвместен принос, той е собственост на двамата съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност. Този съвместен приос в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.2 от СК от 1986 г. се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл.21 от СК обаче предвижда, че лични са вещите, правата върху парични влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл.20 ал.1 от СК или с друго лично имущество, придобито преди брака. Установеното по делото даване на парични средства за придобиване на имота от страна на бащата на ищцата не може да се счете само като дарение и само на ищцата. Дори да приемем, че това е дарение, в зависимост от дарствената цел то може да бъде дарение само на единия или само на двамата съпрузи. Освен обичайното намерение на родителите в подобни хипотези да надарят само детето си, но не и неговия съпруг, следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен договора за дарение на съответната парична сума. Когато в акта за покупко-продажба на недвижимия имот е записан другия съпруг, както е в случая, а не този, чийто родственици са дали паричните средства, следва да се изключи трансформация на лично имущество на съпруга, който не е страна по сделката за покупко-продажба. В случая не бе доказано наличие на договор между ищцата и нейния баща за дарение на парични средства. Дори и да има такова дарение, обстоятелството, че ответникът е вписан като страна по сделката води до хипотеза на дарение в негова полза и без отмяна на сделката на основание чл.105 от СК /отм./ не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 от СК /отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност /в този смисъл е и решение №464/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№1136/2009 г., ІІІ г.о., ГК/. Посочването на едно лице като приобретател по договора изключва възможността правата на това лице да бъдат отречени впоследствие поради факта, че цената е платена с парични средства на трето лице.

След като имотът е придобит на името на ответника по време на брака му с ищцата, съгласно чл.19 от СК от 1985 г. същият е станал съпружеска имуществена общност, респ. обикновена съсобственост след прекратяването на брака, което води до извод за неоснователност на установителния иск за изключителна собственост на ищцата по отношение на същия.

Предвид неоснователността на иска в съответствие с чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от нея разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, а именно 800 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Г.А.Е., ЕГН ********** *** за установяване по отношение на А.М.А., ЕГН ********** ***, че ищцата е единствен собственик на поземлен имот дворно място с площ 852 кв.м. урегулирано и 691 кв.м. неурегулирано, находящо се в с.Я., общ.Разград, представляващо УПИ **** по плана на селото с неуредени регулационни отношения с граници парцел ІІ-843, ХV-840,841, VІ-839, ІV-845 и улица като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.А.Е., ЕГН ********** ***ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А., ЕГН ********** *** сумата 800 лв. /осемстотин лева/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: